Полша: В Пакта "Евро Плюс" има само плюсове, а не финансови задължения*
Тодор Литовски*, June 1, 2011
Предлагаме Ви интервю с Н. Пр. Лешек Хенсел, посланик на Република Полша у нас, на колегата от вестник "Аз Буки" Тодор Литовски*. От 1 юли 2011 г. Полша поема председателството на Европейския съюз, затова е важно да знаем позицията на Варшава по ключови европейски теми. Още повече, че Полша се доказа като страна, чиято дума в ЕС се чува и която вече заяви амбициозните намерения на своето председателство. euinside не за първи път обръща специално внимание на тази страна, защото тя е чудесен пример как една бивша социалистическа страна от "новите членки" може бързо да догони "старите" и да се доказва непрекъснато като активен и отговорен член на Европейския съюз.
Тодор Литовски: Господин посланик, Полша се присъедини към Пакта „Евро плюс” като страна, която не е член на Еврозоната. Какви плюсове очаквате от тази стъпка?
Лешек Хенсел: Участието в Пакта „Евро Плюс” не означава допълнителни финансови задължения за Полша. Не означава също задължителна хармонизация на корпоративния данък, за което се безпокоят някои специалисти. Съгласно европейските договори, този въпрос е част от суверенните правомощия на държавите членки. Става дума главно за налагане на високи стандарти за финансова дисциплина и за координация на икономическата политика във всички държави. Покриването на по-голямата част от тези изисквания няма да бъде проблем за Полша.
Тодор Литовски: Страната ще застане начело на ЕС от 1 юли. Какви ще бъдат приоритетите на полското председателство?
Лешек Хенсел: Нашата главна задача е да се опитаме да отговорим на въпроса, какъв е Европейският съюз, който желаем и да положим усилия да му придадем желаната от нас форма. От началото на членството ни в ЕС силно акцентирахме върху нуждата от подобряване на енергийната сигурност на всички европейски държави. Енергийната криза през януари 2008 г., която силно засегна и България, показа необходимостта от това.
От друга страна, икономическата криза показа, че ЕС като цяло не е обезпечен по най-добрия възможен начин срещу ефектите на подобни извънредни ситуации. За щастие, именно Полша беше една от малкото държави, които успяха да избегнат пагубното влияние на кризата върху икономиката. Базирайки се на този опит, бихме искали да предприемем мерки за подсилване на вътрешния пазар на ЕС. Според нас съществува неизползван потенциал за растеж на европейската икономика.
Тодор Литовски: Кои са стабилните отрасли в полската икономика?
Лешек Хенсел: Въпреки световната криза, положението на полската икономика е добро. За разлика от другите държави, през 2009 г. в Полша не настъпи рецесия. Със своите 1,7% икономически растеж, Полша беше „оазис” на картата на Европа. Отчетеният 3,8% растеж на БВП също беше един от най-добрите показатели в Общността. Тези положителни резултати бяха постигнати благодарение на стабилния вътрешен пазар и същевременно показват, че полската икономика разполага със солидна база за постоянно развитие.
Тодор Литовски: В кои области сътрудничеството между нашите страни е най-перспективно?
Лешек Хенсел: Полша и полските фирми имат богат опит в използването на структурни еврофондове. Ето защо виждаме шансове за задълбочаване на сътрудничеството именно в тази сфера на бизнес отношенията. Използвайки опита и ефективните технологични решения, които може да предложи полската страна и съответно необходимостта от информация за местния пазар, което е преимущество на българските фирми, могат да бъдат създадени консорциуми. Те биха увеличили шансовете за реализация на успешни проекти, финансирани с европейски средства.
Тодор Литовски: Има ли сфери, в които български специалисти са добре дошли в Полша?
Лешек Хенсел: Вследствие на отварянето на работния пазар в рамките на ЕС, полски предприемачи и специалисти търсят нови възможности за печалба в чужбина. В резултат на това работните им места в Полша се заемат от нови професионалисти, които мигрират от други страни, включително от България.
В определени области има дефицит на работна ръка. Например в сферата на строителството, производството на храни и гастрономията. Работа и добри заплати могат да очакват в Полша също IT-специалистите, инженерите, квалифицираните работници и дори учителите на популярни езици. Струва си да се отбележи, че благодарение на добрите си доходи, компютърните специалисти остават в страната, отказвайки предложения от чуждестранни работодатели, например от Германия.
Тодор Литовски: Как се финансира науката в Полша – бюджетно, проектно или с пари от бизнеса?
Лешек Хенсел: С финансови средства за наука, осигурени от държавния бюджет през март тази година беше създаден Национален научен център. На конкурсен принцип той разпределя парите за фундаментални изследвания. По план бюджетът на институцията, който в момента възлиза на 300 млн. злоти (около 150 млн. лв.), ще бъде увеличен до 1,5 милиард злоти (около 750 млн. лева). Важно е да се знае, че 20% от бюджета на центъра ще бъдат предназначени за подпомагане на млади учени, които тепърва започват кариерата си.
Науката се финансира и със средства, отпуснати от регионалните власти. Неотдавна една от полските общини взе решение да осигури 53 млн. злоти (около 26,6 млн. лв.) от Оперативната програма „Регионално развитие” за няколко проекта в сферата на иновациите, изследователската и преподавателската дейност. Благодарение на европейските фондове полската наука става по-конкурентоспособна.
Например, в момента най-голямото държавно висше училище в Югоизточна Полша - в град Жешув, реализира няколко проекта с помощта на европейски средства, възлизащи на 500 млн. злоти (около 250 млн. лв.). В рамките на тази инициатива ще бъдат създадени Център за маркетинг на хранителни продукти и Център за микроелектроника и нанотехнологии.
*Интервюто е публикувано със съкращения, заглавието е на euinside.