euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Транспортната и енергийната инфраструктура, науката и образованието, външните граници и съседите - това са приоритетите на европейския бюджет за следващия седемгодишен финансов период. Според предложението на Европейската комисия т.нар. Многогодишна финансова рамка (МФР) 2014-2020 г. е на стойност 1,025 милиарда евро задължения (1.05% от брутния национален доход на ЕС) и 972.2 милиарда евро (1% от брутния национален доход на ЕС) плащания.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и комисарят по бюджета Януш Левандовски представиха предложението в сряда (29 юни) вечерта след продължителни дискусии в Комисията и, както обясни г-н Барозу - и в Парламента. Той побърза да съобщи, че в отговор на ангажимента, поет към Гърция на Европейския съвет миналата седмица, Комисията предлага временно да се увеличи нивото на европейското съфинансиране с 5-10% за страните-членки с програми за финансова помощ, както в еврозоната, така и извън нея. Целта е да се намали процентът на националното съфинансиране и така да се помогне на фискалната консолидация в тези страни.

Бюджет за един трилион евро

Ключовите области в бюджета на ЕС за следващите 7 години са инфраструктура, научно-развойна дейност, образование и култура, сигурност и глобална Европа. Средствата за инфраструктура са увеличени с 287% спрямо настоящата МФР и общо възлизат на 50 милиарда евро. Парите за образование и професионално обучение са увеличени с 68% (15.2 милиарда евро), а за научни изследвания и иновации с 46% (80 милиарда евро). С 62% повече са средствата, заделени за сигурността - 18.5 милиарда евро, насочени към опазване на външните граници, убежище, миграция и др.). Външните отношения на ЕС на юг и на изток ще бъдат подплатени със 70 милиарда евро, което представлява 19% увеличение спрямо сегашния бюджет.

Един от новите моменти в бюджета е създаването на Инструмент за свързване на Европа, чиято цел ще е да увеличи общоевропейската полза от инфраструктурните проекти. Фондът ще разполага с капитал от 40 млрд. евро и допълнителни 10 млрд. на разположение от Кохезионния фонд. Той ще финансира проекти в областта на транспорта, енергетиката и информационните технологии. Комисията предлага за финансиране на инфраструктурните проекти да бъдат създадени „проектни облигации”. Целта е чрез тях да се увеличи кредитният рейтинг на проектите и така да се привлече допълнително финансиране.

Догонващите да тичат по-бързо

Акцентът в кохезионната политика в следващите 7 години ще бъде ясно поставен върху по-бедните страни и региони. Президентът Барозу неколкократно подчерта нуждата от солидарност и от подкрепа за по-бедните и новите страни-членки. За икономическо, социално и териториално сближаване през следващите 7 години ще бъдат заделени 376 милиарда евро.

Кохезионната политика ще бъде по-тясно свързана с целите на стратегията Европа 2020. Това ще стане чрез поставянето на специални условия, свързани също така и с новото икономическо управление. Така ще се гарантира от една страна, че европейските средства се използват от страните-членки за постигането на целите на Европа 2020, а от друга - че не се харчат за лоши икономически политики. Въз основа на оценка на резултатите ще се преценява бъдещото финансиране, а липсата на напредък ще бъде основание да се замрази или отмени финансирането.

В отговор на предложението на Комисията за регионално развитие в Европейския парламент, ЕК предлага създаването на нова категория региони, които могат да получават европейско финансиране - т.нар. „преходни региони”, с БВП на глава от населението между 75 и 90% от средното за ЕС.

Както ясно се вижда от графиката, показана от комисаря по бюджета Януш Левандовски, делът на кохезионната политика в европейския бюджет до 2020 намалява, заедно с този на общата селскостопанска политика (ОСП). Основните промени в ОСП са свързани с постепенното намаляване на разликите в субсидиите за фермерите в отделните държави-членки на ЕС, както и с „позеленяването” на ОСП: 30% от парите за фермерите ще са обвързани с мерки за опазване на околната среда.

Собствените ресурси

Както се очакваше, Комисията предлага най-късно от 2018 година да се въведат реални собствени източници на приходи в европейския бюджет под формата на европейски ДДС в размер на 1% и данък върху финансовите транзакции (ДФТ). Размерът на ДФТ ще бъде определен в законодателното предложение на ЕК през есента. Целта е до 2020 собствените ресурси да формират 40 процента от бюджета на ЕС.

Аргументите на Комисията да предложи нов данък върху финансовия сектор са от една страна практически ( че така ще се намалят вноските на страните-членки в общия бюджет и че е възможно ДФТ да се събира централизирано), а от друга - доста популистки: че според изследване на Евробарометър новият банков данък се ползва с подкрепата на 61% от европейците и че Европейският парламент настоява за въвеждането му. Самата Комисия преди време излезе със съобщение, от което стана ясно, че на европейско ниво Комисията по-скоро е склонна да проучи варианта за облагане с данък върху печалбата и заплатите във финансовите институции.

Сега, обаче, очевидно е променила мнението си. Председателят Барозу дори обясни, че всъщност, страните-членки не са против ДФТ, напротив, дори го подкрепят, при условие, обаче, че се въведе глобално. Но това няма изгледи да се случи, въпреки че ЕС пледира активно за това в рамките на Г20.

Против въвеждането на ДФТ само в ЕС се изказа и новоизбраният президент на ЕЦБ Марио Драги по време на изслушването си в Европейския парламент. Според него въвеждането на такъв данък не решава най-големия проблем във финансовата система - моралния риск. ДФТ е насочен към спекулативното поведение, но сигурни ли сме кое е спекулативно и кое не, обърна се Драги към евродепутатите. Според него съществува и риска увеличената цена на транзакциите да намали ликвидността, което ще увеличи спекулациите.

Факт е, обаче, че, както подчерта председателят на ЕК, в момента десет страни-членки вече имат различни механизми за облагане на финансовите транзакции и е необходим общ подход, за да не бъде застрашен вътрешният пазар на финансови услуги. Този въпрос вероятно ще е един от най-спорните в започващите преговори между Европейския парламент и Съвета (страните-членки). Група страни, сред които и България, вече обявиха, че са твърдо против въвеждането на нови данъци върху финансовия сектор.

Чисти сметки, силен съюз

Комисията предлага още да се опрости съществуващата система на отстъпки (rebates) и корекции, която е твърде сложна и непрозрачна и да се замени с фиксирани еднократни годишни суми за целия седемгодишен период. Към настоящия етап четири страни-членки внасят в европейския бюджет повече, отколкото получават. Според новата система Великобритания получава намаление от 3.6 милиарда евро, Германия - 2.5 милиарда евро, Холандия -1.05 милиарда евро и Швеция - 350 милиона евро.

Що се отнася до нетните получатели на средства от европейския бюджет, комисарят Левандовски отговори на журналистически въпрос така: „Вероятно не разкривам голяма тайна като кажа, че страните с най-големи нетни трансфери са най-бедните страни. Литва, Латвия, Естония и България са „големите победители”.

Председателят Барозу определи бюджета като разумен и иновативен и предупреди страните-членки, преди да го отхвърлят, поне да го прочетат. Не трябва да реагираме като кучето на Павлов, призова Барозу, предвид очакваните критики от някои страни-членки, които настояват за замразяване на европейския бюджет до 2020 година. Всъщност, не е вярно, че страните-членки като цяло намаляват бюджетите си, каза Барозу. „Бюджетите в Европа нарастват с постоянни темпове и макар сега увеличението да е по-малко от преди, общото ниво на разходите на страните-членки расте, отчасти защото и сметките растат”.

Европейският парламент обаче е доволен. „Радвам се, че предложенията на Европейската комисия отразяват основните приоритети на Европейския парламент: да се харчи по-добре там, където Европа е необходима, за да се спестят пари другаде. И преди всичко, да се намерят нови, модерни и европейски източници на приходи, за да се намалят националните вноски”, коментира председателят на Бюджетната комисия в ЕП Ален Ламасур (ЕНП, Франция)

Преговорите по бюджета ще продължат повече от година, като се очаква да приключат със споразумение през декември 2012, за да може през 2013-а година бюджет 2014-2020 да бъде окончателно приет.