euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Пътят за преговорите между Европейския парламент (ЕП) и Съвета на ЕС по следващия многогодишен бюджет на ЕС вече е открит, след като на 8 юни ЕП прие с голямо мнозинство (468 гласа "за", 134 гласа "против" и 54 въздържали се) доклада по Многогодишната финансова рамка (МФР) и финансовите перспективи на ЕС за периода 2014-2020 г. Темата ще бъде една от най-горещите през следващата година, в контекста на икономическите предизвикателства пред Съюза и на сериозните различия в позициите на Парламента и Съвета по ключови въпроси.

Докладът, за който euinside писа, беше изработен в специалната комисия по политическите предизвикателства и приет от нея седмица по-рано. В него се призовава за поне 5% увеличение на европейския бюджет в следващия седемгодишен период (2014-2020) въз основа предимно на собствени ресурси.

На пресконференция след гласуването докладчикът за МФР Salvador Garriga Polledo (ЕНП, Испания) и председателят на комисията по политическите предизвикателства Jutta Haug (PASD, Germany) изразиха задоволство от широката подкрепа на депутатите за основните тези в доклада. Ние не искаме просто увеличение на бюджета от 5%, а нещо много повече - прехвърляне от националното към общностното ниво, което може да стане чрез собствените ресурси, обясни докладчикът в отговор на журналистическите въпроси как очаква страните-членки да приемат искането за увеличение на бюджета.

Както знаете, още миналата година по инициатива на Великобритания някои страни-членки се обявиха за замразяване на европейския бюджет до 2020-а година, в унисон с ограниченията, налагани в националните бюджети. На този фон се очаква преговорите по следващите финансови перспективи между парламента и съвета да бъдат изключително трудни.

„Замразяване на европейския бюджет до 2020 г. на практика би означавало той да падне значително под 1% от брутния национален доход (БНД) на страните-членки. За сравнение - днес бюджетът на ЕС е около 40 пъти по-малък от националните бюджети”, коментира за euinside българският евродепутат Ивайло Калфин от групата на социалистите и демократите, който е член на специалната комисия по политическите предизвикателства в ЕП.

Г-н Калфин признава, че след като около 80% от европейския бюджет се набира от субсидии от националните бюджети, за националните лидери е трудно на обяснят на избирателите си защо, когато се ограничават разходите за здравеопазване и социални дейности например, трябва да увеличават вноските в ЕС. Но това е само половината от истината: „Факт е, че страните получават обратно средства, за които никой не иска да говори. Така например в момента тече процедура за връщане на 4.5 милиарда евро, които идват от глоби в ЕС, от неизползвани средства по програмите за сближаване и от курсови разлики. Това е огромна сума, с която на практика ще се приспадне от следващата вноска на страните.”

Още повече, че европейският бюджет по принцип не може да се сравнява с националните. „В него по дефиниция не може да има дефицит. Той се използва основно за инвестиционни цели. По-малък бюджет означава по-малко обща пътна инфраструктура, разпокъсан енергиен пазар, политика на научни изследвания на дребно на национално равнище, липса на достатъчно потенциал в информационните и комуникационни технологии и т.н.”

„Смятаме, че 5% увеличение не е невъзможна стъпка, а просто превръща в реалност политическите ангажименти, направени от Съвета, Комисията и Парламента през последните години, особено по отношение на новите компетенции, вследствие на Лисабонския договор и изпълнението на амбициите на стратегията Европа 2020”, обобщи докладчикът Salvador Garriga Polledo.

Решението, според евродепутатите е бюджетът на ЕС да се финансира от собствени източници. Какви точно да бъдат те все още се обмисля - на 29 юни Европейската комисия ще представи предложенията си за следващата многогодишна финансова рамка и за собствените ресурси. „Това на практика означава както сега митата се събират на национално равнище, но са собственост на европейския бюджет, така и процент от ДДС, нови източници като таксата върху големите финансови сделки или други подобни да захранят директно европейския бюджет. Разбира се, това трябва да стане за сметка на намаляване на субсидиите, което означава, че данъкоплатците няма да бъдат натоварени”, обясни г-н Калфин.

Освен размера на бюджета, в преговорите по следващата многогодишна финансова рамка има и още едно голямо предизвикателство - промяната в някои от политиките. „Кохезионната и селскостопанската политики са изключителни, но трябва да бъдат променени заради новите предизвикателства”, заяви Поледо. Както euinside писа още миналата година, специално по отношение на кохезионните фондове има натиск от т.нар. нетни платци (т.е. най-богатите държави, които внасят най-големи вноски, а получават най-малко средства) богатите страни също да започнат да се облагодетелстват от тези средства, особено като се има предвид лошата усвояемост в най-новите страни-членки.

Първите промени вече са факт - комисията по регионална политика в ЕП гласува създаването на нова категория региони (най-вече в „старите” членки), които имат право да получават средства от кохезионните фондове. Това е тема, по която България трябва да е много активна, защото от една страна има голяма нужда от европейските средства, а от друга - много ниска усвояемост. А това е силен аргумент за намаляване на средствата, които страната ни ще получи в следващия програмен период. Той започва от 2014 година, но проектите, с които страната ще кандидатства за финансиране, трябва да се подготвят отсега.

Една добра първа стъпка е, че България има ясни приоритети, формулирани от министъра по управлението на средствата от Европейския съюз Тихомир Дончев така: транспортна инфраструктура, интегрирането на етническите малцинства и решаването на проблема със застаряването на населението. Остава тези приоритети да се материализират в конкретни проекти, които да бъдат подготвени навреме и по правилата, за да получат финансиране.