България трябва да настоява против Европа на 2 скорости
Ралица Ковачева, July 10, 2010
Част от българските представители в Европейския парламент дойдоха в София, за да участват в дискусия по повод края на първата година от мандата им. Всеки от депутатите представи накратко дейността, в която най-активно работи и отговори на въпроси на участниците. euinside избра да обърне внимание на две от най-важните теми за Европейския съюз в момента- опитите за синхронизиране на икономическата и бюджетната политика на страните-членки и реформата на Общата селскостопанска политика.
Интервюто на Аделина Марини с г-жа Мария Неделчева(ЕНП, ГЕРБ) за бъдещата ОСП вижте тук. Аз разговарях с г-н Ивайло Калфин (Прогресивен алианс на социалистите и демократите, Коалиция за България) за икономическите и финансови предизвикателства пред съюза.
Ивайло Калфин е заместник-председател на Комисията по бюджети, 
член на Специална комисия по финансовата, икономическа и социална криза и на новосъздадената (на 8 юли 2010) Специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г.
euinside: Разкажете повече за работата на новосъздадената комисия за бъдещето на Съюза след 2013 година.
Ивайло Калфин: Тази комисия ще начертае основните рамки, в които ще се развива от финансова и бюджетна гледна точка ЕС след 2013 година. За бюджетната рамка в момента (2007-20013) до голяма степен са определени политиките - в голямата си част земеделската и регионалната политика поемат близо 80 процента от целия бюджет на ЕС. Има изключително много гласове, идеи, натиск даже да се променят тези политики, ЕС да се занимае с нови неща, евентуално да се огледа могат ли да се търсят допълнителни бюджетни източници в европейския бюджет. Защото той е с един много малък бюджет - един процент от икономиката на съюза, а има големи очаквания и амбиции. Така че, тази комисия ще се занимава с това - как ще изглежда ЕС, какви политики ще има и как ще ги финансира след 2013 година.
euinside: Има ли гласове при определянето на следващата фискална рамка и на финансирането по програмите да се гледа усвояемостта по страни?
Ивайло Калфин: Това безспорно ще бъде една от тезите на онези, които искат да се промени начина, по който се изразходват европейските средства. Тя се използва и досега, като се казва: ето, няма нужда да се заделят средства за страни, които не ги усвояват или за програми, които очевидно не са ефективни, щом не могат да се усвоят средствата. В същото време нашата страна има интерес да не се променя особено начина, по който се финансира специално регионалното развитие и земеделието. Ако нещо се промени, то да бъде към облекчаване на процедурите и увеличаване на средствата.
Защото има много силен натиск (от страни донори основно) по съвсем друг начин да се преструктурират земеделската и регионалната политика, така че всеки да получава средства от европейския бюджет, а не да има страни донори и страни, които получават. Това би намалило значително средствата, до които България има достъп. Тезата на колегите като мен е, че в крайна сметка солидарността е един от най важните принципи в ЕС и това преразпределение на средствата има своята логика - тя е изоставащите страни и региони да наваксат и това е в интерес на целия ЕС.
euinside: Как оценявате опитите на Европейската комисия да наложи по-силен бюджетен и икономически контрол на страните-членки?
Ивайло Калфин: В това отношение Комисията не е достатъчно активна. Най-простият пример е свързан с единната валута. Не може да се поддържа стабилна обща валута, без да има обща фискална политика. Дотук се прави координация на политиката между страните. Вижда се, че много страни нарушават параметрите от Маастрихт - Германия, например, беше първата страна, която наруши Маастрихтските критерии. Очевидно това не е начинът да се управлява една зона с единна валута, а по-скоро би могъл да се направи паралел с една икономика като САЩ, където има законодателна независимост на щатите, но има общ бюджет и обща централна политика. Но това не може да се постигне с бюджет, който е 1 процент от икономиката.
Така че това, което в момента прави Европейската комисия, е да се опита да намери по-силни наказания за нарушаване на съществуващите принципи. Това, което трябва да се направи, е да се дадат възможностите за реално провеждане на бюджетна политика в съюза. Това означава ЕС да поеме повече функции (без те да се свеждат основно до поддържането на общия пазар), които да се изземат от националните правителства. Като има обща валута, очевидно е, че трябва да има равнище, което е наднационално и което взима решения, така че няма противоречие в това.
euinside: Смятате ли, че последните решения в тази област сигнализират отделяне на еврозоната от останалите страни-членки и как оценявате това?
Ивайло Калфин: Това се случва вече и аз с огромна изненада забелязвам, че никой в България, нито в останалите 9 страни-членки (от 1 януари 2011 Естония тава 17-тата страна в еврозоната) не поставя достатъчно остро въпроса. Защото в момента се създават много силни механизми за интеграция в рамките на еврозоната, което автоматично отслабва интеграционните механизми извън еврозоната.
Например решението на Европейския съвет за създаването на Европейския стабилизационен механизъм: той всъщност е една фирма, регистрирана в Люксембург, която на практика ще изпълнява функции като Европейски валутен фонд, но без да бъде междудържавна структура със собствени капитали. Тя се прави, за да помага на страните, които имат финансови и бюджетни проблеми и това е много полезно. Това, което не е ясно, е защо тя ще работи само за страните от еврозоната. България косвено, чрез европейския бюджет, също участва в гарантирането на този механизъм, а не може да се възползва от него. Това е един от последните примери как интеграцията в рамите на еврозоната се засилва, а тези които са извън еврозоната отпадат въобще от кръга страни, които имат право на решение.
euinside: Правителството непрекъснато ни успокоява с малкия бюджетен дефицит и малкия публичен дълг, проблемът на България обаче не е ли в това каква икономика стои отдад и как се развива тя?
Ивайло Калфин: Точно за това става въпрос. Оказа се, че европейският подход има дефекти, а българският подход в момента е изцяло сбъркан. Еврозоната с общата валута беше създадена от страни, които са много различни и се реши че с въвеждането на 5-6 показателя в договора от Маастрихт те ще започнат да се изравняват. Над 10-годишният опит на еврозоната показва, че те не се изравняват, а се отдалечават. Защото страните с по-ниска конкурентоспособност или с по-ниска конвергенция, на практика губят от участието си в еврозоната или поне печелят по-малко. Например Испания, която спазваше всички Маастрихтски критерии, се оказа една от големите икономики със значителни проблеми.
Очевидно е, че този вид координация не върши работа. Отговорът се състои в друго и то вече започва да се появява в политически документи, въпреки че досега го говореха само икономисти. Обща валутна зона има само между икономики които са сравними, които имат подобна степен на развитие. В еврозоната видяхме какво се случи с Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, защото икономиките им са много по-назад в еврозоната. Така че еврозоната не е политическа мантра и пожелание, а икономически процес – ние трябва да се стремим към нея, но това означава нашата икономика да стане конкурентна, да стане сравнима с една средно развита европейска страна. Тогава темата за членство в еврозоната ще е актуална.
euinside: Виждате ли признаци да се мисли какво да се прави с икономиката?
Ивайло Калфин: Абсолютно не виждам такова нещо. В момента правителството е свело цялата икономическа политика до фискална политика. Ние нямаме никакви други теми, освен някакви бюджетни числа, които на всичкото отгоре непрекъснато се променят. Това не е икономическа политика. Бюджетната политика е много важна, но не тя и не по този начин дава перспективата как се развива икономиката и как става конкурентоспособна. 3-4 години имахме прекрасни бюджетни показатели, даваха ни за пример за макроикономическа политика, но ще се залъгваме ако смятаме, че България е стигнала водещите европейски страни само защото са й добри бюджетните показатели.