ЕС ще глобява нарушителите на бюджетната дисциплина още на жълто
Ралица Ковачева, June 8, 2010
Под натиска на финансовите пазари и на бюджетните проблеми на някои страни в еврозоната, късно снощи лидерите на 16-те страни от Еврогрупата одобриха и обявиха подробностите от спасителния механизъм, договорен на 10 май.
Тогава стана ясно, че сложната схема се състои от два компонента. Първият е фонд от 60 милиарда евро на разположение на Европейската комисия за спешни нужди. Вторият е т.нар. Средство със специална цел (Special Purpose Vehicle, SPV), базирано на междуправителствени споразумения между страните от еврозоната. Чрез него на затруднените правителства могат да бъдат отпускани заеми до 440 милиарда евро, гарантирани от държавите-членки. До снощи, обаче, не беше ясно как точно ще функционира този механизъм и това създаваше несигурност на пазарите.
Според решението на еврогрупата, специалното средство се материализира 
в т.нар. European Financial Stability Facility (EFSF), което ще бъде учредено като дружество с ограничена отговорност по законите на Люксембург. Страната е и първият акционер в дружеството, съобщи председателят на Еврогрупата и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Останалите държави от еврозоната, както и доброволците Полша и Швеция, ще участват в EFSF пропорционално на своя дял в капитала на Европейската централна банка. За целта вече са в ход националните процедури, които да легализират включването на държавите във фонда. Механизмът ще започне да функционира, когато са приключени националните процедури в 90 процента от страните.
Целта на фонда е да събира средства, които могат да бъдат отпускани като заеми на затруднени страни от еврозоната на стойност до 440 милиарда евро. Както вече беше договорено, МВФ ще участва в механизма с 50 процента от сумата, отпусната от европейския фонд на държавите, които поискат финансова подкрепа. Всички условия за отпускането на заемите повтарят вече договорените за гръцката помощ, обясни еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен.
Идеята е EFSF да емитира собствен дълг, гарантиран от страните членки. Според European voice по този въпрос е имало спор между Германия и Франция. Берлин е настоявал всяка държава да поеме задължения в размера на отпуснатите гаранции, докато Париж е държал на споделената отговорност, с аргумента, че това ще осигури по-висок кредитен рейтинг и ще намали разходите по заемите. Компромисът гласи, че всяка държава се задължава с не повече от 120 процента от гаранциите си.
Министрите са се договорили и за допълнителни мерки, така че да осигурят възможно най-добрия кредитен рейтиг на дълговите инструменти, емитирани от фонда. Жан-Клод Юнкер и Оли Рен са уверени, че те ще получат най-високия рейтинг ААА. Съвсем скоро ще бъде избран председател на борда на директорите и изпълнителен директор на дружеството, каза Юнкер.
Решението за споделената отговорност може да засили съмненията, че спасителният фонд е първата крачка към еврооблигациите, чрез които еврозоната ще емитира общ публичен дълг. Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и президентът на ЕС Херман ван Ромпой подкрепят идеята, но някои страни членки като Германия са твърдо против. Според Берлин това ще намали стимулите за страните- членки да развиват конкурентноспособността си. Гласове срещу тази възможност се чуха и в Европейския парламент.
Спасителният механизъм, обаче, е само едната страна на монетата, 
подчерта Оли Рен. Другата е фискалната консолидация. В този смисъл, работната група, оглавена от президента на ЕС Херман ван Ромпой, е постигнала съгласие по два ключови въпроса: за партньорската проверка на бюджетите на страните-членки и за общо наблюдение на конкурентноспособността.
Страните-членки са подкрепили идеята за т.нар. „Европейски семестър”. Това означава всяка пролет националните бюджетни планове да бъдат представяни пред Европейската комисия и пред страните-членки. Ще бъдат представяни само най-общите параметри на бюджета като основните допускания, на които се градят бюджетните планове, тоталът на приходите и разходите и бюджетния дефицит.
„Разбира се, няма да се прави детайлна проверка или да се взимат решения от европейските институции! Това е прерогатив на националните парламенти”, подчерта Ван Ромпой.
Страните, които представят бюджетен план с голям дефицит, трябва да се защитят пред партньорите си и ако се налага, да направят корекции. Разбира се, трябва да имаме предвид спецификите на някои страни, каза Ван Ромпой. Запитан кои страни има предвид, президентът на ЕС предизвика смях сред журналистите като отговори просто: Великобритания.
Страните-членки са подкрепили и създаването на по-ефективни санкции в рамките на Пакта за стабилност, които да влизат в сила по-рано, а не след като бариерата от 3 процента дефицит вече е премината:
„Ако използваме образа на светофара: досега можехте да бъдете глобени само ако преминете на червената светлина от 3 процента; отсега нататък можете да бъдете глобени и когато преминете на жълта светлина. Очевидно, условията, при които жълтото ще се смята за нарушение на правилата, трябва да бъдат прецизно дефинирани”, обясни президентът на ЕС.
Работната група е поискала от Европейската комисия да направи предложение за новите санкции. Запитан дали все още се обсъжда възможността за налагането на нефинансови санкции (като например загуба на правото на глас в Съвета), Ван Ромпой обясни, че това би означавало промяна в Договора за ЕС. И, тъй като това ще отнеме време, в момента се търсят решения в рамките на съществуващата законодателна база.
Същевременно, подчерта Херман ван Ромпой, насочваме фокуса към публичните дългове, които досега бяха изцяло в сянката на бюджетните дефицити: „Не предлагаме специална процедура за прекомерен дълг, но би могло процедурата за свръх дефицит да се прилага по-рано за страни, които не намаляват дълга си достатъчно бързо. Това би могло да е един от начините да се задейства жълтата светлина, за която вече споменах.”
С цел обективната оценка, страните-членки са се съгласили да бъде осигурена независимост на националните статистики, за да не може да се оказва политическо влияние върху данните им.
По отношение на конкуретноспособността, работната група е поискала от Европейската комисия да изготви общи индикатори за оценка, които да служат за ранно предупреждение. Според Ван Рампой, трябва да има и коригиращи мерки за тези, които са били предупредени, но не са реагирали навреме: „За някои икономики членството в еврозоната действаше като приспивателно. Трябва да избегнем „грубото събуждане” от пазарните сили”.
Запитан дали на срещата е обсъждан търговският излишък на Германия, Ван Ромпой отговори, че непосредственият приоритет са страните с дефицити, а не тези с излишък.
По отношение на бюджетните си политики, финансовите министри от еврозоната се договориха фискалната позиция за 2010 да бъде неутрална и да остане ясно рестриктивна и през 2011, когато се очаква засилване на възстановяването.
Вчера Германия стана поредната страна от еврозоната, която обяви 
съкращения на бюджетните разходи с 80 милиарда евро за 4 години. Новият британски премиер Дейвид Камерън също призна, че наследството от предишното правителство е по-тежко от очакваното и ограниченията ще са по-сурови от предвидените. Гърция, Португалия, Испания и Италия също предприеха ограничителни мерки заради големите бюджетни дефицити.
Оценката за ефективността на мерките ще бъде направена на 15 юни, в рамките на процедурите за сръхдефицит срещу 12 държави. Заключенията ще са факт непосредствено преди Съвета на лидерите на ЕС на 17 и 18 юни, където се очаква да бъдат взети трудни, но очевидно неизбежни решения.