Краят на испанската сиеста
Ралица Ковачева, May 25, 2010
Представяте ли си за какво харчене на пари става дума в Гърция, след като тепърва се обсъжда орязване на пенсиите на разведени дъщери на държавни служители?! Вероятно подобни „широки пръсти” са вилнеели и в други европейски страни, например Испания и Португалия, които също бяха принудени да наложат строги ограничителни мерки, включително намаляване с 5 (само) процента на заплатите в публичния сектор и замразяването им, заедно с това на пенсиите. Премахва се и помощта от 2,500 евро за раждане на дете, както и други социални привилегии.
Икономиите обаче са само едната страна на медала. Ключовата дума е работа. За да се живее добре, трябва да се работи, при това дълго и с висока производителност. Тази така непопулярна и у нас максима беше заявена на испанците в прав текст в последния доклад на МВФ от 24 май. Фондът изрично подчертава, че напълно подкрепя мерките за съкращаването на разходите, предприети от испанското правителство. Но че ключът към трайно решение на проблемите на страната, е спешна реформа на пазара на труда и на пенсионната система.
И тъй като това може с пълна сила да се отнесе към България, ще обърна специално внимание именно на тази част от доклада на МВФ.
Испанската дигноза, според МВФ, гласи: неработещ пазар на труда, спукан имотен балон, голям бюджетен дефицит, тежък частен сектор и външна задлъжнялост, слаб растеж на производителността, слаба конкурентоспособност, затруднено кредитиране и уязвим банков сектор.
Изводът: „Испанската икономика се нуждае от дълбоки и всеобхватни реформи.”
Задачата на политиците е да насърчат плавно ребалансиране на 
икономиката, което изисква по-гъвкав пазар на труда и насърчаване на преразпределянето на заетостта между секторите, консолидация на публичните финанси и укрепване на банковата система. Финансовата консолидация трябва да бъде съпроводена от спешни реформи на пазара на труда и пенсионната система, които се нуждаят от широка политическа и обществена подкрепа, пише в доклада. (Спомнете си обществената реакция у нас на прокрадналите се идеи за увеличаване на пенсионната възраст.)
Не случайно Испания страда от 20% безработица, което е най-високата стойност в ЕС и два пъти повече от средното равнище за Общността. Причината: пазарът на труда не функционира. Безработицата е структурно висока и изключително циклична, смята МВФ. Според фонда не става дума просто за козметични промени, а за радикално и цялостно преосмисляне на пазара на труда. Системата на договаряне на работните заплати, която подбива заплатите и ограничава гъвкавостта на фирмите, е неподходяща за страна-член на валутен съюз, твърди МВФ (друг е въпросът защо този валутен съюз - еврозоната досега не е поставял въпроса с тропане по масата).
МВФ препоръчва насърчаване на постоянната заетост, намаляване на обезщетенията при уволнение поне до средното за ЕС равнище (?!), предотвратяване на злоупотребата с неправомерните уволнения, насърчаване гъвкавостта на заплащането и децентрализиране (например чрез преминаване към система на „opt-in” вместо на „opt-out” при колективното договаряне), елиминиране на индексацията.
Правителството вече предложи на социалните партньори своите виждания за реформи на трудовия пазар и се очаква до края на месеца да бъде постигнато споразумение, отбелязва МВФ. В идеалния случай социалните партньори ще направят нужното радикално преосмисляне, ако не -правителството трябва да следва своя ангажимент и да предприеме самостоятелни действия, включително по отношение на колективното договаряне, пише в доклада. И изрично се отбелязва, че реформата не бива да увеличи фискалната цена на системата или да стимулира временната безработица.
(Тук е моментът да попитам за ролята на родните синдикати в „реформирането” на пазара на труда - може би с непрестанното настояване за увеличаване на минималната работна заплата?)
Успоредно с реформата на трудовия пазар трябва да се проведе и тази на пенсионната система. Испания отдавна е под натиска на разходите за пенсии заради застаряването на населението и ниската раждаемост, отбелязва докладът (България също, но засега се ограничава с преливане на пари от пусто в празно - от бюджета към НОИ). Според МВФ е необходимо увеличаване на пенсионната възраст на 67 години и автоматичното й обвързване с продължителността на живота. Тези и други възможни мерки, посочени от испанското правителство, ще засилят устойчивостта на системата и ще приближат Испания до европейските й партньори, които вече реформираха пенсионните си системи, смятат експертите на Фонда.
Въпросът, който буквално напира от тези редове е защо след като Испания 
е член на ЕС от 1986 година и на еврозоната от 1999 трябваше да се случи Голямата Криза, за да й кажат експертите от базирания във Вашингтон МВФ, че трябва да се равнява по партньорите си в Европа. Същото, разбира се, важи и за други страни в ЕС, че и в еврозоната. Прословутата компромисност на общностните политики по отношение на чувствителни национални области, именно като пазара на труда и пенсионата система, е позволила да се оформят подобни „острови на благоденствието”, където публичният сектор е голям и добре платен, трудовият стаж е кратък, а пенсиите са високи и където желанието да се работи все повече отстъпва пред желанието за сиеста.
И тъй като българите открай време завиждат на гърците и търсят работа в Испания, сега трябва да сме първите, които да се поучим. Защото пътят очевидно не е този. Илюзията, че може да се работи по-малко, а да се харчи повече, се спука, подобно на имотния балон (по което също си приличаме с испанците). А това, за съжаление, в България очевидно е въпрос не просто на политическо решение, а на цивилизационен избор, който не може да бъде направен от никое правителство от името на гражданите.