euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За чуждестранния наблюдател, особено за идващите от страни с неизвоювана, а подарена демокрация, предаването на властта във Великобритания се оказва изключително впечатляващо събитие. Не само защото човек вижда истинска илюстрация на прословутите британски традиции, но и защото разбира какво влияние имат те върху обществото. Не е за пропускане да се отбележи и ролята на медиите на Острова, които направиха съпричастен всеки зрител на планетата към смяната на домакините на Даунинг стрийт номер 10, макар и да се оплакваха, че за последните 100 години промяна или нещо "скандално" не се е случило, което прави и тази церемония скучна.

След парламентарните избори на 6 май (работен ден), които завършиха с неубедителен резултат за партията, получила най-много гласове - Консерваторите, започнаха трескави, почти денонощни преговори с третата класирала се партия в Камарата на представителите - Либералдемократите на Ник Клег. Преговорите бяха тежки, защото двете партии бяха сериозни съперници по време на предизборната кампания и имат съществени различия по ключови теми.

Четири дни по-късно лидерът на втората класирала се на изборите партия на лейбъристите - досегашният премиер Гордън Браун - подаде оставка като партиен лидер, а на следващия ден се оттегли и от поста премиер. С това той разчисти пътя на торите и либералдемократите да впрегнат още усилия, за да постигнат споразумение.

И така, вечерта на във вторник станахме свидетели на изключително интересна церемония. Гордън Браун се появи пред множеството журналисти и камери на Даунинг стрийт 10, за да обяви оставката си. Малко преди това той направи това пред съпартийците си. Нещото, което направи впечатление на това събиране беше усмивката, която съпътстваше почти цялото му обръщение към колегите му лейбъристи - нещо, нетипично за Гордън Браун, известен във Великобритания като човекът, който трудно се усмихва.

По-късно, заедно със съпругата си и двете им деца, махнаха усмихнати на публиката и напуснаха досегашния си дом. Качиха се в черния ягуар на министър-председателя, за да отидат в Бъкингамския дворец, където г-н Браун да подаде официално оставката си. Всичкото това се проследяваше от големите британски телевизии с множество камери и с хеликоптер. И това, което вероятно е фрапиращо за нас - през целия път до Бъкингамския дворец (който не е много дълъг, но минава през целия център на Лондон) черният ягуар се движеше само с 1 автомобил охрана отпред, преседяваше в задръстванията, чакаше чинно на светофарите - без паника, без блокиране на движението, без полицаи, които да демонстрират на избирателите, че вече не са нужни.

Същото се случи и със сребристия ягуар, с който Дейвид Камерън и съпругата му Саманта отидоха малко по-късно при кралица Елизабет Втора, за да получат официалната заръка лидерът на консерваторите да състави правителство. Целият им път обратно до Даунинг стрийт 10 беше проследен до последната подробност. Преди да влезе в бъдещия си дом новият британски министър-председател Дейвид Камерън направи кратко обръщение, в което благодари на предишното правителство за свършената работа и набеляза основните точки, по които кабинетът му ще хвърли усилия. В онази вечер на 11 май още не беше ясен съставът на бъдещия кабинет, участието на либералдемократите в него, нито програмата за управление.

На 12 май стана ясно, че Ник Клег ще бъде вицепремиер. Стана ясно и още нещо много важно - двете партии (Консервативната и Либералдемократичната) са сключили коалиционно споразумение, което беше надлежно публикувано и от двете партии и раздадено на журналистите преди съвместната им пресконференция в ранния следобед в сряда в градината на Даунинг стрийт 10.

Споразумението е от 7 страници и покрива общо 11 теми: намаление на бюджетния дефицит, преглед на разходите, данъчни мерки, банкова реформа, имиграция, политическа реформа, пенсии и осигуряване, образование, отношения с ЕС, граждански свободи и околна среда. В коалиционната сделка са подробно описани и взаимоотношенията по всяка една от тези теми между двете партии. По някои от тях либералдемократите си запазват правото да гласуват по съвест: данъчните мерки, образованието, околна среда и по-специално по отношение на изграждането на нови атомни електроцентрали.

Плановете на коалиционното правителство по същество предвиждат сериозно намаляване на бюджетния дефицит през следващите 5 години, колкото е мандатът на новия парламент. Тези усилия ще бъдат съпътствани и от сериозен анализ на бюджетните разходи с оглед тяхното съкращаване. Планират се още и намаления на данъците, включително и данък наследство. Важен елемент от споразумението е съгласието за реформа на банковата система за избягване повторението на, както е записано в документа - лейбъристката финансова криза. За целта ще бъде въведен данък върху банковите трансфери.

Ще се направят и подробни предложения за строги действия за справяне с неприемливите бонуси в сектора на фиансовите услуги. Целта на предложенията е да гарантират, че подобна мярка ще доведе до ефективно намаление на риска. Отделно от това ще бъде създадена и независима комисия, която да разследва сложния въпрос за отделянето на личното банкиране от инвестиционното. Целта на тази идея е да се намали системния риск в банковата система. Двете партии са се договорили и за нуждата от реформа на регулационната система. Едно от предложенията е Бенк ъв Ингланд (националната банка на Великобритания) да получи контрол върху регулацията на микро и макро ниво.

Това, което е интересно за европейските партньори на Великобритания да знаят е, че двете партии категорично изключват възможността Обединеното кралство да се присъедини към единната европейска валута в рамките на действащото коалиционно споразумение.

По друга тема, която се оказа сред централните по време на предизборната кампания - имиграцията - коалиционните партньори се договориха да поставят годишен лимит на броя на икономическите имигранти от страни извън ЕС. Все още обаче предстои да се измисли механизъм това ограничение да бъде въведено.

Много любопитни са плановете за политическа реформа на двете партии. Въвежда се 5-годишен фиксиран мандат на парламента. Коалиционното правителство ще внесе в първите си дни съответното предложение в Камарата на представителите, за да може още от сега да се фиксира датата на следващите парламентарни избори - първият четвъртък на май 2015 година. Законопроектът, който ще уреди този въпрос предвижда още и възможност за разпускане на парламента, ако 55% от депутатите го подкрепят. Фиксирането на парламентарния мандат дава възможност на правителството отсега да планира ключовите си закони внимателно, без да бърза, което осигурява допълнителна стабилност и увереност.

Друго предизборно обещание, което торите и либералдемократите планират да изпълнят, е организирането на референдум за реформа в избирателната система с цел въвеждане на смесена мажоритарно-пропорционална система. Настоящата долна камара на парламента беше избрана по мажоритарната система. И още нещо много важно - въвежда се възможност за отзоваване на депутати и провеждането на частични избори, ако се докаже, че депутат е извършил някакви сериозни нередности. За да се предизвика отзоваване ще е необходимо 10% от избирателите в даден избирателен район да подпишат петиция.

За да се избегнат изборните измами, двете партии са се договорили да ускорят въвеждането на регистрация на избирателите. Паралелно с това ще се въведе и задължителен регистър на лобистите, както и подробно споразумение за ограничаване на даренията и реформиране на финансирането на партиите, за да се отстранят големите пари от политиката.

Не по-малко амбициозно е намерението на новото правителство да предостави по-голяма финансова автономия на общините и на общностните групи.

Споразумението съдържа още много интересни намерения, голяма част от които фигурираха в предизборните платформи на двете партии. Всички те си заслужава да бъдат прочетени както от нашите политици, така и от всеки, който иска да живее по-добре, управляващите да бъдат принудени да се отчитат пред него и, най-вече, да има пълна яснота какво предстои на цялата държава в следващите 5 години (в нашия случай това би било 4 години). За колегите ни пък това е полезно четиво, защото когато знаем какво да очакваме от управляващите, можем да ги притискаме да спазват поетите ангажименти. Защото в крайна сметка, това е въпрос не само на политическо оцеляване на всяка партия и лидер, но и на дългосрочното развитие на страната.