euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Британците са уплашени - предстои им коалиционно управление, а това е нещо, което те избягват. Защо? Защото при коалициите, първо се размива отговорността и, второ, се правят компромиси с обещанията, с които партиите, участнички в коалицията, са привлекли избиратели. Затова и сега, макар първоначалните прогнози да бяха изключително точни, задачата на Ник Клег (лидерът на либерал-демократите) е изключително тежка. От края на изборния ден (четвъртък) досега той е в постоянни преговори ту с консерваторите, които предложиха съвместно управление, ту с колегите от партията си.

Същевременно, една малка за целия изборен пейзаж във Великоритания, но все пак колоритна група, протестира в събота цял ден пред сградата, където Ник Клег обсъждаше бъдещите си действия заедно с избраните депутати от партията му. Те искаха политическа реформа, която да отразява по-справедливо волята на избирателите. Групата, организирана от Unlock Democracy (Отключете демокрацията) успя да събере около 1,000 души, които внесоха петиция при либерал-демократите.

След няколко часа шумно скандиране на малко площадче в центъра на Лондон, от заседанието излезе лидерът Ник Клег, за да приеме официално петицията, заявявайки: "Реформирането на политиката е една от причините, поради която влязох в политиката. Аз се борих за по-справедлива политическа система. Искрено вярвам, че това е от национален интерес, да използваме тази възможност, за да влезем в нова политика. Възприемам петицията ви като желание за истинска промяна".

Тазгодишната предизборна кампания във Великобритания повдигна изключително много въпроси, отговор на които всъщност търсим и ние у нас, макар че май по-скоро само се правим, че търсим.

Един от сериозните въпроси, който беше повдигнат на тези избори, е за пропастта между избиратели и избирани. Това беше илюстрирано много нагледно от следните случки. Прословутите британски традиции се пречупиха тази година, за да въведат нещо, на което ние се радваме отдавна - телевизионните предизборни дебати. В края на първия дебат премиерът Гордън Браун (лидер на лейбъристите) се извини на зрителите и слушателите за това, че вероятно се е наложило да гледат скучния дебат, вместо "Великобритания търси талант" или любимия си сериал.

Тази реплика показа нагледно, че премиерът, който пък преди това в продължение на 8 години беше министър на финансите на Тони Блеър в две поредни правителства на лейбъристите, е дълбоко наясно с приоритетите на обществото. Въпросът обаче е кой чие внимание трябва да привлече и как?

Втората случка, която предизвика грандиозен предизборен скандал беше заради една изпусната реплика, отново с главен герой Гордън Браун. По време на предизборна среща симпатизантка на лейбъристите се приближи до г-н Браун и започна да го разпитва за имигрантите от Източна Европа - защо са допуснати толкова много и как може да се реши проблемът. Браун изглеждаше изключително заинтересуван пред камерите от тревогите на 60-годишната жена. На тръгване обаче, забравяйки да свали микрофона от ревера си, Браун започва да се кара на асистентите си как са могли да допуснат тази жена до него и че това е било абсолютен фарс и глупост.

Впоследствие се разрази невиждан скандал, Браун се наложи да се извинява, но по-важното в случая е, че тази случка повдигна друг много важен въпрос - за колко време се "преяжда" с власт? Или, казано с други думи, за колко време управляващите се откъсват от избирателите си, ако изобщо някога са били близки? На Острова вече се обсъждат най-различни варианти за реформа в избирателната система, някои от които с години се прилагат и у нас, като например пропорционалната система.

Британците, съзнавайки, че са най-старата парламентарна демокрация в света, а също и най-консервативното общество, често гледат към Европа по време на тези избори, за да се успокоят, че на континента коалициите не са проблем. Коалиционни правителства управляват европейски страни от Втората световна война насам. Дали това непременно означава добра атестация? Не! А дали коалицията представлява просто механично сливане на волите на най-активните избиратели и партиите, които те подкрепят? Също не! Или поне не би трябвало да е така.

Друг голям проблем е анализирането на резултатите от изборите. Така например, ясно е, че либерал-демократите загубиха повече места (в момента имат 57), отколкото имаха в предишния парламент (62), но това не означава непременно, че е защото губят популярност и сила, а защото хората вероятно са направили прагматичен избор. В многобройните питания на избиратели по телевизията имаше доста хора, които обясниха, че предпочитат Ник Клег и неговата партия, но искат силно управление и затова са дали гласа си или за консерваторите, или за лейбъристите.

Много често обаче и социолози, и политици, а дори и журналисти броят избирателите просто като брой бюлетини, зад които не стои рационална мисъл. И ако нещо трябва да се промени, то не е просто политическата система или избирателната, или и двете, а начинът, по който се мери обществената температура. Начинът, по който се отчита общественото мнение. И това като че ли е по-големият проблем, защото ако политиците не знаят какво стои зад решението (вота) на хората, то тогава те не могат да предприемат адекватни действия, като по този начин задълбочават проблема.

Тук идваме и до още един сериозен въпрос, който много анализатори в Обединеното кралство повдигнаха по време на изборите - ролята на PR-а. С други думи - опитите политиката да бъде представена като предлагане на продукт, съпътствано от съответната реклама.

"И двамата са наясно, че за да спечелят изборите, трябва да стоят настрана от проблемите. И двамата са продукт на медийната индустрия, която има за цел да изолира обществото от същинската функция на изборната практика. Тя има за цел да съсредоточи вниманието на избирателите не върху политическите програми на кандидата, а върху неговите "лични качества". Дали има лидерски качества? Дали е привлекателен като човек? Размислите на гласоподавателите трябва да бъдат ангажирани с образа и личността, а не с политическата й платформа".

Според вас за кого се отнася този цитат? Отговорът може да се окаже верен както за Бойко Борисов, така и за Михаил Саакашвили или дори Гордън Браун. Всъщност цитатът е от есе на Ноам Чомски, написано по повод президентските избори през 2004 г., когато Джордж Уокър Буш спечели втори мандат. Защото, както добре знаем и от нашия скромен опит, единствената отговорност, която управляващите носят е "политическата", а именно - на избори да решим дали да продължат да ни управляват или да си ходят. Както е известно обаче, за един мандат трудно може да се изгради нещо, но за сметка на това лесно може да се съсипе вече изграденото.

Остава друг, не особено популярен механизъм - натискът отдолу нагоре. Или както самият Ник Клег призова протестиращите в събота: "В замяна ще ви помоля да направите това, което правите толкова добре цял ден - това е вашата кампания за нова и различна политика".

А иначе неокончателните резултати са следните: торите водят с 306 вероятни места в Камарата на представителите (долната камара на британския парламент), следвани от лейбъристите с 258 прогнозни места и либерал-демоктратите с 57 депутати. За пълно мнозинство са необходими 326 депутатски места. Което означава, че коалиция между консерваторите на Дейвид Камерън и Ник Клег е напълно достатъчна за стабилно управление.

Текущите преговори обаче трябва да решат какво ще бъде това сътрудничество - дали либерал-демократите ще участват в кабинета с министри или само ще подкрепят торите в парламента за най-важните закони, а през останалото време да работят за себе си?

Ако сините и жълтите (консерватори и либерал-демократи) не се разберат, Гордън Браун вече предложи на Ник Клег готовност за преговори. Резултатите на лейбъристите и на либерал-демократите обаче изискват намесата и на трета партия и пак не е сигурно, че ще бъде достигнат максимума от 326 депутати.

Така че, освен да видим какво ще бъде бъдещото правителство на кралица Елизабет Втора, предстои да разберем и как британските избиратели ще посрещнат новината. А те май се вълнуват, защото избирателната активност е висока - около 70 на сто от имащите право на глас. А може би не би било лоша идея, когато има колебание, а избирателите не са могли да предвидят резултата, да им се даде възможност чрез референдум да донагласят те сами правителството си, вместо да оставят това да правят политиците по време на закрити тайни срещи. Но, пак, това е решение, което избирателите трябва сами да заявят, а не да чакат някой друг да им го спусне.