euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Великобритания се вписа с 50 години закъснение в отдавна използвания в САЩ модел на предизборни телевизионни дебати. На 15 април в телевизионното студио на ITV1 се събраха лидерите на трите най-големи партии във Великобритания - на Лейбъристката партия, която управлява вече 13 години, Гордън Браун; на Консервативната партия Дейвид Камерън и голямата изненада в тази предизборна кампания - Ник Клег, който преди телевизионния дебат се оформи като задължителен съюзник на някоя от двете най-стари британски партии, тъй като всички социологически проучвания сочеха коалиционен кабинет.

Промени ли нещо дебатът? Да, много. Но нека видим първо как премина той.

Всеки от кандидатите имаше право на встъпителни думи от по минута и половина. Нямаше разграничения по време в зависимост от големината на партията и как е представена в парламента. И тримата кандидати спазиха до секундата даденото им време и след това се премина към въпросите от публиката. Те бяха предварително съгласувани, но кандидатите не ги знаеха. Въпросите покриваха сферите имиграционна политика, правосъдие и вътрешен ред, скандала с прекомерните разходи на депутатите, който избухна преди няколко месеца, огромният бюджетен дефицит, здравеопазване, образование и грижа за възрастните хора.

Името на България се появи в дебата като нарицателно за нисък стандарт по време на спор между кандидатите относно причините за недостига на лекарства за раково болни хора във Великобритания. Спорът възникна в рамките на въпроса за националната здравна система на Великобритания и идеите за нейното оптимизиране. Впрочем, това беше и темата, по която и тримата лидери демонстрираха консенсус и единодушие, че това е сферата, в която парите трябва да се увеличават.

За да илюстрира колко е тежко положението на болните от рак и че не е нормално в 21-ви век да има недостиг на лекарства, лидерът на торите Дейвид Камерън заяви: "Сега, това, което Гордън Браун не ви казва за хората с рак, за раковите лекарства и резултатите от раковото лечение и изобщо всичко, за което говорим, е че независимо от всички пари, смъртността от рак у нас, всъщност, е по-висока дори от тази в България. И това се дължи на факта, че не се подобряват резултатите".

По същество, най-голям сблъсък предизвика темата за имиграционната политика. Това е и въпросът, който открои Ник Клег (лидерът на либералните демократи) като алтернатива, каквато е и неговата амбиция. Той се възползва перфектно от факта, че и консерваторите, и лейбъристите са управлявали достатъчно дълго, за да са имали възможност да решат проблема с нелегалната и нискоквалифицираната имиграция. Това му даде възможност да извади и най-доброто от техните грешки в тази област и да предложи компромисен, трети вариант.

А той предвижда да се възстанови контролът на изхода, т.е. да се знае дали и кога, който е влязъл е излязъл. Освен това, всеки, желаещ да работи във Великобритания трябва да има спонсор, който да финансира пътуването, а отделно от това кандидатът трябва да има и осигурена работа. Третият елемент от предложението на Ник Клег е кандидатът да бъде изпратен да работи в регион от страната, където има нужда от неговия труд.

На въпросите на Дейвид Камерън, как точно ще гарантира, че кандидатът наистина ще остане да работи в даден район, г-н Клег отговори, че това може да стане чрез разрешенията за работа и контрол над работодателите.

От продължителността на спора по темата стана ясно, че имиграционната политика е сериозен проблем за жителите на острова. Това беше и акцент в тезата на консерваторите, че имиграцията в момента е предизборна тема, защото е проблем. Тя трябва да бъде сведена до минимум, за да не се превръща в политика.

Единодушие имаше и по въпроса със сигурността и борбата с престъпността. Като сериозен проблем британските граждани открояват дребната престъпност - кражбите и обирите. И тримата лидери бяха на мнение, че трябва да се засили полицейското присъствие по улиците и да се наблегне върху работата със зависимите от наркотици, както и да се намерят пълноценни занимания на младежите, за да не се плъзнат по спиралата на престъпността от нямане какво да правят.

По тази тема настоящият премиер Гордън Браун беше принуден да се защитава, като цитираше статистики, показващи, че всъщност престъпността спада. Той твърдеше, че имиграцията в нетно изражение също намалява.

Заради скандала със злоупотребите на депутати с пари на данъкоплатците и тримата лидери предлагат сериозна реформа в избирателната и изобщо политическата система. Най-драстична мярка предложиха лейбъристите - намаляване на броя на депутатите в Камарата на представителите наполовина, за което обаче ще искат одобрението на гражданите чрез всенародно допитване. Браун предложи и гражданите да имат право да отзовават свои представители, които се държат лошо или са корумпирани. Старо желание на лейбъристите е и премахването на наследствения принцип, по който се попълва съставът на Камарата на лордовете (горната камара на британския парламента).

Въпросът за образованието зададе 16-годишен ученик. Тук нямаше много сериозна дискусия, нито ясни идеи. От позицията на Гордън Браун стана ясно, че лейбъристите смятат да решават проблемите в образованието с наливането на повече пари. Консерваторите пък искат въвеждане на системата "парите следват ученика", подобряване на дисциплината в клас, като се даде възможност проблемните деца да бъдат гонени от училище без право на възражение. Ник Клег заяви, че трябва да се възстанови "добрата стара система на маломерните класове".

Дебатът и по икономическата тема беше сравнително вял, вероятно защото тезите и на трите партии бяха известни много преди началото на кампанията. По време на 90-минутната дискусия, досегашният премиер Гордън Браун неколкократно се съгласи с Ник Клег по някои аспекти от имиграционната политика, вътрешния ред и политическата система. Дейвид Камерън пък заяви, че лейбъристите имат и много добри постижения, които той, ако стане премиер, би запазил. Единствен Ник Клег беше категоричен, че е време за промяна и алтернатива.

Приятно впечатление направи фактът, че нито един от кандидатите не си позволи да иска да говори, след като думата вече му е била отнета. Водещият на дебата беше безкомпромисен и дирижираше умело хода на дискусията като връщаше веднага всеки, който се отклонява от зададената тема. Същевременно, когато някой от кандидатите повдигнеше въпрос, засягащ негов опонент, водещият незабавно го прекъсваше, за да даде думата на противника да се защити.

Друга особеност, която прави впечатление за чуждестранния зрител е, че и тримата познаваха много добре предизборните програми на опонентите си, обръщаха се един към друг на малко име и имаха безупречно поведение. Вероятна причина за това е не само многовековната политическа традиция на Острова, но и подготвеността на кандидатите по всички теми, по които имат претенции да управляват след това.

За добрата подготовка безспорен принос има и образованието им. Интересна част от биографията на Гордън Браун е фактът, че той е шотландец. Роден е на 20 февруари 1951 г. в Шотландия. Завършил е университета в Единбург, а през 1972 г. става и най-младият ректор в дългата история на висшето училище.

Лидерът на консерваторите Дейвид Камерън пък е с типичното за тази партия аристократично потекло. Той е директен наследник на крал Уилям IV, завършил е елитното училище Итън. След това е учил философия, политика и икономика в Оксфорд.

Любопитна е биографията и на лидера на либералните демократи Ник Клег. Майка му е холандка, а баща му - наполовина руснак. Завършил е антропология в университета в Кембридж, има степен по политическа философия от университета в Минесота и степен по европейски въпроси от Колежа на Европа в Брюж, Белгия. Владее холандски, френски, немски и испански език. Бил е журналист, политически консултант, служител в Европейската комисия.

Това беше първият в серията от три предизборни дебата. Вторият ще бъде на 22 април. Този първи телевизионен сблъсък донесе и коренна промяна в избирателните нагласи. Макар и в рамките на статистическата грешка, според проучването от понеделник, партията на Ник Клег вече е на първо място с 33% подкрепа, следвана от торите с 32 на сто, а на трето място са лейбъристите с 26 процента. Това е коренна промяна в сравнение с резултатите в началото на кампанията.

Друг елемент от британската политика, на който си заслужава да се обърне внимание е, че няма партия, която да има претенциите да се яви на общи избори и да не е подготвила своя "кабинет в сянка" предварително. На сайтовете на партиите може да се видят съвсем ясно кои са предложенията за министри и така избирателят може да добие още по-точна представа кой ще го управлява в следващите години.

Изборите във Великобритания са на 6 май. Засега всички участници в този процес са наясно, че е нужна коренна промяна. Въпросът е кой ще я осъществи.