България трябва да започне да взима решения
Ралица Ковачева, September 29, 2010
Най- голямото предизвикателство пред България в момента е едновременно да работи за по-добро усвояване на европейските фондове в рамките на настоящия програмен период и да планира стратегическите си приоритети за следващия. Това послание отправиха европейски експерти по време на медиен семинар за структурните фондове на Европейския съюз за България, организиран съвместно от Генерална дирекция "Регионална политика" и представителството на Европейската комисия в България.
На европейско ниво дебатите за бъдещето на Регионалната политика вече започнаха. По отношение на средствата, има ясна тенденция на увеличаването на средствата, за сметка на намаляването на тези по селскостопанската политика. Що се отнася до философията и целите на регионалната политика, най-силният глас в момента е на т.нар. нетни платци, т.е. най-богатите държави, които внасят най-големи вноски, а получават най-малко средства, защото по презумпция кохезионните фондове са предназначени за по-бедните страни и региони. Тяхната позиция е богатите страни също да започнат да се облагодетелстват от тези средства, особено имайки предвид лошата усвояемост в най-новите страни-членки.
За да участва пълноценно и от рано в тези дебати, България трябва да има стратегически цели, които да формулира в конкретен и ясен план и най-вече, да успее да го аргументира пред Европейската комисия. Даването на пари „на парче”, за отделни разпокъсани проекти, не е достатъчно ефективно, затова експертите препоръчват фокусиране на повече средства към определени проблеми, които страната сама е определила като ключови. Средствата, отпускани по различните инструменти на Регионалната политика, могат, например, да се използват за осъществяването на важни структурни реформи, за които националните бюджети никога не стигат.
В този смисъл беше и въпросът на euinside към министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев дали вече има дискусия на институционално ниво какви ще са българските приоритети в периода 2014-2020 година. Без да уточнява на какво ниво е обсъждането, министър Дончев отговори изненадващо конкретно: транспортна инфраструктура, интегрирането на етническите малцинства и решаването на проблема с високия коефициент на възрастова зависимост (коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите" възрасти (населението под 15 и 65 и повече години) на 100 лица от населението в „независимите" възрасти (от 15 до 64 години).
Стратегическите цели на България по отношение на европейските средства са свързани с търсенето на „мотора” на икономиката ни занапред, на секторите с най-висока добавена стойност, обясни министър Дончев. В този смисъл създаването на необходимата транспортна инфраструктура е от жизнено важно значение. Проблемите с интегрирането на малцинствата и със застаряването на населението също имат сериозно икономическо отражение, защото на практика означават по-голяма социална тежест за все по-малко работещи хора. По отношение на малцинствата, въпросът не е просто да се подобрят условията им за живот, което не е маловажно, обясни министър Дончев, но въпросът има и друга страна - тези хора не създават продукт.
Несъмнено добро впечатление прави фактът, че тези български приоритети отразяват заложените цели в европейската стратегия за следващите 10 години Европа 2020. Смущаващо е само уж шеговитото уточнение на министъра, че колкото и експертите да обсъждат и каквото и да предложат, в крайна сметка политиците могат да го направят на пух и прах. За да не се случи това, единственото решение е темата да излезе от министерските кабинети и да бъде широко обсъдена, най-вече чрез медиите, с цялото общество. Защо например сред стратегическите приоритети на България да не се нареди и образованието - не само защото е една от целите на европейската стратегия, но и защото, когато построим пътищата си и инвеститорите дойдат, ще очакват да намерят тук квалифицирана работна ръка.
Подготвяйки се за следващия програмен период, голямо предизвикателство към страната ни ще бъде да представи проекти за така нареченото интегрирано градско развитие. Става въпрос за комплексни решения за градските райони, с цел насърчаването на икономическото развитие. Много вероятно е такива проекти да получат директно финансиране и дори да залегнат като изискване за следващия програмен период. Причината е, че в момента по-бедните и по-малките общини са по-активни в подаването на проекти, а целта е да бъдат привлечени големите градове, които сами по себе си са стимул за развитието на останалите региони.
Показателен пример в това отношение е София, която има един спечелен проект - за метрото и един подаден - за завода за боклук (едва през април тази година), но той е още в процес на дискусии с ЕК за подобряване на документите и плановете. Служители на дирекция "Регионално развитие" водят разговори със столичната община по евентуален бъдещ проект за градския транспорт, но те са на твърде ранен етап. Парадоксът е, че столицата не проявява никаква активност да усвоява еврофондовете, въпреки че има процент от средствата по програма Регионално развитие, заделен специално за София.
Другото условие България да седне добре подготвена на масата за преговори с ЕК за следващия програмен период е да подобри усвояемостта си в настоящия. И министър Томислав Дончев, и европейските експерти смятат, че проблемите с усвояването на европейските средства в момента се дължат на българското законодателство.
„Голяма част от проблемите са свързани със закона за обществените поръчки, самото възлагане, с процедурите по оценка на въздействие върху околната среда, процедурите по отчуждаване. Две трети от времето при изпълнението на един проект по отношение на административните усилия отива там", обясни министър Дончев. През закона за обществените поръчки минават не по малко от 70-80 процента от европейските пари, затова е необходимо да има бързо възлагане, а не както е сега 6-7 месеца, каза министърът.
Затова основен приоритет е приемането на нов закон за обществените поръчки (това, макар и по други причини, беше препоръка и в последния Доклад на ЕК по мониторинговия механизъм в областта правосъдието и вътрешните работи и премиерът Борисов обеща да се осъществи в срок от 3 месеца, който обаче после прерасна в 1 година).
Най-сериозните проблеми на България са с Кохезионния фонд и Оперативна програма "Транспорт", отчете министър Дончев. Вече една година след промените в Закона за пътищата и преместването на Пътната агенция към регионалното министерство тя продължава да не работи. Европейски експерти обясниха, че така и не са получили отговор от правителството на въпроса защо е така. Привличането на чужди експерти от международните финансови институции е част от решението на проблема, макар че не е достатъчно, призна министър Дончев.
Европейските експерти са скептични доколко тази помощ ще е решаваща, защото през миналата година над 100 експерти от Брюксел са работили у нас, но това не е довело до кой знае какви резултати. Причината? Проблем с взимането на решения - не отлагането им във времето или прехвърлянето им другаде, а поемане на отговорност. Защото невзимането на решение е по-лошо от взимането на грешно решение. То просто не води никъде. А това е лукс, който България не може да си позволи, защото е изправена пред очевидната необходимост от сериозни реформи: здравна, пенсионна, социална.
Няма как да бъде изградена стратегическата визия за бъдещото развитие на страната, ако решаването на проблемите не започне сега. И няма как да очакваме резултат след 10 или 20 години, ако днес погледът ни стига само до следващите избори.