ЕК обмисля данък върху печалбите и заплатите във финансовия сектор

Ралица Ковачева, October 8, 2010

Ако има данък върху финансовите транзакции, той трябва да е глобален, в противен случай ще донесе повече вреда, отколкото полза, смята Европейската комисия. От съобщението за облагането на финансовия сектор, представено от комисаря по данъчната политика Алгирдас Шемета на 7 октомври, става ясно, че на европейско ниво Комисията по-скоро е склонна да проучи варианта за облагане с данък върху печалбата и заплатите във финансовите институции.

Позицията на Комисията е, че по отношение на данъка върху финансовите транзакции (ДФТ) съществуват съществени забележки и неясноти. Като цяло, приходите от него силно зависят от обхвата (кои точно транзакции ще се облагат) и нивото на прилагане (световно, европейско или национално), затова изчисляването на потенциалните приходи е трудно и неточно. Освен това „генерираните приходи ще се събират основно в ограничен брой страни, където е концентрирана финансовата дейност”, т.е. ”данъкът трябва да бъде въведен от всички страни, но само няколко ще получават приходите”.

Серизен аргумент против самотоятелното въвеждане на ДФТ в ЕС, е че „финансовата активност е концентрирана в малък брой финансови центрове във и извън ЕС, които се конкурират на световната сцена”. Ако подобен данък се въведе само в Европа, търговията лесно може да се измести другаде, за да се избегне плащането на данъка. Комисията се опасява и от възможността финансовите институции да прехвърлят част от нарасналата тежест върху клиентите си и да увеличат цената на кредитите за компаниите и правителствата. Всичко това налага дискусиите за данъка върху финансовите транзакции да се водят в глобално измерение и ЕС ще продължи обсъжданията по този въпрос на ниво Г20.

Що се отнася до Европа, Комисията смята, че по-подходящ вариант е данък върху печалбите и заплатите във финансовия сектор (данък върху финансовите дейности, ДФД), както беше предложено от МВФ. За разлика от данъка върху транзакциите, с ДФД ще се облагат корпорациите. При 5% ставка (както предлага МВФ) приблизителната печалба от него в ЕС би била 25 милиарда евро.

За разлика от ДФТ, при този вариант се избягва географския дисбаланс, защото приходите няма да са така концентрирани в големите финансови центрове. „В този смисъл, ДФД е по-подходящ за събиране на приходи за националната консолидация, която е непосредствена задача в много страни-членки”. Не на последно място, такъв данък може да се разглежда като допълнение на ДДС, за да се компенсира изключението, правено досега за финансовите услуги.

Тъй като е необходима още техническа работа, Комисията ще продължи проучванията и ще излезе с по-конткретни предложения до лятото на следващата година. Каквито и да са те, ще отразяват водещите и досега принципи: че финансовият сектор трябва да „върне жеста” на държавите, които му оказаха значителна финансова помощ по време на кризата и сега страдат от сериозни проблеми с дълга и дефицита; че допълнителното облагане ще допринесе за по-голямата стабилност на финансовите пазари и ще намали рисковото поведение; и че повечето финансови услуги в ЕС не се облагат с ДДС, което трябва да се компенсира с бъдещия данък.

Не на последно място, необходимо е да има общ европейски подход по въпроса, защото някои страни-членки вече започнаха въвеждането на национални банкови такси и данъци и различията могат да навредят на европейския финансов пазар като създадат двойно облагане или фрагментация във финансовия сектор, отбелязва Комисията.

Предложението на Комисията предизвика остри критики от Европейския парламент, в лицето на групата на Зелените/ЕСА. Те изразиха недоволството си от отказа на Комисията да предложи директно облагането на финансовия сектор с такса върху финансовите транзакции, лишавайки страните-членки от важен източник на приходи в момент, когато парите на данъкоплатците се използват за спасяване на банки.

Очакваше се дори ДФТ да се превърне в първия европейски данък, който да се използва като източник на собствени приходи в бюджета на ЕС. На този етап, обаче, това изглежда малко вероятно. По-реалистичният вариант е като начало да се приеме събирането на стабилизационна такса от банките в специалните фондове за преструктуриране, което Европейският съвет вече одобри и се очаква скоро Комисията да представи подробно предложение по въпроса.

Що се отнася до данъка върху финансовите дейности, негово приемане, макар и по-далеч във времето, вероятно ще срещне подкрепата на Парламента, който още през юни прие резолюция за регулиране на заплатите във финансовия сектор и призовава Комисията да направи законодателно предложение. Позициите на страните-членки, обаче, продължават да са много различни. България вече обяви, че е против каквито и да било нови данъци върху финансовия сектор. Предложението, обаче, е твърде политически изкусително, защото големите печалби на финансовите институции и щедрите бонуси на мениджърите предизвикват общественото негодувание. Облагането им с данък „за общественото благо” би донесло добър рейтинг и предизборни червени точки на политиците.

ЕКОФИН/септември 2010