euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Докато се опитва да овладее дълговата криза, спасявайки три страни от еврозоната, ЕС прави опит да регулира някои финансови инструменти, за които се смята, че имат отношение към нарастването на държавните дългове - късите продажби и суапи за кредитно неизпълнение (CDSs).

При късите продажби продавачът заема акции, които продава, с намерението по-късно да ги купи обратно и с очакването за печалба от разликата в цената, за да може да ги върне. Още по-фрапатен е случаят с т.нар. "голи" къси продажби, при които продавачът дори не заема предварително акциите, които продава. Т.нар. суапи за кредитно неизпълнение (CDSs) представляват застраховка срещу фалит. Смята се, че мнозина са се облагодетелствали, като са купували “голи” застраховки - без да имат отношение по заема. Това създава стимули инвеститорите да спекулират срещу емитента на дълга, което увеличава печалбите им, но повишава неговия риск, лихвите по заемите му и съответно - задлъжнялостта му. Точно това се случва по отношение на Гърция, например - всички, които държат голи CDS, имат сметка да се поддържат слуховете, че страната ще фалира (или ще преструктурира дълга си), защото това вдига цената на притежаваните от тях застраховки.

В резултат на кризата, различни европейски страни предприеха различни мерки спрямо тези финансови инструменти (Германия, например забрани голите къси продажби), което налага нуждата от общ хармонизиран подход, както и механизъм за реакция при извънредни обстоятелства. В търсене на такъв, миналия септември Европейската комисия представи позицията си по отношение на регулацията на извънборсовите деривати и късите продажби. На базата на идеите на Комисията и на компромисно предложение от унгарското председателство, Съветът на финансовите министри на ЕС прие позиция по отношение на късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение, с която започва преговори по темата с Европейския парламент.

От своя страна, на заседанието си на 6 юни Парламентът ще обсъди доклад по темата на депутата Паскал Конфан (Зелените/ЕСА, Франция). Докладът вече беше приет от Комисията по икономически и парични въпроси.

Най-спорният момент се очаква да бъде евентуалното настояване на парламента за забрана на голите CDS. Съветът, въпреки настояването на Германия ЕС да последва нейния пример, не прие забраната, а само дава възможност за временни ограничения на голите къси продажби и транзакциите на CDS. На този етап в Европейския парламент има мнозинство в подкрепа на забраната.

Докладчикът за късите продажби и CDS в ЕП Паскал Кофан коментира, цитиран от EurActiv: „Подходът на Съвета към суверенния дълг е парадоксален. Докато първоначалното предложение целеше да се намалят спекулациите със суверенен дълг по време на криза, текстът приет от EКОФИН предлага облекчаване на разпоредбите в случай на криза. Това ще улесни спекулациите с дълговете на страните с фискални затруднения”.

Сериозен аргумент против пълната забрана е възможността това да се отрази негативно върху ликвидността. В рамките на Брюкселския икономически форум евродепутатът Шарън Боулс (АЛДЕ, Великобритания), председател на парламентарната икономическа комисия, обърна специално внимание на връзката между късите продажби и суверенния дълг, в контекста на опитите на страните да прикрият следите на дълговете си: „Определено нямаше достатъчно информация кой какви експозиции има, кои страни, кои банки и къде. Струва ми се, че има твърде много секретност изобщо по отношение на суверенния дълг и кой какво притежава. Една от причините за съпротивата срещу някои от мерките спрямо късите продажби дойде от факта, че трябваше да се разкрие кой притежава държавните дългове и страните-членки станаха малко чувствителни в това отношение”.

Съветът на финансовите министри не пожела да забрани голите CDS, отбеляза г-жа Боулс, но призна, че в момента никой не е наясно какво е правилното решение. „Всички сме наясно, че ако ги забраним, това ще има сериозен ефект върху ликвидността”, обясни евродепутатът и добави: "Не съм сигурна, че точно сега наистина искаме да рискуваме с нещо, което би могло да увреди ликвидността.”

По план законодателството трябва да бъде прието до края на юни. Постигането на тази цел ще зависи от развоя на преговорите между Съвета и Парламента.