euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Между двете части на култовия филм "Уолстрийт" човечеството преживя възходът и падението на виртуалните пари. Купуването и продаването на акции, които дори не притежаваш, но печелиш от тях, се превърна в най-атрактивния луксозен хазарт. Хората с лекота си осигуряваха мечтания стандарт благодарение на кредитни карти, забравяйки какво стои отвъд пластмасата и харчеха нашироко третата ипотека на къщата си. Финансовите пазари буквално се превърнаха в паралелна реалност, в която не е задължително да създаващ, да произвеждаш, дори да работиш, стига да правиш печеливши залози за това как го правят другите. Основните движещи сили на финансовото благополучие станаха алчността и страха.

Но кризата показа, че когато тази привидност се „бъгне”, досущ като в друг емблематичен филм - „Матрицата”, остава една доста нелицеприятна реалност. Държавите се бръкнаха дълбоко, за да платят за мълчаливото съгласие, с което толерираха своеволията на финансовите пазари. И обявиха, че на това трябва да се сложи край. Как - чрез правила, прозрачност и надзор.

Малко след САЩ, и Европейската комисия представи визията си за финансовата регулация. Първата стъпка беше предложението за създаване на нова общоевропейска надзорна структура в лицето на Европейските надзорни органи и, специално по отношение на финансовите пазари - бъдещият Европейски орган за паразите и ценните книжа. Втората стъпка са конкретните предложения за търговията с определени финансови инструменти - извънборсовите деривати и късите продажби, представени на 15-и септември.

"Никой финансов пазар не може да си позволи да остане територия на „Дивия Запад”, коментира комисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние, представяйки предложението за извънборсовите деривати. Те представляват един вид „залог” за бъдещата стойност или статус на базовия актив, който стои зад него (например промяна в лихвените проценти или в стойността на определена валута, или евентуален фалит на длъжник). Проблемът при тези сделки е, че за разлика от борсовите операции, при тях липсва всякаква информация кой, какво, за колко и на кого продава.

„Отсъствието на каквато и да е регулационна рамка за извънборсовите деривати допринесе за финансовата криза и всички страдаме от ужасните последици”, коментира Мишел Барние две години след фалита на „Лийман брадърс” , белязал началото на кризата. В края на миналата година размерът на пазара за извънборсови деривати в условни суми е около 615 трилиона долара. Не е трудно да си обясним мащаба на бедствието при положение, че съществува "условна" търговия с подобна стойност.

В търсене на информация и прозрачност, Комисията предлага търговците на извънборсови деривати да предоставят информацията за сделките си в централни информационни центрове или т.нар. депозитари. Те от своя страна, ще я предоставят на бъдещия Европейски надзорен орган за пазарите и ценните книжа (ЕОПЦК).

С цел по-голяма сигурност, Комисията предлага клирингът на стандартизираните извънборсови деривати (т.е. отговарящи на предварително определени критерии за допустимост, например висока степен на ликвидност) да се извършва чрез централни контрагенти. Клиринговите къщи посредничат между двама контрагенти при транзакция и така стават „купувач за всеки продавач“, както и „продавач за всеки купувач“ (у нас такава функция има Централният депозитар). Целта е да не се допусне фалитът на определен играч да предизвика „верижна реакция”, която да застраши цялата система.

Второто предложение на Комисията се отнася до късите продажби - друг начин да спечелиш от нещо, което реално не притежаваш. При късите продажби продавачът заема акции, които продава, с намерението по-късно да ги купи обратно и с очакването за печалба от разликата в цената, за да може да ги върне. Още по-фрапатен е случаят с т.нар. "голи" къси продажби, при които продавачът дори не заема предварително акциите, които продава.

„При нормални условия късите продажби повишават ликвидността на пазара и допринасят за ефективното ценообразуване. Но при нестабилност на пазарите късите продажби могат да ускорят спада на цените, водейки до хаос на пазара и системни рискове”, коментира еврокомисарят Барние.

Въпреки решенията на някои страни да ограничат и дори да забранят късите продажби, Комисията се ограничава с правила за повече прозрачност и права на регулаторните органи да реагират в рискови ситуации. Според предложението, късите продажби трябва да се отбелязват по специален начин, така че регулаторните органи да могат да ги различават от останалите сделки. Инвеститорите ще бъдат задължени да оповестяват значителните си нетни къси позиции в акции пред регулаторния орган, когато те са над 0,2 % от емитирания акционерен капитал. А когато достигнат над 0.5% от него информацията трябва да се оповести и пред участниците на пазара.

Що се отнася до непокритите (голи) къси продажби, инвеститорите ще бъдат задължени преди да извършат къса продажба, да са заели съответните инструменти, да са сключили договор за това или споразумение, че отдаването им е гарантирано.

По отношение на регулацията, целта на предложението е да синхронизира правилата, които в момента се различават значително в отделните европейски страни. Националните регулатори получават ясни правомощия в извънредни случаи временно да ограничават или да забраняват късите продажби на всеки финансов инструмент, като действията им ще бъдат координирани от ЕОЦКП (който би трябвало да започне дейността си от януари 2011 г., ако получи одобрението на Европейския парламент). При определени условия, ЕОЦКП ще има възможността сам да приема временни мерки с пряко действие, с които да ограничава или забранява късите продажби.

С предложените промени регулаторните органи ще могат по-добре да откриват евентуалните рискове пред стабилността на пазарите на държавни дългови инструменти, тъй като ще получават информация за късите позиции, включително за тези от тях, които са придобити чрез суапове за кредитно неизпълнение на държави (дериватни инструменти, които се смятат за своеобразна застраховка срещу риска от неизпълнение на задълженията). Това е особено важно в условията на дълговата криза, отпушила се в Гърция през пролетта и заплашваща и други държави в еврозоната.

Коментатори отбелязват, че е очевидна близостта на европейските предложения с приетите вече закони в САЩ, което говори за добре стиковани общи действия, в духа на постигнатите договорености на ниво Г20. Проблемът, обаче, коментира "Файненшъл таймс", е, че докато в САЩ законодателството вече е факт, европейската процедура изисква то да бъде одобрено от Европейския съвет и от Европейският парламент.

Първата реакция дойде от групата на Зелените, които обвиниха Комисията че не е хванала бика за рогата като директно забрани голите късите продажби. Най-голямата група в Парламента - на ЕНП изрази пълна подкрепа за предложенията на Комисията. Позициите на останалите групи, обаче, все още се очакват и дебатите в Парламента тепърва предстоят.

Друга неяснота идва от факта, че цялата роля по въвеждането и контрола на новите мерки се пада на ЕОПЦК - институция, която все още не е одобрена от ЕП и изграждането й предстои. Защото, както неведнъж сме виждали, добрите намерения изцяло зависят от практическата реализация, за да не се окаже, че водят в грешната посока. Засега, като цяло, затягането на регулацията на финансовите пазари среща подкрепа. Инвестиционни посредници, цитирани от "Файненшъл таймс", обаче предупреждават, че изискването за централизиран клиринг ще повиши цената, плащана от дългосрочните инвеститори и от обикновените хора, спестяващи за пенсия.

Избистрянето на подробностите предстои. Въпросът обаче е колкото финансов, толкова и философски. Промени ли кризата разбирането на хората за смисъла на печалбата и направи ли ги по-малко зависими от алчността и страха? Мисля, че не. Което прави всички опити за налагане на правила просто създаване на временни пречки, които човешката изобретателност рано или късно ще се научи да избягва. И така, докато не разберем безценния съвет, получен от Чарли Шийн в първия "Уолстрийт": Трябва да създаваш, а не да препродаваш създаденото от другите. Старомодно, но истинско.