euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 6 май германското списание Der Spiegel публикува статия със заглавие „Гърция обмисля да излезе от еврозоната”. Списанието се позовава на правителствени източници в Берлин и дори цитира документ, изваден директно от куфарчето на финансовия министър Волфганг Шойбле. В резултат, според изданието, Европейската комисия свиква спешна среща в Люксембург в петък вечерта. Срещата е дълбоко законспирирана, въпреки че очевидно всички знаят за нея. Това, което не е ясно, е какво всъщност е обсъждано. Според Der Spiegel, освен евентуалното напускане на еврозоната от Гърция е дискутирано и също толкова евентуалното преструктуриране на гръцкия външен дълг.

Че нещо се мъти около Гърция е ясно от месеци. Още през февруари авторитетният брюкселски тинк-танк „Брюгел” написа в свой доклад, че Гърция е на практика неплатежоспособна и се нуждае от спешна редукция на дълга. По същото време група влиятелни икономисти (Групата на европейските икономически съветници) директно констатира (с уговорката, че не препоръчва Гърция да напусне еврозоната), че връщането към драхмата би било спасителен ход за Атина.

А след като за преструктуриране на гръцкия дълг заговори и Германия в лицето на финансовия си министър Волфганг Шойбле, медиите и пазарите започнаха вече да питат не дали, а кога. Само колумнистът на The Financial Times Волфганг Мюнхау упорито твърди, че никой - нито Гърция, нито еврозоната - не би спечелил от преструктуриране на дълга на този етап, но мнението му остава силно изолирано сред общия хор.

И когато на този фон някой съобщи новина като тази на Der Spiegel, резултатът е предизвестена истерия. Гръцкото министерство на финансите веднага реагира с изявление и определи информацията като „не само съвършено невярна, но и написана с неприемлива несериозност”. Според Атина „подобни статии са не само провокативни, но и във висша степен безотговорни, защото подкопават усилията на Гърция и тези на еврозоната и обслужват само интересите на спекулантите”. Но кризисният PR не работи така, подобни опровержения само наливат масло в огъня.

Всички официални коментари по повод тайната среща в замъка Зенинген в Люксембург започваха с „НЕ” - от „Няма такава среща” (говорителят на премиера на Люксембург и президент на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер), през „Не знаем за такава среща" (говорителят на ЕК Марк Грей), до „Не е кризисна среща за Гърция” (говорителят на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен - Амадеу Алтафаж). Съставът на участниците също е неясен - със сигурност Европейската комисия и финансови министри от ядрото на еврозоната.

Der Spiegel пише, че Волфганг Шойбле е заминал за Люксембург с идеята да убеди на всяка цена Гърция да не напуска еврозоната. В неофициалния документ от куфарчето му, за който стана дума, се съдържат следните аргументи: „Това ще доведе до значителна девалвация на новата вътрешна валута спрямо еврото” - според изчисления на германското финансово министрество 50 %. Което пък ще доведе до значително увеличаване на гръцкия дълг, както и на дефицита, който би достигнал космическите 200% от БВП. И тогава преструктурирането на дълга би било неизбежно.

Любопитно е, че същите факти, но със съвсем различен извод, използва и Групата на европейските икономически съветници (The European Economic Advisory Group (EEAG) в доклада си за Гърция, за който euinside писа. Според тях най-сериозният проблем на Гърция е огромният дефицит по текущата сметка и за да се справи с него, страната трябва да напусне еврозоната и да обезцени драхмата. Съветниците, обаче, изрично предупреждават, че решението дали страната да се върне към драхмата и да приложи обезценка чисто икономически зависи от преценката доколко това ще облекчи бремето й. Но от политическа гледна точка, въпросът дали Гърция да напусне еврозоната или не, ще зависи от това кой от останалите варианти за действие ще бъде избран. А останалите варианти не са много - опит за набиране на пазарно финансиране от 2012 година или продължаване на спасителната програма на ЕС и МВФ.

А още по-любопитно е, че същото решение предлагат и четирима германски професори по икономика (същите, които през 1998 обжалват пред конституционния съд решението Германия да се присъедини към еврозоната). В статия за The Financial Times от преди месец и половина четиримата твърдят: „Гърция няма друг път освен през изхода. Връщането на драхмата на по-нисък обменен курс ще помогне на износа и ще вдигне приходите от туризъм. Това ще изпрати и послание към другите страни че трябва да приемат сериозни стъпки, за да избегнат подобно положение. Загубата на доверие в гръцката икономика излага на опасност всички в Европа. Остраняването на Гърция от еврото дава възможност да се предотврати драмата да се превърне в трагедия - и гарантира оцеляването на валутния съюз.”

Преди да направим каквито и да било изводи, да видим останалите възможности, за които се говори и в доклада на EEAG - опит за набиране на пазарно финансиране от 2012 година или продължаване на спасителната програма на ЕС и МВФ. Според The Financial Times догодина Гърция трябва да набере финансиране в размер на 25-30 милиарда евро за плащания по дълга си, които няма да бъдат покрити от настоящия спасителния заем в размер на 110 милиона евро. Перспективата това да се случи е минимална и обезкуражаваща. Спредовете по гръцките правителствени облигации продължават да растат, подпомагани от съобщенията, че въпреки драконовските мерки Гърция не може да спази поставените фискални цели. А пазарите „продължават да нямат доверие” в Гърция, според признанието на финансовия министър Георгиос Папаконстантину.

Затова е логично да се обсъди другата възможност - продължаване на спасителната програма. Именно това, според The Financial Times е било тема на срещата в Люксембург. Изданието цитира гръцки официален представител, според когото Гърция се надява да може да продаде дълга си (този, който ще емитира догодина) на EFSF (според приетите решения на срещата на върха на еврозоната през март той има право да изкупува дълг на първичните пазари), но европейските финансови министри обсъждат и възможността да се договори с инвеститорите доброволно удължаване на матуритета на дълга, който изтича през 2012 и 2013 година.

Според председателя на еврогрупата Жан-Клод Юнкер „Гърция се нуждае от по-нататъшна коригираща програма” - намек, че до момента страната не е отбелязала напредък по отношение на дългосрочните структурни реформи. И че вероятно ще се наложи допълнителна финансова помощ. Британският министър на финансите Джордж Осбърн смята, че промени в гръцката спасителна програма са „неизбежни”. Официалната европейска позиция на този етап ( в лицето на председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, председателя на ЕЦБ Жан-Клод Трише и еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Олин Рен) гласи, че преструктуриране на гръцкия дълг е изключено, защото ще донесе повече проблеми, отколкото ще реши.

Business Insider обобщава по атрактивен начин загубите от евентуално преструктуриране на гръцкия дълг- пряко и косвено. Изданието цитира данни на Банката за международни разплащания, според които най-големи средства в гръцки дълг държат германските банки- 26,3 милиарда долара. След германските, най-високи експозиции към гръцкия дълг имат френските банки- 19,8 милиарда долара, други страни от еврозоната- 15,7 милиарда долара, британските банки- 3,2 милиарда долара, италианските- 2,6 милиарда долара, американските- 1.8 милиарда долара, испанските- 600 милиона долара. Няколко големи застрахователни компании също могат да пострадат, включитено MapFre и Fortis. България и Румъния ще бъдат засегнати от евентуален отлив на гръцко кредитиране, защото 45% от заемите за България и 25 % от тези за Румъния са от гръцки банки, твърди изданието.

Друга важна бележка е, че според правилата, договорени за постоянния фонд на еврозоната – Европейският механизъм за стабилност, който ще се задейства след 2013 година - заеми ще се отпускат само след оценка на устойчивостта на дълга на съответната страна и ако се налага – след преструктурирането му. Това означава, че ако се налага нов заем за Гърция, той трябва да се отпусне при новите условия. Или да се намери начин да се прекрои сегашната спасителна програма.

Всичко написано идва да покаже, че на този етап от различни страни върху Гърция се упражнява натиск за преструктуриране на дълга. И съобщенията за евентуално напускане на еврозоната са именно част от този натиск, защото можем да предположим каква ще е реакцията на пазарите на подобна новина - лихвите ще продължат да се повишават, докато преструктурирането наистина остане единственият вариант за действие.

А доколко идеята Гърция да напусне еврозоната е реалистична - дори и според документа, цитиран от Der Spiegel, подобно развитие на ситуацията „ще нанесе големи щети на функционирането на еврозоната”, ще съсипе банковата система на страната и ще причини големи загуби на чуждите банки, включително германските, както и на Европейската централна банка. Социалните измерения на този катаклизъм в Гърция също ще бъдат катастрофални. И всички загуби ще бъдат понесени отново солидарно от европейските данъкоплатци. Това е политически риск, който никой в ЕС не би поел на този етап. Да не говорим за чисто имиджовите вреди за еврото като символ на европейската интеграция.

За сметка на това, евентуално преструктуриране на доброволна база на гръцкия дълг, дори и да не постигне кой знае какво облекчение във финансов план, би донесло значителни вътрешнополитически дивиденти в страните от ядрото на еврозоната. Защото общественият натиск срещу спасителните заеми за бедстващите периферни икономики става все по-силен. Това излага на риск не само евентуален нов заем за Гърция, но и програмите за Португалия и Ирландия.

Португалия очаква одобрение на икономическата си програма, срещу която да получи заем от 78 милиарда евро от ЕС и МВФ и решение за лихвата, която ще плаща по заема. А Ирландия се надява да получи намаление на лихвата си с един процент от сегашните 6%, както вече беше направено за Гърция. Повече яснота по тези въпроси очакваме след Съвета на финансовите министри на ЕС на 16 май.

А дотогава натискът върху Гърция ще продължава да расте. Лихвите по заемите й - също. Както и очакванията европейските лидери - на националните правителства и на европейските институции да излязат и да дадат отговорите на всички въпроси, които в момента са оставени на произвола на слуховете и спекулациите. Защото от Европа се очаква да е единна, прозрачна и честна със своите граждани. Всеки път и по всички въпроси, а не само когато ни поздравява по случай 9 май.