euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Финансовите институции са заплашени да си платят скъпо за кризата, ако политиците стигнат докрай в търсенето на отмъщение от името на данъкоплатците. Това става ясно от поверителен доклад на Международния валутен фонд, публикуван от ВВС и изготвен по молба на лидерите на Г20 за предстоящата им среща през юни. Документът вече е на разположение на правителствата и се очаква да бъде обсъден от финансовите министри на Групата на срещата им във Вашингтон на 22 и 23 април.

Идеята на предложението е, че финансовият сектор трябва да плати разходите за бъдещи спасителни мерки, които при сегашната криза бяха поети от правителствата и съответно - от данъкоплатците. Мерките на МВФ, обаче, са по-радикални от очакваното, те буквално ще ужасят банките и ще се окажат политически експлозив както във вънтрешен, така и в международен план, коментира ВВС.

МВФ предлага такса с гръмкото име „Принос за финансовата стабилност” (Financial Stability Contribution- FSC). Тя може да се събира във фонд за подкрепа на проблемни институции или да влиза директно в бюджета. Предвижда се първоначално таксата да бъде фиксирана, а в последствие да се прецизира, така че да отразява доколко рискови са отделните институции и какво е влиянието им върху системния риск.

Отделно, МВФ предлага т.нар. „Такса върху финансовите дейности” (Financial Activities Tax - FAT), която ще се начислява въз основа на печалбата и заплатите във финансовите институции и ще влиза директно в бюджета.

Изричното уточнение е, че новите такси трябва да важат за всички финансови институции, а не само за банките. Защото в противен случай много от банковите услуги ще бъдат прехвърлени например към хедж фондовете или застраховането, за да се избегнат таксите.

В доклада на МВФ са взети предвид досега предложените или предприетите от държавите мерки, които най- общо са два типа - такси върху избрани вземания на финансовия сектор и данъци върху бонусите. Американският президент Барак Обама предложи такса „Отговорност за финансовата криза” (Financial Crisis Responsibility - FCR), чрез която да се възстановят разходите за държавната интервенция. Разчетите са таксата да донесе 90 милиарда долара в следващите 10 години. Великобритания и Франция въведоха временно допълнителни налози върху бонусите.

Германското правителство работи върху проект за нова банкова такса, която да се събира в специален Фонд за банкова стабилност. Сумата която ще заплаща всяка банка ще зависи от приноса й към системния риск, а парите ще се използват за спасителни интервенции във финансовия сектор в бъдеще.

Любопитна подробност е, че на заседанието на германското правителство на 31 март, когато бяха набелязани опорните точки на новия законопроект, за първи път участва френски министър - финансовият Кристин Лагард. В резултат - беше прието френско-германско политическо становище за регулацията на финансовите пазари, което предвижда общи механизми за ликвидация на институции, които не могат да бъдат спасени, както и банкови такси според отражението на отделните институции върху системния риск. Германското предложение за спасителен банков фонд беше подкрепено и от Великобритания.

Като цяло, ЕС стои зад идеята за национални спасителни фондове, които да подпомагат финансови институции в затруднение, вместо това да се прави от правителствата и гражданите. „Съгласни сме с принципа замърсителят плаща”, подчерта испанският финансов министър Елена Салгадо след срещата на европейските министри на финансите в Мадрид на 16 и 17 април. Председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише предупреди, че налагането на нови банкови такси трябва да се направи внимателно, така че да не прекъсне усилията за глобална финансова реформа. Според Трише, главното послание на ЕЦБ е евентуалните мерки да бъдат предприети в подходящия момент.

Ключовата дума и според МВФ е регулация. Фондът отдава решаващо значение на съгласуваността и координацията при въвеждането на новите банкови такси, защото това ще даде възможност на участниците на пазара да планират и съответно - да се избегнат неблагоприятни въздействия върху икономическия растеж от прекомерно натоварване на финансовия сектор. Само при общо решение и пълен синхрон мерките биха сработили. Защото в противен случай, финансовите институции просто ще "подбират" страни с облекчен финансов регламент.

Освен това, има риск презастраховането да окуражи банките да поемат допълнителни рискове. Затова МВФ обвързва предложението за такса „криза” със създаването на банкова регулация, която да помага на бедстващите институции да излязат от бизнеса, без да причинят криза. Не бива да се създава впечатление, че средствата ще бъдат използвани за подпомагане на фалиращи институции, заявяват от МВФ.

Решението обаче ще вземат политиците. А очевидно е желанието им да накарат банките „да си платят” за кризата. Това може и да е сладко отмъщение, но не бива да отклонява вниманието от главната цел: реформата на глобалната финансова регулация. Защото, ако нищо не се промени, илюзия е, че евентуална нова криза може да бъде само за сметка на банките.