euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Резултатите от срещата на Г20 според световните медии: от „колосална промяна” до „компромисни”

Калина Ралева, September 26, 2009

Върнахме световната икономика от ръба на пропастта” - с тези думи на президента Барак Обама „Файненшъл Таймс” илюстрира резултатите от срещата на Г20 в Питсбърг. Подобно на повечето западни вестници, и FT, в духа на заключителната декларация от срещата, акцентира върху по-строгата финансова регулация, одобрена от лидерите.

Световните лидери обещаха нова ера на икономическо сътрудничество, като одобриха нови правила за бонусите на банковите служители, изработиха план за регулаторни реформи и нова рамка за балансиран растеж”, съобщава вестникът без излишен патос. И цитира френския президент Никола Саркози, който с типичния си апломб обяви: „Вече няма англосаксонски свят и европейски свят”. В същия стил е и реакцията на агенция „Франс прес”: „Последните два дни в Питсбърг маркират колосална промяна в глобалната икономическа дипломация”.

Британският премиер Гордън Браун, който според британските вестници приема решенията на Г20 като успех за Обединеното Кралство, акцентира върху консенсуса около бонусите на банкерите, защото „така се слага край на една неприемлива и компрометирана стара система”. Темата за бонусите и високите заплати на мениджърите разбуни общественото недоволство на Острова и е една от основните в британската преса в последните дни.

Невижданото досега съгласие около общи правила и общ контрол от страна на МВФ” е голямата новина от форума според „Ню Йорк таймс”. Идеите, лансирани на срещата не са нови, пише изданието, и няма механизъм държавите да бъдат санкционирани, ако се придържат към старите си навици. Но „за първи път правителствата се съгласиха да подложат политиките си на „партньорски преглед” от другите държави, както и на мониторинг от страна на МВФ”, отбелязва „Ню Йорк Таймс”. Изданието акцентира и върху решението решението Г20 да замести досегашния формат Г7 (или Г8 + Русия), като даде повече право на глас по важните въпроси на развиващите се икономики. Решението, пише вестникът, има символично значение и същевременно отговаря на практически нужди.

По-бедните, но бързо развиващи се нации дълго протестираха че влиянието им върху световната политика изостава от икономическата им роля. В пракитчески план, Китай и другите развиващи се страни изиграха централна роля в борбата с кризата, като предприеха агресивни стимулиращи програми, наред със САЩ и Европа, отбелязва „Ню Йорк Таймс”.

Именно това преместване на центъра на тежестта в процеса на взимане на решения за икономическото бъдеще на света е и голямата новина от Питсбърг според руския вестник „Известия”. Като цяло в руските медии новините от срещата на Г20 са изведени само от брифинга на руския президент Дмитрий Медведев. Държавната ИТАР-ТАСС осведомява подробно за изявлението на държавния глава, като акцентира по-скоро върху новината, че в калининградска област няма да бъдат разполагани ракети „Искандер”.

В „Известия” обаче, собственост на руския газов монополист „Газпром”, е публикуван сериозен анализ на резултатите от Питсбърг, макар и отново като отправна точка да са използвани тезите на Медведев. „Известия” определя форума като компромисен за Русия. Защото, по думите на Дмитрий Медведев, Русия не е постигнала пробив по отношение на предложенията си за финансовата регулация и единна форма на финансова отчетност. За сметка на това, Москва отбелязва като успех решенията за реформи в международните финансови институции, реформи, които според Кремъл досега се движеха с незадоволителни темпове.

Както е известно, страните от Г20 се споразумяха най-малко 5% от дяловете в МВФ да бъдат прехвърлени на развиващите се държави, а правата им на гласуване в Световната банка да бъдат увеличени с поне 3%. Процентите са по-малко от исканите от страните от групата БРИК (Русия, Бразилия, Индия, Китай) – съответно 7% от дяловете в МВФ и 5 % права на гласуване в световната банка. Въпреки това Медведев подчертава, че при новото разпределение в Световната банка европейските държави губят сериозно от тежестта си и се създава нова „точка на справедливостта” в МВФ.