Вторият гръцки заем може да струва по-скъпо от очакваното

Ралица Ковачева, October 4, 2011

Облаците над Гърция се сгъстяват, не само защото решението за отпускането на шестия транш по гръцкия заем от ЕС и МВФ се отлага за ноември. В условията на нарастващо обществено напрежение и ежедневни стачки Гърция най-вероятно ще трябва да направи допълнителни усилия, т.е. да приеме допълнителни ограничителни мерки, за да изпълни фискалните си цели и да постигне структурен излишък още следващата година. В същото време, частните кредитори на страната са заплашени от по-големи загуби, отколкото беше договорено на 21 юли.

Тази картина се очерта след продължилата до среднощ среща на финансовите министри от еврозоната. Президентът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер обясни, че забавянето се налага заради проточилите се преговори с Тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ) и необходимостта да се изчака доклада от мисията. Президентът Юнкер увери, че „въпреки променения график, Гърция ще бъде в състояние да изпълни финансовите си задължения”. Еврогрупата ще вземе решение за следващия транш през октомври, защото Гърция ще има нужда от него чак през ноември, обясни Юнкер. „Никой не защитаваше фалит на Гърция. Ще бъде направено всичко, за да избегнем това и ще го избегнем”, подчерта г-н Юнкер като добави, че и никой не е настоявал Гърция да излезе от еврозоната: “Трябва твърдо да отрека всички тези слухове, които намекват, че Гърция може да бъде поканена или да реши да напусне еврозоната”.

След като стана ясно, че Гърция няма да спази фискалните цели, поставени от кредиторите за 2011-а, решението е фискалните цели за 2011 и 2012 да се обединят и да се оценяват заедно. За сметка на това, финансовите министри от еврозоната са призовали гръцките власти да постигнат съгласие с Тройката за допълнителни консолидационни мерки за 2013-а и 2014-а година, както и за ускоряване на изпълнението на приватизационните планове. На този фон Жан-Клод Юнкер изрази увереност, че решението за отпускането на поредния транш от сегашния заем ще бъде положително. Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен за пореден път подчерта, че стриктното изпълнение на поетите ангажименти е от ключова важност, защото именно неизпълнението е причината за провала на Гърция да постигне поставените цели, а не толкова рецесията, както твърдят гръцките власти.

Частният сектор с по-големи загуби от гръцкия дълг?

Възможно е участието на частния сектор във втората гръцка програма на стойност 109 милиарда евро да бъде по-голямо от договореното на 21 юли, стана ясно от изказване на Жан-Клод Юнкер. Той не пожела да навлезе в подробности, но призна, че се обмисля „техническа” ревизия на сделката: „Що се отнася до участието на частния сектор, трябва да отчетем факта, че имаше промени след решенията, които взехме на 21 юли”. Според сделката от 21 юли частните кредитори на Гърция трябваше да се ангажират доброволно в различни схеми на преструктуриране на гръцкия дълг със средна загуба от 21 процента. На фона на лошите бюджетни данни на Гърция и тежката икономическа ситуация обаче, вече се появиха оценки, че тези параметри не са достатъчни и може да се наложи кредиторите да отпишат поне 50% от гръцкия дълг, за да бъде намален до устойчиви нива.

Сделка с Финландия за гаранциите

„Добрата новина” е постигнатото споразумение с Финландия за гаранциите, които страната иска да получи срещу участието си във втория гръцки заем. Директорът на фонда Клаус Реглинг, който е водил преговорите, обясни условията на сделката като подчерта, че става дума сложна финансова структура, но „има цена, която трябва да бъде платена”. За да получи исканите гаранции, Финландия трябва да изпълни няколко условия: да внесе капитала си в постоянния спасителен фонд (Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)) наведнъж през първата година, а не на пет вноски за пет години, както останалите страни; печалбите на страната от EFSF ще бъдат намалени; в случай на фалит, гаранциите ще бъдат изплатени след изтичането на срока на заемите от EFSF - това означава 15-30 годишен период, през което време гаранциите остават замразени.

Самите гаранции ще бъдат гръцки правителствени облигации, предоставени на гръцки банки, които от своя страна ще ги предадат на независим попечител. Той ще ги продаде и ще инвестира приходите в дълг с висока доходност, който именно ще бъде държан като гаранции за Финландия. Четвъртото условие на сделката, обаче, е страната да получи не повече от 30 процента от тази доходност.

Жан-Клод Юнкер добави, че „разбира се, всички министри разбраха това предложение” и на въпроса му дали има друга страна, която да поиска обезпечение като Финландия, всички са отговорили отрицателно. А според Оли Рен Клаус Реглинг заслужава “Нобелова награда за икономика или за мир за подготвянето на тази сделка”.

Промените в спасителния фонд

За първи път министрите са обсъждали подробности по новата функционалност на спасителния фонд за еврозоната EFSF, специално по отношение на рекапитализацията на банките. За първи път говорихме и как да максимизираме ефикасността на инструментите на фонда, обясни Жан-Клод Юнкер с уточнението, че не става дума за увеличаване на финансовия му капацитет. „Имаме нужда от по-гъвкав и по-силен EFSF, за да сдържим разпространението”, заяви еврокомисарят Оли Рен. Той припомни, че по силата на решенията от 21 юли фондът ще може да отпуска кредитни линии, да изкупува дълг на вторичните пазари и да рекапитализира банки. „Но това няма да е достатъчно, трябва да използваме капацитета му по-ефективно и по-ефикасно чрез оптимизиране на ресурса на EFSF. Трябва да получим повече огнева мощ от EFSF”.

Напоследък в публичното пространство циркулират няколко версии как да се увеличат финансовите възможности на фонда, без да се налага страните да внасят още капитал. Макар да се използват различни евфемизми – „максимизиране на ефикасността” или „повече огнева мощ”, обсъжданите варианти са фондът да стане застраховател, някакъв тип средство със специална цел, което да набира пазарно финансиране или банка, която да има достъп до рефинансиране от Европейската централна банка. Самата ЕЦБ, обаче, както и няколко ключови страни от еврозоната са против. В отговор на журналистически въпрос, Жан-Клод Юнкер също каза, че подобна идея едва ли ще бъде одобрена.

Междувременно, договорените на 21 юли промени във функциите на спасителния фонд вече бяха ратифицирани от всички страни от еврозоната, с изключение на Холандия и Словакия, които се очаква да направят това до средата на октомври. Специално за Словакия, където имаше опасения за резултата от гласуването Жан-Клод Юнкер обясни, че е получил уверенията на Братислава, че промените ще бъдат приети от парламента.