euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Испания отива на предсрочни парламентарни избори на 20 ноември. Премиерът Хосе Луис Родригес Сапатеро аргументира решението си да изтегли изборите с 4 месеца по-рано с мотива, че е „препоръчително” новото правителство да поеме управлението от началото на следващата година. Самият Сапатеро няма да се кандидатира отново - партията ще води досегашният вътрешен министър и вицепремиер Афредо Перес Рубакалба, който наскоро подаде оставка, за да се съсредоточи върху предизборната си кампания.

Испанският премиер обясни, че е избрал датата 20 ноември, защото до тогава ще бъдат одобрени няколко ключови закона, част от политиката на реформи, която кабинетът на Сапатеро провежда в последната година. За разлика от гръцкото правителство, например, испанските власти успяха не просто да прокарат през парламента, но и да приложат на практика тежки икономически и социални реформи. Най-големият проблем в страната продължава да е рекордно високата (над 20%) безработица, но вече се забелязват първите признаци на икономическо възстановяване.

Както отбелязват и Европейската комисия, и МВФ, сериозните предизвикателства пред страната остават фискалната дисциплина на местно ниво, стабилизирането на банковия сектор и реформите, най-вече на пазара на труда. Факт е, че сериозните бюджетни съкращения и болезнените реформи бяха посрещнати с масови протести, а на местните избори през пролетта социалистическата партия отбеляза най-лошия си резултат за последните 30 години. Факт е обаче също, че реформите са абсолютно неизбежни и биха били далеч по-поносими, ако не бяха отлагани с години. И също така е факт, че няма как да не струват „главата” на правителството, макар и да е сигурно, че следващите управляващи ще продължат по същия път.

Освен да се опита да сведе загубите за социалистическата партия до минимум, Сапатеро вероятно има още една причина да прибегне до предсрочни избори - да спечели доверието на инвеститорите. Макар очевидно финансовите пазари да третираха Испания доста по-благосклонно, отколкото Гърция например, натискът върху страната непрекъснато расте. Заемната цена надмина психологическата бариера от 6% и мнозина смятат, че Испания нама да издържи още дълго, особено предвид ниския икономически растеж и високата безработица.

Но решаващо влияние определено оказва гръцката дългова криза и особено опитите на европейските лидери да я решат. Последният пример са решенията, приети на срещата на върха на еврозоната на 21 юли. Новината, че е постигнато споразумение с частните кредитори да поемат част от загубите в процеса на преструктуриране на гръцкия дълг беше оценена негативно от рейтинговата агенция Moody`s. Агенцията моментално смъкна гръцкия кредитен рейтинг, последвана от Standard & Poor`s. И предупреди, че „ако и когато дълговата замяна се случи, Moody`s ще я определи като фалит на гръцкото правителство по неговия публичен дълг”.

И не само това: според агенцията, решението на лидерите на еврозоната „създава прецедент за участие на частния сектор в бъдещо предструктуриране на суверенни дългове в еврозоната”, а за кредиторите на страни с голям дълг или дефицит последиците от това решение ще са по-скоро негативни. В резултат, Moody`s започна преглед на испанския кредитен рейтинг за възможно намаляване. Ще бъдат взети предвид както последиците от решенията на евролидерите за Гърция, така и рисковете във вътрешен план, свързани с фискалните предизвикателства и ниския икономически растеж.

Испания далеч не може да се мери по задлъжнялост с „първенците” в еврозоната (публичният й дълг е едва 67%), но има сериозен бюджетен дефицит - правителството постигна целта си да сведе дефицита за 2010 до 9,2% от 11% през 2009, а плановете предвиждат снижаването му до границата от 3 процента от БВП през 2013. Представянето на местно ниво, обаче, далеч не е толкова добро, колкото на централно. Кредитният рейтинг на 6 испански региона беше понижен от Moody`s именно заради влошеното им финансово състояние.

Коментаторите са раздвоени в прогнозите си дали смяната на управлението в Испания ще повиши доверието на пазарите. 4 месеца преди изборите, опозиционната десноцентристка Народна партия води с 14 пункта пред социалистите, показва проучване от последните дни. Според мнозина, бъдещо управление на Народната партия, член на Европейската народна партия, би имало добър имиджов ефект (преобладаващата част от страните-членки на ЕС в момента се управляват от партии от семейството на ЕНП) и ще спечели подкрепата на бизнеса. Безспорно е също, че доверието на избирателите в сегашното управление е почти на точката на замръзване, а предизвикателствата пред страната изискват твърда и решителна ръка, подкрепена от мнозинството от гражданите.