Как се мерят ценностите: унгарските поуки
Ралица Ковачева, January 19, 2012
Европейският парламент организира дебат за ситуацията в Унгария - необходим и навременен като се има предвид, че проблемите на страната заемат първите страници на европейската преса, а ден по-рано Европейската комисия започна три наказателни процедури срещу Будапеща. При това, по изключително сериозни въпроси, свързани с независимостта на централната банка и съдебната система, където вече не става дума просто за съотвествие с европейското законодателство, а с европейските ценности.
Допълнителен интерес към дебатите предизвика участието на унгарския премиер Виктор Орбан, който се самопокани, за да информира депутатите „от първа ръка”, както сам обясни. Темата е важна и защото не става дума само за Унгария - кризата подхрани популистките, националистическите и дори авторитарни тенденции в много европейски страни, а темата е особено чувствителна в новите страни-членки на ЕС заради тоталитарното им минало. В България често се прави аналогия между Виктор Орбан и българския премиер Бойко Борисов. Каквато правят и румънските социалисти, като добавят в групата и своя президент Траян Бъсеску. А въпросът доколко бившите социалистически държави спазват и изобщо са възприели европейските ценности, е твърде актуален.
По всички тези причини дебатите в Европейския парламент за ситуацията в Унгария трябваше да дадат важен знак, още повече проведени от единствената пряко избрана от гражданите европейска институция. Като журналист и гражданин, обаче, по време на четиричасовите разпалени дебати аз не чух нито въпросите, нито отговорите, които очаквах да чуя. Изказванията в голяма степен бяха повторение на дебатите около спорните промени в унгарския медиен закон, които се проведоха точно преди една година. Депутатите с лека ръка обявиха забележките на ЕК като „по-скоро технически” и не поставиха никакви допълнителни въпроси към Виктор Орбан. А самият той даде още няколко повода да бъде настойчиво и подробно разпитан от евродепутатите.
Във встъпителната си реч Виктор Орбан заяви, че макар страната му да е 
била на ръба на икономическия колапс в резултат на работата на неговото правителство в последната година и половина „за първи път унгарският бюджет е стабилен бюджет по европейските стандарти”. На фона на опитите на Будапеща да получи спасителен заем от ЕС и МВФ, на заключението на ЕК, че страната не изпълнява препоръките по процедурата за свръхдефицит, както и на всички анализи и съвети, отправени към Унгария през миналогодишния европейски семестър подобно изявление звучи не само невярно, а направо нагло. Но никой от депутатите не повдигна темата.
Виктор Орбан съобщи, че е изпратил писмо на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, в което го е уверил, че „въпросите, повдигнати от Комисията, могат да бъдат поправени бързо и лесно”. Не стана ясно обаче защо проблемите не са били отстранени „бързо и лесно” досега. Още повече, че, както обясни самият Орбан на пресконференция след дебатите, това не са въпроси „на живот и смърт”. Унгарският премиер неколкократно подчерта, в опит да омаловажи критиките, че всъщност няма проблем със същинския текст на Конституцията, а става дума само за преходните й разпоредби. Никой не го попита дали това прави забележките по-малко основателни, а промените - по-лесни и бързи.
В изказванията си лидерите на политическите групи ясно зададоха посоката на дебатите. Лидерът на групата на Европейската народна партия Joseph Daul изрази подкрепа за процедурите, започнати от Комисията, но даде ясно да се разбере, че групата му няма никакво съмнение в правителството на Орбан и верността му към демократичните ценности. Очаквана позиция като се има предвид, че партията на Орбан „Фидес”(Fidesz) е член на ЕНП.
Както можеше да се очаква, социалистите се възползваха 
максимално от дебатите, като бяха едни от най-активните участници. Австрийският депутат Hannes Swoboda пръв лансира тезата, споделена впоследвие и от либералите, че не става дума за конкретните закони, а за духа зад тях. „Вие искате да сте на власт, да останете на власт. Това е духът зад промените и със своите мерки вие подкопавате свободите, за които се борихте толкова много в Унгария”. Той упрекна ЕНП за безразличието й по въпроса и се обърна към Joseph Daul: „Във вашите ръце, дори повече отколкото на Комисията, е да кажете на г-н Орбан кое е правилно и кое е грешно в неговите политики. Направете го най-после!”. В качеството си на докладчик за Хърватия, Hannes Swoboda заяви, че ако в Загреб имаше правителство като това на Орбан, страната нямаше да покрие критериите и да стане член на ЕС - теза, споделена от мнозина от изказалите се депутати.
Лидерът на либералите Guy Verhofstadt се развихри в познатия си стил като заяви, че Европа не е само еврото, но и ценности и принципи. Той настоя, вместо да се обсъждат „технически въпроси” парламентарната комисия по граждански права, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) да изготви доклад на базата на член 7(1) от Договора за ЕС (ДЕС), в който да отговори с "да" или "не" дали в Унгария има риск от сериозно нарушение на европейските ценности, както са формулирани в член 2 от ДЕС - демокрация, върховенство на закона, свобода на религиите свобода на изразяването и др. Както стана ясно от изказванията на други депутати обаче, ЕНП е категорично против това предложение.
Лидерът на Зелените Daniel Cohn-Bendit, окончателно вкара дебатите в 
популисткия тон като сравни Орбан с президента на Венецуела Уго Чавес и руския премиер Владимир Путин. Наложи се дори един унгарски депутат-социалист да му напомни, че това е прекалено и че г-н Орбан има право на лично достойнство. Виктор Орбан и унгарските евродепутати от групата на ЕНП упорито защитаваха тезата, че нападките срещу Унгария идват предимно от ляво, а аргументите на критиците са почерпени единствено от медиите. „Вие не познавате Унгария. Обвиненията в медиите не са верни”, заяви József Szájer (запомнете това име, след малко ще го спомена отново). За съжаление, с изказванията си повечето евродепутати доказаха тази теза.
Едно от малките изключения беше Alexander Lambsdorff (AЛДЕ, Германия), който повдигна въпроса за данъчния закон, според който данъците могат да се променят само с мнозинство от две трети от депутатите. (Същата идея фигурира в пакта за финансова стабилност, предложен миналата пролет от българското правителство, но досега тя среща отпор в парламента). Според Alexander Lambsdorff това нарушава демократичното право на гражданите да изберат ново правителство, което да направи промяна и затова въпросът трябва да бъде централен в политическия дебат. Призивът му обаче остана нечут. Депутатите не засегнаха темата за независимостта на унгарската централна банка, която също е гарантирана в европейските договори.
Депутати от Зелените и крайната левица обвиниха правителството на Орбан в антисемитизъм, в дискриминация на ромите, в незачитане на правата на гейовете, отново беше повдигната темата за свободата на медиите. Както вече споменах, социалистите бяха особено активни, в това число румънските и 
българските - в лицето на Ивайло Калфин и Илияна Йотова. Всички те заявиха, че същите съмнения във верността към демократичните ценности могат да бъдат изразени и по отношение на правителствата в България и Румъния, затова оценката на ЕК за Унгария ще бъде важен знак. Показателно е, обаче, че нито един депутат от другите страни не коментира тези изявления и изобщо въпроса за това доколко унгарският пример може да бъде (или вече е) последван от други страни.
Темата за независимостта на съдебната система също мина „по допирателната”, макар и да се създаде малка интрига. Както euinside писа, ЕК изразява опасения заради концентрирането на цялата власт по организирането 
на работата на съдилищата в ръцете на един човек - президентът на новосъздадената Национална съдебна служба. Оказа се, че този президент всъщност е съпругата на унгарския евродепут от ЕНП József Szájer. Според изказванията на някои евродепутати, той и съпругата му са сред основателите на управляващата партия „Фидес” и са близки съратници на Виктор Орбан. József Szájer обясни, че съпругата му е получила поста не заради семейното си положение, а заради дългогодишния си опит и доказана компетентност. С това въпросът беше приключен.
От българска гледна точка, обаче, случката дава много хляб за размисъл. Като страна, която вече пет години е наблюдавана под лупа от ЕК в областта на съдебната система, ние знаем колко важен и симптоматичен може да бъде всеки детайл. Безспорно става дума за ценности, но ценностите могат и трябва да бъдат измерени. В механизма за сътрудничество и проверка, с който България се присъедини към ЕС, има съвсем конкретни индикатори (benchmarks), според които се измерва напредъка на страната в борбата с корупцията, с престъпността, с конфликта на интереси, както и реформата в съдебната система. Два пъти годишно ЕК излиза с доклади за състоянието в България (и Румъния) на същите тези ценности, цитирани от евродепутатите, на базата на конкретни факти.
Това не означава на Будапеща да бъде наложен подобен механизъм. Означава само, че дебатът за ценностите трябва да се води с аргументи и факти, а не по заглавия от пресата. Неслучайно и унгарският премиер заяви пред журналисти след дебатите, че ако има доказателства, че страната му е нарушила европейските ценности, ще предприеме необходимите действия. На този етап обаче не изглежда реалистично да очакваме нещо повече от започнатите от ЕК процедури.
Виктор Орбан имаше всички основания да си тръгне доволен от Европейския 
парламент. Със завидно самочувствие той отговори отрицателно на журналистическите въпроси дали се притеснява, че заради тези проблеми може да не получи заем от МВФ и ЕС. Ние не искаме пари от МВФ, искаме обещание, предпазна мярка, заяви Орбан, но добави: "Ако МВФ иска да ни даде заем, готови сме да го обсъдим". В отговор на въпрос на италиански журналист той коментира, че страната му все още може да се финансира от пазарите и предпочита да плаща по-високи премии, отколкото да иска евтини пари от ЕС, а германците или други европейци да плащат за унгарските проблеми, намеквайки за ситуацията в Италия.
Картината на пазарите, обаче, е доста различна от тази, представена от Виктор Орбан. В началото на януари заемната цена на Унгария достигна най-високите си нива от 2009 г. насам, като надмина 10%. Икономическите анализатори са единодушни, че шансът Унгария да се финансира от пазарите е близък до нулата и страната ще фалира, ако спешно не получи спасителен заем от ЕС и МВФ.