euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В моменти на просперитет, корупцията по високите етажи на властта трудно може да бъде посочена като вредна за икономиката, тъй като всеки малко или много е склонен да си затваря очите пред нередностите, докато всичко върви добре. Факт е обаче, че политическият егоизъм, корупцията, жаждата за власт и лично облагодетелстване бавно, но сигурно пият кръвта на обществата и техните икономики. И когато настъпи катаклизъм, първи рухват обезкървените тела. Точно това се случи с Гърция и Италия. Именно затова е от една страна успокоително, че начело на двете държави, погълнати от дълговата криза в еврозоната, застанаха не политически лидери, а еврократи.

В южните европейски държави политиката е нещо особено, което всячески прави усилия да се разграничи от икономическата логика на политическите действия, независимо, че политиците в тези държави умело осребряват политическото си влияние. Толкова взаимосвързана цялост като еврозоната обаче, не може да търпи политически ексцентричности.

В Атина премиер стана европейски банкер

Проблемите на Гърция се знаят отдавна, но възможностите за решение се търсеха в грешната посока - с чисто икономически средства. Тази есен обаче, светът започна да узрява за основния проблем - политическата класа, която е склонна да жертва дори самото съществуване на страната си, само и само да се задържи до последно на власт. Така се стигна до маратонските преговори в Атина, предизвикани от шокиращото решение на Георгиос Папандреу да подложи на референдум договорените с кански мъки решения за излизане от кризата в края на октомври. Това решение, обявено в навечерието на ключова среща на върха на Г20 не остави и грам съмнение, че ситуацията излиза извън контрол.

И точно като при избора на папа, гръцката политическа класа се затвори за четири дена, докато намери политическия компромис, който да пасне и на европейските нужди. Така, след обещанието на г-н Папандреу да подаде оставка, на негово място застана Лукас Пападемос - бивш гуверньор на гръцката централна банка и бивш вицепрезидент на Европейската централна банка. Любопитен елемент от биографията на г-н Пападемос е, че той е оглавявал националната банка на Гърция именно в момента, когато страната се присъединява към еврозоната (1994-2002). Това е и слабото му място, тъй като вече не са малко гласовете, които смятат, че Лукас Пападемос не може да не е знаел, че Атина фризира фискалните си данни, за да ги нагоди към критериите на валутния съюз.

Той е вицепрезидент на Европейската централна банка от 2002 до 2010 година. Г-н Пападемос е типичният гръцки политик, образован в чужбина. Завършва Масачузетския технологичен институт, бил е главен икономист във федералния резерв в Бостън. Всичко това дава основание да се смята, че макар да няма никакъв политически опит в Гърция, той има достатъчно икономически знания и експертиза, за да може да изпълнява спасителните мерки за страната му, начертани с решенията на лидерите на еврозоната от 27 октомври. Това беше и в основата на политическото споразумение от миналата седмица, когато Георгиос Папандреу поиска от гръцкия президент да бъде съставено правителство на националното единство, за да се избегне всяко следващо правителство да иска промени в договореностите с партньорите от еврозоната.

Съгласно споразумението, Гърция ще получи следващия така необходим транш от първата спасителна програма (за 110 млрд. евро) на стойност 8 милиарда евро. Отделно това, страната ще получи опрощаване на 50% от дълговете си и в продължение на 2 години още една финансова инжекция от общо 130 милиарда евро. За целта обаче, правителството в Атина ще трябва да изпълни тежка програма, която включва буквално революционни промени на самата държавност, като създаване на механизми за събиране на данъци, каквито страната няма. На властите в Атина ще помага и вече постоянна мисия на тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ). От тази гледна точка, изборът на г-н Пападемос, човек добре запознат с европейската политическа реалност, е изключително добър.

Затова и лидерите на Европейския съюз, Жозе Мануел Барозу и Херман Ван Ромпой приветстваха новината за избирането на Пападемос като заявиха, че "споразумението за формиране на правителство на националното единство отваря нова глава за Гърция". И това, което е много важно в съвместното изявление на президентите на Комисията и Европейския съвет е, че в него се посочва: "Заявяваме отново, че нашите европейски институции ще продължат да правят всичко по силите си да помогнат на Гърция. Но Гърция трябва да направи всичко възможно да си помогне сама. Ние изпратихме това послание до гръцкото ръководство". Последното изречение не оставя никакво съмнение, че изборът на Лукас Пападемос е бил не просто желан, а очакван.

"Супер Марио" застана начело на италианското правителство

Друг пример за политическа арогантност и самовлюбеност е някога определяният като ексцентричен Силвио Берлускони. Ексцентричен можеше да се употреби във времената на икономически просперитет преди кризата от 2008-а година, тъй като въпреки множеството скандали около неговото име, свързани с личния му живот, с медийната му империя, с корупция, Силвио до последно беше обичан от италианците. Вместо да го накажат за прегрешенията му, те го избираха неколкократно и го направиха първия италиански следвоенен премиер, изкарал цял мандат. Вероятно помните една от особеностите на италианската политика - през година-две да се провеждат парламентарни избори.

Уви, тези славни времена и за Берлускони, и за проявата на политическа ексцентричност отминаха, когато Италия, третата по големина икономика в еврозоната и осмата в света, не беше пощадена от дълговата криза. Но дори, когато вече беше ясно, че пазарите няма да подминат Италия, г-н Берлускони продължаваше да игнорира всички призиви за отстъпление и крути мерки. Той умело успяваше да убеди партньорите си от еврозоната, че програмите, които правителството му приема за орязване на разходите и стимулиране на растежа ше бъдат приложени, но всеки път, когато се стигаше до прилагането на практика, имаше остъпление. Това изнерви както инвеститорите, така и медиите в Европейския съюз, които започнаха като един да питат европейските лидери - вие наистина ли имате доверие на г-н Берлускони, че този път той ще се придържа към обещанията си.

Така се стигна до миналата седмица, когато в италианския парламент влезе законопроектът за бюджета на Италия за 2012-а година, който под натиска на Брюксел, Париж и Берлин е изключително затегнат. Точно в този момент започнаха и слуховете, че г-н Берлускони ще подаде оставка, които той атрактивно отричаше с колоритни съобщения в социалните мрежи. Когато заемната цена на Италия достигна 7% и дори ги надвиши, тогава вече започна и големият натиск. Г-н Берлускони в крайна сметка обеща, че ще подаде оставка, когато бюдежтния пакет бъде приет от парламента. Тогава стана първото чудо - този пакет беше одобрен за рекордните няколко дена, вместо да отнеме обичайните седмици и дори месеци.

По-интересното обаче е кой застава начело на новото италианско правителство. Марио Монти, бивш еврокомисар два пъти - първо в Комисията на Жак Сантер, където отговаряше за данъчната политика и митническия съюз и след това в комисията на сънародника си Романо Проди, където му беше поверен ресорът конкурентост. Марио Монти е типичният еврократ. Той е автор на доклад за възраждането на единния пазар.

Изработването на доклада е поръчан от Жозе Мануел Барозу и стана основата за Акта за единния пазар, представен от Комисията точно преди година като един от начините за стимулиране на европейския икономически растеж - чрез завършване на единния пазар. В документа, г-н Монти прави и цялостен анализ на икономическото състояние на Европа, като акцентира върху проблемите, произтекли от петото разширяване (голямата му първа вълна от 2004-а и малката през 2007 с влизането на България и Румъния), което довежда до значително увеличаване на разликите в икономиките на страните-членки.

Г-н Монти е вторият "супер Марио", който поема ключов пост в този толкова тежък за Европа момент. От 1 ноември начело на Европейската централна банка застана Марио Драги, който придоби това прозвище заради ролята си в италианската финансова криза през 1990-те. На фона на твърде консервативната политика на предшественика си, французина Жан-Клод Трише, още в първия си работен ден, Марио Драги действа решително като свали основния лихвен процент. Много анализатори смятат, че покачването на лихвения процент на два пъти през тази година от г-н Трише с цел по-скоро да се маскират реалните проблеми и да се създадат грешни очаквания, е допринесло допълнително за тежкото положение в момента.

Марио Монти също е до голяма степен с вързани ръце, въпреки че все още страната му не е в спасителен режим, въпреки високата заемна цена. Но по време на срещата на Г20 в Кан в началото на месеца беше съобщено, че Силвио Берлускони сам е предложил МВФ да упражни надзор над изпълнението на поетите от италианското правителство ангажименти. Така че, г-н Монти ще трябва да работи в тясна координация с тройката. "Ние приветстваме решението на президента на Италианската република да помоли сенатор Марио Монти да сформира правителство на националното единство. Вярваме, че то отправя поощрителен сигнал след бързото приемане на Закона за стабилността 2012 [...] Както беше договорено на срещата на еврозоната на 26 октомври, Комисията ще продължи да наблюдава изпълнението на мерките в Италия с цел да преследва политики, които стимулират растежа и заетостта", гласи краткото съобщение на господата Барозу и Ван Ромпой.

Ситуацията в Италия и еврозоната, както и новите еврократски правителства в Атина и Рим бяха основната тема на най-новото издание на euOUTside.