euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Марио Драги влезе с летящ старт в новото си амплоа на европейски централен банкер. Първото му действие, макар и неочаквано, беше решително и според мнозина анализатори - правилно: ЕЦБ намали лихвата с 25 базисни пункта до 1,25%. Пред журналисти г-н Драги обясни, че решението е било взето единодушно, което означава и с подкрепата на Германия. То е оправдано от "леката рецесия", която се очертава до края на годината и от мрачните перспективи за спад на икономиката заради дълговата криза. Въпреки че в момента инфлацията в еврозоната е 3%, което е доста над нивото от 2%, определено от ЕЦБ, Марио Драги обясни, че се очаква през следващата година тя да падне до 2 и под 2%. Растежът, обаче, ще се забави.

На първата си пресконференция като президент на ЕЦБ Марио Драги затвърди впечатлението, което правеше досега. Той беше спокоен, уверен и успя да отговори на всички (а те бяха много) журналистически въпроси. Според The Financial Times, на пресконференцията са присъствали необичайно много журналисти - 170, предимно италианци. При това, за разлика от предшественика си Жан-Клод Трише Марио Драги говореше доста конкретно. Най-много въпроси имаше, разбира се, относно възможността Гърция да напусне еврозоната. На всички г-н Драги отговори лаконично, но красноречиво: "Това го няма в договора".

Макар и не в прав текст, Марио Драги подкрепи позицията на Меркел и Саркози относно формулировката на въпроса на гръцкия референдум (който може и да не се състои). Той обясни, че според него те са имали предвид вместо конкретни въпроси относно спасителната програма или мерките, които трябва да приложи Гърция да се зададе по-общ въпрос за това дали Гърция е готова да изпълнява задълженията си като член на еврозоната. Но беше твърд в настояването си, че не може да се обсъжда разпадане на еврозоната, защото такава възможност не съществува в договора за ЕС.

Другата голяма тема беше политиката на ЕЦБ да изкупува дълг на затруднени страни от еврозоната. Поводът разбира се беше Италия, която отново е във фокуса на вниманието, след като стана ясно, че премиерът Силвио Берлускони не е успял да постигне одобрение от правителството на нужните реформи и го очаква вот на недоверие.

Марио Драги неколкократно подчерта, че това е временна и ограничена мярка и е безсмислено да смятаме, че лихвите по дълговете могат да се задържат ниски само с външни интервенции. Това, което е необходимо е страните да поддържат финансите си в ред и да провеждат структурни реформи, обясни Марио Драги. На въпрос дали Италия е способна да проведе необходимите реформи и дали все пак ЕЦБ няма да бъде принудена да продължи да изкупува италиански облигации Марио Драги отговори твърдо: "Не можем да бъдем принудени от никого, ние сме независими."

Запитан дали ЕЦБ е готова да бъде кредитор от последна инстанция на страните от еврозоната, Драги зададе на журналиста контра въпрос: "А вие мислите ли, че това е, от което има нужда? Аз не мисля". Задачата на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност, допълни г-н Драги.

Той многократно повтори, че това, което трябва да правят страните от еврозоната е не да разчитат на външна помощ (включително от ЕЦБ), а да провеждат правилни икономически политики и да правят структурни реформи. Като особено важни той открои реформите на пазара на труда и на пазара на услугите.

Марио Драги обяви, че участието му в срещата на върха на Г20 ще е последното му като председател на световния Борд за финансова стабилност, защото утре ще подаде оставка от поста.