euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Срещата на върха на Г20 във френския курортен град Кан, известен с ежегодното събиране на звездите от шоубизнеса, трябваше да бъде звезден миг за френския президент Никола Саркози, който председателства форума тази година. Срещата трябваше да е апогея на неговите двугодишни усилия да играе водеща роля в глобалното договаряне на, по думите му, "новия световен международен валутен ред". От самото начало на едногодишното му председателство обаче, водещата тема в глобален план е дълговата криза в еврозоната. Но и по тази тема г-н Саркози успя да се подготви така, че да блесне на масата на 20-те с решение, изковано в ранните часове на 27 октомври от лидерите на еврозоната, въпреки че авторството е на тандема "Меркози" (Меркел и Саркози).

И докато вероятно Никола Саркози е смятал, че може да отдели повече време на новородената си дъщеричка, както и да прегледа какво ще е менюто за официалната вечеря, се случи Гърция. Решението на гръцкия премиер Георгиос Папандреу само седмица след ключовата среща на върха на еврозоната да подложи на всенародно допитване постигнатите с много усилия договорености, в частта им за Гърция, хвърли в шок и ужас Европа, глобалните финансови пазари и партньорите от Г20. Сега вече темата няма да е как да бъде спасена еврозоната, а какво да се прави с Гърция.

Това беше и причината, заради която в навечерието на срещата на 3 и 4 ноември беше организирана спешна вечеря, посветена на еврозоната, където на г-н Папандреу директно беше поставен въпросът - време е вече да решите, можете ли да издържите на темпото в еврозоната или не. Въпрос, който трябваше отдавна да бъде зададен и на който гръцкият народ ще отговори в началото на декември.

Как трябваше да протече срещата в Кан, ако не беше случаят "Гърция"?

В своето съвместно писмо от 30 октомври лидерите на ЕС Жозе Мануел Барозу и Херман Ван Ромпой обясняват подробно какво е договорено за спасяването на еврозоната и за успокояване на финансовите пазари. Освен това, те предлагат 8 приоритета, по които Г20 да излезе с резултати в Кан. Първият е възстановяване на растежа и справяне с макроикономическите дисбаланси, за което двамата лидери предлагат създаването на План за действие за посрещане на краткосрочните предизвикателства пред глобалната икономика.

Реформа на финансовите пазари е вторият приоритет, според господата Барозу и Ван Ромпой, с който Г20 трябва да се заеме на тази среща. Не всички страни от групата са започнали процеса по прилагането на споразумението Базел ІІІ за банкова регулация, както и за регулирането на търговията с деривати. Европейските лидери предлагат третият приоритет да бъде стабилизирането на международната валутна система, което е и всъщност основния първоначален приоритет на Франция в качеството й на председателстваща форума.

Председателят на Комисията и президентът на Съвета смятат, че Г20 може да се договорят в Кан по основни принципи за улесняване на интернационализацията на валутите на ключови нововъзникващи пазари. Очевидно става дума за Китай, който отдавна настоява юанът да бъде признат за резервна валута, въпреки че си дава сметка, че е още рано за това. Съединените щати от своя страна са против, основно заради валутния конфликт с Китай. Вашингтон настоява китайските власти да ускорят оскъпяването на юана до достигането на реалната му пазарна стойност, докато Пекин смята, че икономическото му развитие все още е уязвимо и се нуждае от изкуствено потискан курс. Ясно е, че на фона на така стеклите се обстоятелства, двете страни ще оставят за известно време оръжията, за да се фокусират върху по-непосредствената опасност за икономиките им - кризата в еврозоната.

Останалите приоритети като цяло съвпадат с обсъжданите и на предишни форуми теми, като социалния аспект на глобализацията, безработицата, либерализиране на световната търговия в рамките на кръга от преговори Доха, хранителна сигурност, промените в климата и енергийните предизвикателства.

Нужен е мускетарски дух в Кан

Настроението в иначе слънчевия Кан тези дни е твърде мрачно, но не само заради Гърция, нито само заради еврозоната. Според карта, изготвена от The New York Times по повод срещата на върха на еврозоната в края на октомври, повечето страни-членки на Г20 имат сериозни проблеми. От тази карта става ясно, че икономическата взаимообвързаност е толкова дълбока, че прави спасението по-трудно от всякога. Повечето развити държави страдат от тежко дългово бреме: САЩ 100% от БВП, Япония 233% от БВП, Великобритания, Франция и Германия са около 80-те процента и вероятно това е причината да се чувстват малко по-жизнеспособни. Гърция дължи 166% от размера на икономиката си, а Италия 121%. Голямата въпросителна остава Китай, за когото се знае единствено колко са валутните му резерви - над 3 трилиона долара при БВП с размер около 6 трилиона долара, но не и каква е задлъжнялостта спрямо него.

Останалите страни от групата, най-вече онези от BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) имат достатъчно други проблеми, най-вече вътрешни социални, за да могат да си позволят да раздават пари на закъсали големи икономики.

И всичко това се развива на фона на протести, прерастващи в глобално движение за окупация, на драматични трансформации в страни, богати на енергийни ресурси и на демографския прираст, който удари 7 милиарда души тази седмица. Затова ще бъде много интересно да видим доклада за глобалното управление, който ще бъде представен в Кан и е изготвен не от кого да е, а от британския премиер Дейвид Камерън, който също демонстрира амбиции да възстанови поне малко от блясъка на британската корона, но е изправен пред тежка дилема - със или без ЕС.

В края на писмото си до лидерите на Г20 Херман Ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу заявяват, че залогът за Кан е висок от гледна точка на Г20 като формат и за всяка страна поотделно. Надали двамата са подозирали как тези думи отекват на фона на това, което предстои до провеждането на гръцкия референдум. За да направи срещата все пак малко или много успешна, френският президент Никола Саркози ще трябва да прояви мускетарски дух, какъвто не му е чужд и да призове колегите си от Г20 да извикат в един глас с него "Един за всички, всички за един!".