euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Г20 ще си остане неформален глобален формат, решиха лидерите на групата най-влиятелни икономики в света, след като приеха доклада за глобалното управление на британския премиер Дейвид Камерън. След това решение е съвсем логично да се запитаме - тогава какво значение имат договореностите на Двайсетте? Този въпрос е особено належащо да получи отговор сега, когато в рамките на няколко страници лидерите на практика преповтарят ангажименти, които са поели на предишната, на по-предишната и на още по-предишната среща на върха. Още по-належащо е въпросът да получи отговор в настоящия момент на глобална икономическа несигурност, засягаща всички участници в този форум, станал актуален впрочем заради кризата от 2008-а година, въпреки че е създаден 10 години по-рано (заради друга голяма криза - Азиатската от 1997).

Още в самото начало на общото си комюнике, лидерите на Двайсетте посочват, че от последната им среща насам глобалното възстановяване е отслабнало, особено в напредналите икономики, което е оставило безработицата на недопустимо високи нива. "В този контекст напрежението на финансовите пазари се увеличи, най-вече заради суверенните рискове в Европа; има също ясни признаци за забавяне на растежа в нововъзникващите пазари. Пиковете и спадовете на цените на стоките също поставят растежа под риск. Продължават глобалните дисбаланси", се казва още в увода.

Само тези няколко изречения са може би най-точната оценка на смисъла от Г20, който беше натоварен с изключително високи очаквания на фона на настоящите глобални икономически проблеми заради възможността генераторите на близо 90% от глобалния брутен вътрешен продукт да обединят усилията си в името на постигане на общата цел - стабилен икономически растеж, намаляваща безработица и нарастващо благоденствие, което да вземе предвид предизвикателствата, пред които самата ни планета е изправена - вече 7 милиарда души население, ограничени количества природни ресурси, големи разлики в благополучието между бедни и богати.

Растеж ми дай

Лидерите на Г20 са се договорили за План за действие за растеж и заетост, който да посрещне краткосрочните предизвикателства и да подсили средносрочните основи на растежа. За домашно, развитите икономики поемат ангажимент да приемат политики, които да изградят доверие и да подкрепят растежа. Те обещават също така да предприемат ясни и конкретни мерки за фискална консолидация и много важно - мерките да бъдат убедителни. Страните със силни публични финанси поемат ангажимент да оставят автоматичните стабилизатори да работят и да предприемат дискретни мерки в подкрепа на вътрешното търсене, в случай, че икономическите условия се влошат. Това е странно изречение, като се има предвид какви думи са подбрани и навежда на мисълта, че се поощряват някакви форми на протекционизъм, но до определена степен.

От страните с големи излишъци по текущата сметка (Китай, Германия) се очаква да предприемат реформи, насочени към увеличаване на вътрешното търсене, "придружено от по-голяма гъвкавост на обменния курс", се допълва в текста. Това допълнение очевидно е насочено към Китай, който изкуствено потиска курса на юана и контролирано допуска оценяването му, което е в разрез с очакванията на развитите държави за пазарно определяне на обменния курс.

Интересното е, че именно в този контекст е записано и мнението на Г20 за ставащото в Европа. В не много изречения, в комюникето се приветстват решенията на европейските лидери от 26 октомври за възстановяване на дълговата устойчивост на Гърция, за подсилване на европейските банки, за изграждане на защитни стени срещу разпространение на заразата и за поставяне на основите на сериозна реформа на икономическото управление в еврозоната. Лидерите приветстват също така решението на Италия да покани МВФ да извърши публични проверки (т.е. резултатите ще бъдат публикувани)на прилагането на политиките, обещани от Рим, на всеки три месеца.

Във връзка с растящото социално напрежение в много държави - както развити, така и догонващи, лидерите изразяват решителност да подсилят социалното измерение на глобазацията. Това означава, според комюникето, каквито и решения да бъдат вземани заетостта и социалното включване да бъдат в центъра. За целта, ще бъде създадена работна група, която ще работи по проблема с младежката заетост - проблем, който беше подчертан особено ясно в страните от Арабската пролет, но както показват данните, в Европа също расте броят на младите необразовани безработни. Това е предпоставка за сериозни социални размирици, за чието измерение можем да съдим по сблъсъците във Великобритания през лятото.

Пак реформа на международната парична система

Реформата на международната парична система се обсъжда от няколко години вече, тъй като тя е създадена в края на Втората световна война и е известна като реформата от Бретън Удс. Настоящата глобална икономическа ситуация по никакъв начин не е отразена в световната парична система. Лидерите на Г20 отчитат напредък в реформата, за която особено настоятелен е френският президент Никола Саркози, за когото тази реформа е основен приоритет по време на едногодишното френско председателство на Г20, което приключва на 30 ноември. Една от основните договорености на срещата в Кан е през 2015-а година да бъде направен преглед на състава на кошницата от СПТ (специални права за тираж). В момента тази кошница се състои от четири основни резервни валути: еврото, доларът, японската йена и британският паунд.

Китай отдавна настоява националната му валута да бъде включена в тази кошница, както и Русия -нейната рубла, но това означава цялостна промяна в представителството и правото на глас в Международния валутен фонд. Докато се направи прегледът на състава на кошницата, на МВФ е възложена задачата да направи цялостна оценка на базата на съществуващите критерии. Целта е да се направи нагаждане спрямо променящата се роля на валутите. В този контекст, по време на срещата в Кан страните от Г20 са се ангажирали да приемат по-гъвкави режими за обменните си курсове, при това по-бързо, така че да може да отразяват пазарните реалности. Това очевидно е условието, поставено на страните, които искат валутите им да бъдат добавени в кошницата на СПТ.

А сега накъде?

Както става ясно от тази част от комюникето на лидерите на Г20, върху която поставихме акцент, очевидно върху Г20 като глобална формация пада тежката отговорност да направи необходимото, за да възстанови икономическия растеж. Очакване, на което е ясно, че Г20 на този етап не може да отговори. В този смисъл е и коментарът на The Brookings Institution - американски мозъчен тръст. Според Есуар Прасад, освен да се бори с кризите групата се е превърнала в реална институция, която задава глобалния дневен ред по отношение на икономическите и финансовите политики. "Тази по-широка роля генерира екзистенциални въпроси за Г20 - не само относно нейната ефективност, но и правния аспект на нейната роля в глобалната парична система."

В заключенията на Г20 се казва: "Приветстваме доклада на британския премиер Дейвид Камерън за глобалното управление. Съгласни сме, че Г20 трябва да остане неформална група. Решаваме да формализираме тройката [от миналите, сегашни и бъдещи председателства на групата]. Ще се борим за последователно и ефективно участие на страните извън групата, включително ООН и приветстваме техния принос в нашата работа".

Г-н Прасад смята, че размерът на групата (20 членки) я прави много по-пъргава от институции като ООН или МВФ. Освен това, тя е относително нова, пише анализаторът, и не е обременена от сложна бюрократична структура, като същевременно включва ключови играчи от глобалната сцена. Всичко това прави Г20 потенциална сила, която може да се бори за икономическо благоденствие като подобрява вътрешната и глобална макроикономика и финансова стабилност. За целта обаче, лидерите на Двайсетте трябва да преглътнат изкушението и да оставят настрана националните си теснопартийни интереси и да се заемат с дългосрочните ползи за глобалната икономическа система. "В противен случай, огромният потенциал на Г20 по-скоро да предотвратява, отколкото да се справя с кризите, няма да бъде реализиран. Изборът е ясен", завършва авторът от The Brookings Institution.