Европейският парламент и Съветът започват преговори за регулацията на извънборсовите деривати
Ралица Ковачева, Десислава Димитрова, October 5, 2011
Съветът на финансовите министри на ЕС (Екофин) одобри общ подход по отношение на проекто-директивата за извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции. По този начин се дава възможност, макар и без да е постигнато единодушно съгласие между страните-членки, преговорите с Европейския парламент да започнат, за да може да се постигне споразумение на първо четене.
Проекто-директивата беше предложена преди година от Европейската комисия. Според нея търговците на извънборсови деривати трябва да предоставят информацията за сделките си в централни информационни центрове или т.нар. депозитари. Те, от своя страна ще я предоставят на бъдещия Европейски надзорен орган за пазарите и ценните книжа (ЕОПЦК). С цел по-голяма сигурност, Комисията предлага клирингът на стандартизираните извънборсови деривати (т.е. отговарящи на предварително определени критерии за допустимост, например висока степен на ликвидност) да се извършва чрез централни контрагенти. Целта е да не се допусне фалитът на определен играч да предизвика „верижна реакция”, която да застраши цялата система.
Европейският парламент одобри позицията си по въпроса в началото на юли. Тогава докладчикът за дериватите Werner Langen (ЕНП, Германия) обясни, че има значителни различия между Парламента и Съвета. Те се отнасят най-вече до обхвата на новите правила - Съветът иска всички деривати да се включат в клиринга, дори търгуваните на борсата, докато Парламентът смята, че трябва да има изключения. Въпросът се усложнява и от искането на американския конгрес ЕС да направи изкрючение за малките и спестовните банки, въпреки че самото американско правителство няма мнозинство за това предложение, обясни Werner Langen. В този смисъл стои и въпросът за признаването на клирингови къщи от трети страни - специално със САЩ настояваме за реципрочност, каза още докладчикът. По тази тема има внесено компромисно предложение от полското председателство на ЕС, което дава възможност преговорите да постигнат напредък.
Друг спорен момент е как да бъдат третирани пенсионните фондове. Ролята на Европейския орган за ценните книжа и пазарите също е обект на противоречия между Парламента и Съвета. "Според нас, националните органи трябва да запазят отговорността, но трябва да бъдат подсилени с една-единствена интерпретация на правилата за всички", коментира Werner Langen.
По този въпрос особено чувствителна е Великобритания. EurActiv цитира дипломат близък до преговорите, според когото Лондон държи националните регулатори да останат оговорни за клиринга на повечето сделки. Великобритания е на мнение, че новите правила трябва да се прилагат за всички деривати, а не само за извънборсовите. По повод формулировката, че в Съвета на финансовите министри е постигнато "единодушие минус един" по въпроса, дипломатът е заявил: "Като страна с три четвърти от европейската търговия с деривати и половината от световната търговия, смятаме, че това ‘единодушие минус един’ не е издържано". Според него всеки опит законодателството да се прокара без съгласието на Лондон ще предизвика шум сред депутатите и британската преса и ще направи приемането му по-трудно.
Франция, от своя страна, която председателства Г20 иска да постигне единодушие по законодателството, за да го представи на срещата на финансовите министри на Г20 през октомври и след това на срещата на върха в Кан през ноември.