euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Италианското правителство одобри нов пакет от ограничителни мерки на стойност 45,5 милиарда евро. Целта на мерките е страната да постигне балансиран бюджет година по-рано от предвиденото - през 2013-а вместо през 2014 година. Само преди месец правителството прие бюджетни ограничения на стойност близо 48 милиарда евро. Сред новите мерки, успоредно с драконовските съкращения на разходите, се предвижда увеличение на данъците - например чрез „солидарна вноска” за хората с по-високи доходи. Предвижда се и увеличение на данъка върху капитала от 12,5% на 20%, с изключение на инвестициите в правителствени облигации, съобщава The Financial Times.

„Сърцата ни кървят като си помислим, че нашата гордост беше, че не бъркаме в джобовете на италианците. Но глобалната ситуация се промени и сме изправени пред планетарно предизвикателство”, заяви премиерът Силвио Берлускони Президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой изрази подкрепата си за „навременните и строги мерки” и подчерта, че те са „жизнено важни не само за Италия но и за цялата еврозона”.

В последния месец натискът на финансовите пазари се пренесе върху Испания и Италия, а вече погледите се обръщат и към Франция. Той отразява страховете на инвеститорите, че еврозоната не е способна да реши веднъж завинаги проблемите, довели до дълговата криза. Увеличаващите се лихви, обаче, бързо могат да стана непосилни за Италия, която е една от най-задлъжнелите страни в света - държавният й дълг е над 100 процента от БВП от 1992-ра година насам, припомнят в коментар Uri Dadush и Bennett Stancil от института Карнеги.

За последните 4 години, обаче, италианският дълг е нараснал само със 17% от БВП- за сравнение, по време на кризата германският дълг е скочил с 15%, ирландският с 89%, гръцкият с 47 %, американският с 37%, а дългът на Испания и Португалия - с по 27%. В допълнение, в десетилетието преди кризата Италия поддържаше строго финансово управление и отбелязваше среден първичен излишък (приходите минус разходите без плащанията по лихвите) от 3% от БВП, което е над два пъти повече от средното за еврозоната. Къде тогава е проблемът?

В „анемичния” растеж на икономиката, отговарят авторите. От 1990-те години ръстът на работната сила намалява, успоредно с ръста на инвестициите, което комбинирано със значителен спад в производителността спъва икономическия растеж. Освен това, подобно на Гърция, Ирландия, Испания и Португалия, Италия рязко губи конкурентоспособност след въвеждането на еврото. Благодарение на единната валута, доверието в тези страни нараства, а лихвите падат, което „създава вълна от харчене и заемане, като така се увеличава цената на нетъргуемите стоки и услуги в сравнение с търгуемите, както и заплатите спрямо производителността.” По тези причини и на фона на намалените разходи за единица труд в Германия, присъствието на тези страни на експортните пазари значително намалява. В последните години разликата в конкурентоспособността на Италия спрямо Германия спря да расте, но и не намалява.

Какво е решението на проблема според анализаторите от „Карнеги”? При положение, че лихвите й вече са на нива от 6,2%, Италия трябва да се стреми към излишък от 5% и да намали заплатите в публичния сектор с 10%. Необходими са решителни структурни реформи за възстановяване на конкурентоспособността и растежа, като се започне от реформи на пазара на труда.

А ако все пак се наложи Италия да бъде спасена? Експертите изчисляват цената на подобна операция на 1,4 трилиона долара (цената за спасяване на Испания е два пъти по-малка - 700 милиарда долара). Подобна финансова тежест би била непосилна за еврозоната, дори и МВФ да участва с една трета, по схемата прилагана досега.

Решението според анализаторите от „Карнеги”: „спасителен заем, координиран на световно ниво начело с МВФ и включващ двустранна помощ от САЩ, Япония, Китай, Великобритания и други страни”. Подобен мащабен план неизбежно ще бъде свързан с широкообхватни условия не само за Италия, но и за еврозоната като цяло, смятат анализаторите. Възможно е сред тези условия да бъдат промени, които „мнозина европейски наблюдатели защитават, но политиците не искат да направят”, например допускане на възможността за излизане от еврозоната. А от друга страна - увеличени фискални трансфери в еврозоната, по-близка координация на фискалните политики и общо набиране на средства, например чрез еврооблигациите.

Именно еврооблигациите бяха определени като „най-доброто възможно решение” на дълговата криза и от италианския финансов министър Джулио Тремонти. Миналата година г-н Тремонти, заедно с премиера на Люксембург и президент на еврогрупата Жан-Клод Юнкер предложиха да се създаде Европейска дългова агенция, която да емитира еврооблигации на стойност 40% от БВП на ЕС. Макар идеята да среща подкрепа от Европейската комисия и Европейския парламент, тя беше отхвърлена най-вече заради съпротивата на Германия. Реакцията на финансовия министър Волфганг Шойбле и този път беше категорична: ”Изключвам еврооблигациите, докато страните-членки водят свои собствени фискални политики и имаме нужда от различни лихвени нива, за да има стимули и санкции за засилване на фискалната стабилност”.

С други думи, според Германия създаването на еврооблигациите ще облекчи пазарния натиск върху затруднените икономики и това ще отслаби решимостта на правителствата да провеждат строга фискална политика. Същевременно, рискът ще бъде поет от всички страни в еврозоната и най-вече от тези с най-висок кредитен рейтинг ААА.

Идеята за еврооблигаците заслужава „сериозно обмисляне”, а по-дълбоката интеграция на еврозоната е неизбежна, коментира британският финансов министър Джордж Озбърн пред радио BBC. Макар твърдо да държи на позицията си, че няма да приеме общата валута, Великобритания настоява за по-добро сцепление в еврозоната. „Нестабилно евро е много лоша новина за нас, трябва да гарантираме, че нашето влияние по важни решения като финансовите услуги не е подкопано. Но трябва да допуснем по-голям фискален съюз, докато защитаваме националния си интерес”.

На този фон във вторник предстои среща между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози в Париж. Темата са промените в управлението на еврозоната, които двете страни ще представят през октомври. Някои от идеите, за които euinside вече писа, не са нови - например еврозоната да се сдобие с постоянен лидер в лицето на президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Новост е обаче, предложението за създаване на Съвет за стабилност, лансирано от германския министър на икономиката Филип Розлер, макар да не е ясно доколко то е подкрепено от цялото правителство и канцлера Меркел. Макар че, според германски източници, цитирани от The Financial Times, от срещата не трябва да се очакват големи новини, при всички положения ще видим поне накъде духа вятърът на промените.