euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Икономическият растеж в Европа е в застой и има риск от нова рецесия." Преди да съобщи това на журналистите, еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен пи една студена вода и помоли: "Не убивайте вестоносеца!"

Есенната икономическа прогноза на Европейската комисия гласи еднозначно: възстановяването спря. Годишният ръст за 2012 г. ще достигне едва половин процент. Безработицата ще остане висока на нива около 9,5 %. Инфлацията ще се върне под 2% (от сегашните три), а при поддържане на сегашния курс, бюджетните дефицити ще бъдат сведени до заветните 3% от БВП до 2013 г. Задлъжнялостта в ЕС като цяло ще достигне пик от 85%, а в еврозоната ще надхвърли 90% от БВП.

По думите на еврокомисаря Рен, причината за всички тези икономически неволи е липсата на доверие. Тази "криза на доверието" се отразява на инвестициите и потреблението, забавеният ръст на световната икономика пречи на износа, а бюджетната консолидация намалява вътрешното търсене. "Отслабването на реалната икономика, нестабилните публични финанси и уязвимият финансов сектор изглеждат взаимообвързани в порочен кръг. Само обръщане на тази отрицателна спирала би могло да възвърне доверието и икономическото развитие", се казва в съобщението на Комисията.

Данните за двете страни, които предизвикват най-голяма тревога в момента - Гърция и Италия не са окуражаващи. Гръцката икономика ще се свие с 5,5% тази година и с 2,7% през следващата. През 2012 г. безработицата ще достигне 18,4%. От близо 9% тази година дефицитът се очаква да спадне до 7% през 2012-а. Гръцкият дълг, обаче, ще продължи да нараства, достигайки близо 200% от БВП през следващите две години: 2011 - 162,8% от БВП, 2012 - 198,3% от БВП, 2013 - 198,5% от БВП. Дефицитът по текущата сметка ще спадне с около 2 процентни пункта - от близо 10% тази година до около 8% догодина.

Италия очаква символичен икономически ръст от 0,5% тази година и нищожните 0,1% през 2012-а година. Бюджетният дефицит от 4% тази година ще падне под границата от 3% през следващата. През следващите две години италианският дълг ще се понижи слабо от 120.5% от БВП през 2011, до 118.7% през 2013 г. Балансът по текущата сметка ще продължи да е отрицателен в размер на - 3,6% тази година и -3% през 2012-а.

Днес доходността по десетгодишите италиански облигации достигна 7,4% и слезе близо до 7-те процента само благодарение на намесата на ЕЦБ на пазара. Това е над нивата, при които страните, спасени досега поискаха помощ от еврозоната. Затова логичен беше въпросът към Оли Рен дали очаква Италия да поиска помощ от спасителния фонд и под каква форма - кредитна линия или изкупуване на дълг на пазарите. Разбира се, комисарят не отговори на въпроса директно, но обясни рисковете от продължаващо повишение на лихвите: "трайно увеличение на лихвата от 1 процентен пункт ще означава допълнителни разходи за обслужване на дълга в размер на 0,2% от БВП през 2012-а година и 0,4% през 2013 г". А ако увеличението "премине през цялата икономика", може да доведе до спад на реалното ниво на БВП с до 1 процентен пункт след три години. Комисарят отново подчерта, че "първостепенна задача на Италия е да възстанови политическата стабилност и капацитета си за взимане на решения", за да предприеме необходимите фискални мерки и структурни реформи.

"Ключът за възобновяването на растежа и създаването на работни места е във възстановяването на доверието във фискалната устойчивост и финансовата система, както и в ускоряването на реформите за стимулиране на европейския потенциал за икономически растеж. Има широк консенсус за необходимите политически действия. Това, което ни трябва веднага е непоколебимо изпълнение. Аз лично ще използвам новите правила за икономическо управление още от първия ден," заяви еврокомисарят.

Инструментите на новото икономическо управление обаче, могат да имат само дългосрочен и превантивен ефект, но не решават настоящите драматични проблеми на Европа. Според прогнозата на ЕК, рисковете пред европейската икономика продължават да са свързани с дълговата криза и състоянието на финансовия сектор: "Има потенциал за негативно динамично взаимодействие: по-слабият растеж затруднява страните-длъжници, чиято слабост се отразява върху здравето на финансовия сектор." На фона на очаквания слаб растеж, все по-трудно изглежда прилагането на мерките за бюджетна консолидация, защото без реален ръст на икономиката, възможностите за икономии скоро ще се изчерпят и бюджетните дупки ще зейнат с нова сила.