euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Бюджетът за следващата година е същият като тазгодишния - малък дефицит, голям разход за пенсии и нулева изобретателност. Очевидно правителството се презастрахова срещу потенциалните рискове, затова и първите критики срещу бюджета бяха, че е твърде консервативен. Въпреки това, пред изпълнението му продължава да има сериозни рискове, свързани с влошаването на глобалната икономическа ситуация, забавянето на растежа в целия ЕС и дълговата криза в еврозоната. На този фон прогнозата за ръст на икономиката от 2,9% изглежда завишена, въпреки че беше коригирана спрямо първоначалните допускания за ръст между 4 и 4,5%.

С дефицит от 1,3% от БВП (или близо 2 милиарда лева) България ще продължи да бъде сред отличниците в ЕС по този показател. В Закона за устройството на държавния бюджет бяха направени промени, одобрени от парламента, с които се фиксира таван на бюджетния дефицит на консолидирана основа от 2% от БВП (в бюджет 2012- 1,3%) и ограничаване на преразпределителната роля на държавата чрез ограничаване на разходите до 40% от БВП (в бюджет 2012 - (36.5% от БВП). Това са два от елементите на т.нар. Пакт за финансова стабилност (ПФС), предложен от Министерството на финансите в отговор на ангажимента на страната ни по пакта "Евро плюс" за въвеждане на т.нар. дългова спирачка в националното законодателство. Третият елемент от ПФС - преките данъци да се увеличават само с решение на мнозинство от две трети от народните представители - трябва да бъде записан като промяна в Конституцията, което предстои да бъде обсъдено от Народното събрание.

През следващата година правителството очаква приходите в бюджета да бъдат в размер на 35,2% от БВП или малко над 28,7 милиарда лева, а разходите - 36,5% от прогнозния БВП или близо 30 милиарда лева. Минималният размер на фискалния резерв се запазва на 4,5 млрд. лева. Максималният размер на държавния дълг към края на 2012 г. не трябва да надвишава 15,3 милиарда лева или 18.7 % от БВП, като към 31 юли 2011 г. дългът възлиза на малко над 10 и половина милиарда лева. Прогнозата за инфлацията е 2,8%. Очакваните преки чуждестранни инвестиции са в размер на 2,8% от БВП.

Рисковете пред изпълнението на бюджета са свързани с нестабилността на световната икономика, намаляването на вътрешното и външното търсене и свързано с това неизпълнение на приходната част на бюджета. На фона на продължаващата дългова криза и заплахата тя да се превърне в банкова, риск създава и потенциалната необходимост от капиталова подкрепа на банковата система, която "е малко вероятна, но рискът не е незначителен предвид високия размер на потенциалната капиталова помощ".

В разбивката на разходите по сектори също няма изненади, но ясно се виждат негативните тенденции. Отново най-голям дял в разходите има социалният сектор - 10 милиарда и 113 милиона лева или 35 % от общите разходи. Увеличението спрямо миналата година е 377 милиона лева. Само разходите за пенсии по бюджета на ДОО за 2012 г. достигат 7 милиарда 270 милиона лева, което е с 238 милиона лева повече от заложените в бюджет 2011 г.

Тези числа са красноречиво доказателство доколко застаряването на населението е сериозна заплаха за публичните финанси и колко необходима е истинска пенсионна реформа. В доклада към бюджет 2012 в това отношение е отбелязано, че от началото на 2012 г. "стажът на работещите при трета категория труд да се увеличава плавно с по четири месеца през всяка календарна година до достигане на 37 години осигурителен стаж за жените и 40 години осигурителен стаж за мъжете през 2020 г."

За да видим, обаче, доколко правителството е аргументирало цифрите в бюджета с конкретни мерки и съответните реформи, е добре да погледнем два други основни документа - Конвергентната програма и Националната програма за реформи. В рамките на Европейския семестър те, както и бюджетните планове бяха оценени от Европейската комисия и страните членки и бяха направени необходимите препоръки, за които euinside подробно писа.

Според тази оценка, "пенсионната реформа, приета през 2010 година не е обвързана с очакваната продължителност на живота или със ситуацията в здравната система". Очевидно рисковете са ясни на управляващите, така че единственото обяснение за липсата на решителни действия е популизъм. По същата причина, точно около втория на тур на изборите за президент и местна власт правителството предложи увеличение на минималната работна заплата през 2012-а от 270 лв. на 290 лв, което в проектобюджета не е записано.

В доклада към бюджет 2012 е отбелязано, че "повишаването на доходите на заетите е свързано с провеждане на интензивни и последователни структурни реформи и по-добро обвързване на пазара на труда и образователната система, които да доведат до повишаване на производителността на труда и на конкурентоспособността на икономиката". В този смисъл е любопитно да се види, че кризата е свършила това, което никакви правителствени мерки не успяха - заради безработицата (11,5% средно за 2011-а) производителността на труда е нараснала с 6,4% през 2010 и с 5,6% през първите шест месеца на 2011 г. В резултат, разходите на работодателите за труд за единица продукция са намалели със 7% за първото полугодие на 2011 г.

Обвързването на увеличението на заплатите с производителността на труда също е сред ангажиментите, поети от България по пакта "Евро плюс". Рискът, както отбелязва ЕК в цитираната вече оценка е безработицата (11,5% средно за 2011) да стане структурна, като особено опасна е тенденцията за висока безработица сред младите хора - България има най-високият в ЕС дял на млади хора, които нито учат, нито работят - 19,5% от хората между 15-24 години.

В този контекст е добра новина, че разходите за образование в бюджет 2012 са увеличени с над 172 милиона лева, за да се финансират най-вече приоритетните мерки в средното образование – въвеждане на нов модел на финансиране на общообразователните училища, целодневното обучение на учениците от ІІ и ІІІ клас и задължителната предучилищна подготовка на 5-годишните. Остава да се види дали повечето средства ще дадат по-добър резултат. А колкото до изявленията, че в бюджет 2012 има повече пари за култура и образование, а по-малко за МВР, числата показват: парите за образование са 2 милиарда 748 милиона лева, а за отбрана и сигурност - 2 милиарда 626 милиона лева. Бюджетът само на МВР продължава да бъде около 1 милиард лева, като намалението спрямо миналата година е символично.

Що се отнася до икономиката, второто най-голямо перо в бюджета след социалните разходи са тези за икономически дейности и услуги - 4 милиарда 680 милиона лева, което е 5,7% от БВП или 16,2% от общите разходи. Увеличението по това перо спрямо миналата година е с близо 1 милиард лева, като 884 милиона са само за сектора на транспорта и съобщенията. Това ясно показва, че магистралите продължават да са основен приоритет на правителството. Успоредно с това, то залага на по-добро усвояване на европейските средства и на тази база увеличава капиталовите разходи с 43,8% до 5 милиарда 240 милиона лева.

Предстои бюджетът да бъде одобрен от Народното събрание. Процедурата обаче е дълга, а вече започнаха исканията от различни страни за повече пари от бюджета. Кой ще успее да се спазари за повече ще разберем до окончателното му приемане. Но дори и след това, както вече сме виждали, не е изключено да има изненадващи жестове на раздаване на държавни пари на най-гласовитите и упоритите. А независимо дали го наричаме баница или пица, бюджетът ще продължи да не стига, докато желанията са повече от възможностите, а парите за пенсии и социални помощи са повече от инвестираните в икономиката. За целта обаче, правителството трябва най-после да започне да прави, както препоръчва за пореден път ЕК - "истински и дълбоки реформи за укрепване на публичните финанси".