euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 9 октомври 2010 г. The Economist излезе с една много вълнуваща корица, грубо подканяща към икономически растеж: "Растете, дявол да го вземе, растете!" Време е да се отправи подобен призив и към ЕС, тъй като корицата на списанието всъщност беше основата на доклад от 18 страници за състоянието на световната икономика, от която впрочем ЕС е неразделна и твърде значителна част. На 1 и 2 март лидерите на ЕС се събраха за пролетния си Европейски съвет в Брюксел и за първи път приключиха срещата си по-рано от обичайното, без кой знае каква драма и със заключения от цели 15 страници, в които думата "растеж" преобладава. След като ги прочете човек не може да не се запита,

А защо, по дяволите, не растете?

Всъщност до тези заключения се стигна по един изключително забавен, ако не доста мъчителен път. В продължение на близо 2 години европейските лидери живееха от среща на върха до среща на върха, постоянно плуващи срещу течението на финансовите пазари, агенциите за кредитен рейтинг и влошаващата се икономическа ситуация. Основните мерки, които лидерите, напътствани основно от Франция и Германия, чертаеха, бяха свързани с орязване на публичните разходи, затягане на коланите, което в някои страни си беше свързано буквално с шокова терапия. Всичко това, за да бъдат оправдани парите за подпомагане на най-тежко засегнатите от дълговата криза страни и за предпазване от разпространение на "болестта" и сред останалите.

Някои страни-членки мрънкаха тихичко, че не може само с рязане на разходите, а най-шумно против се изказваха представителите на Европейския парламент, докато Европейската комисия постоянно повтаряше: "прилагане, прилагане, прилагане" на вече одобрени инициативи, стратегии, програми и всякакви други документи, чиято основна цел е стимулиране на икономическия растеж.

Когато мрънкането и виковете откъм Страсбург се усилиха рязко, в средата на януари Франция и Германия излязоха с общо писмо в навечерието на първия за 2012 неформален Европейски съвет, в което очертаха 6 мерки за стимулиране на растежа. И шестте не са никак нови и досега не се радваха на особено голямо прилагане на национално ниво. Срещата на върха на 30 януари завърши с пожелание за повече мерки на национално ниво за борба с безработицата, за довършване на единния пазар и за подпомагане на малките и средните предприятия. Като цяло бяха записани вижданията на Берлин и Париж, изразени в писмото им.

В подготовка на пролетната среща на върха, на която беше планирано да бъдат обсъдени резултатите от набелязаните година по-рано мерки за координация на икономическите политики, за бюджетна дисциплина и рязане на разходите 12 страни-членки написаха писмо до шефа на Комисията Жозе Мануел Барозу и на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Писмото, инициирано от Великобритания се състои от 8 точки, вместо от 6, които също сами по себе си не са никак нови. Едва ли ще се изненадате, но в заключенията от срещата на 1 и 2 март те могат лесно да бъдат разпознати.

Забавното във всичко това е именно, че мерките са стари, отдавна предложени от ЕК, съгласувани от страните-членки и вероятно фигуриращи по един или друг начин в заключенията на поне няколко срещи на върха на европейските лидери. И тогава идва пак логичният въпрос - Е защо, по дяволите, не растете? Въпреки това обаче, тези мерки се афишират от европейските и националните политици с такъв апломб, сякаш най-сетне е открита панацеята на кризата в Европа. Британският министър-председател Дейвид Камерън именно с това започна националния си брифинг след края на пролетната среща като отново успя да представи заключенията като национална победа. Първо той припомни, че това писмо е написано от 12 страни-членки и че е било в центъра на вниманието на съвета.

"Заедно, страните, които подписахме това писмо представляват над половината от населението на ЕС - четвърт милиард души. Дадохме ясно да се разбере, че трябва да се договорим по конкретните стъпки на тази среща. Вчера бях раздразнен, че в проекта на комюникето от срещата това не беше направено. Но днес [2 март] в Брюксел, както ще видите, когато бъде публикувано комюникето, направихме така, че гласът ни да бъде чут. Комюникето беше изцяло пренаписано, съобразно с нашите искания. В оригиналното комюнике не се споменаваше задълбочаването на единния пазар на услугите; сега вече имаме ясен ангажимент за предприемане на действия в тази посока. Нямаше нищо за решаване на въпроса с регулираните професии и за подходящо отваряне на този жизнено важен елемент от единния пазар; сега вече имаме ясен ангажимент за постигане на напредък по тази конкретна сфера [....]"

Какво пише в заключенията?

Два дена преди срещата на върха на ЕС председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу излезе с подробен отговор на писмото на Дванайсетте, статията за което euinside озаглавихме: "Барозу отговаря: ами, прилагайте де!" Избрахме това заглавие, тъй като в отговора си г-н Барозу изключително подробно обяснява какво е направено досега като законодателни инициативи и какво не е направено от страните-членки. Очертани бяха и бъдещите намерения на Комисията, отново с припомняне, че каквото и да бъде направено в Брюксел, то трябва да се прилага в 27-е столици. Барозу беше даже леко обиден от това, че в писмото на 12-е страни не се споменава 10-годишната икономическа стратегия на ЕС "Европа 2020".

Затова заключенията от съвета на 1 и 2 март са своеобразно сливане на всичкото това говорене от последните два месеца. В тези 15 страници са включени всички "искания" на засегнатите страни - на Комисията, на 12-е, на Франция и Германия.

По тази причина се е стигнало и до известно противоречие. В самото начало на документа, под точка 1 е записано, че ЕС предприема всички необходими мерки, за да върне Европа отново на пътя на растежа и заетостта. След това се препотвърждава, че "Европа 2020" е европейската стратегия за растеж и заетост, като се припомнят петте основни цели, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. Тези цели са: 75 % заетост на населението между 20-64 години; 3% от европейския БВП да се инвестира в научно изследователска и развойна дейност; постигане на т.нар. цели "20/20/20" в климата и енергетиката; делът на рано напускащите училище да бъде под 10%, а поне 40% от младите хора да имат завършено средно или висше образование; 20 милиона души по-малко да са заплашени от бедност.

След това в точка 3 обаче е посочено, че предприетите усилия към този момент си остават недостатъчни за изпълнението на тези цели и затова е спешно да се концентрират усилията по прилагане на реформите и по-специално онези, които ще имат краткосрочен ефект върху заетостта и растежа. В документа се потвърждават насоките на Комисията, очертани в Годишния обзор на растежа за 2012 (ГОР2012) и в които впрочем се акцентира върху това, че страните-членки не прилагат. Съветът отчита още и резултатите от първия доклад за макроикономическите дисбаланси като обещава да проучи доклада по-подробно, но докато това стане приканва Съвета на министрите и Комисията изцяло, безусловно и бързо да приложат процедурата, а страните-членки да действат в отговор на това.

В отговор на писмото, подписано от премиерите на Великобритания, Холандия, Италия, Естония, Латвия, Финландия, Ирландия, Чехия, Словакия, Испания, Швеция, Полша в заключенията е записано:

- по отношение на единния пазар - че се очаква Комисията да предложи през юни съобщението си за единния пазар и доклада си върху прилагането на директивата за услугите, както и отчет за резултатите от секторното прилагане. С други думи, лидерите приемат напълно програмата, очертана в отговора на Барозу до 12-е.

- по точка 2 в писмото - завършването на цифровия единен пазар до 2015 г., по-специално предприемането на мерки за засилване на доверието в онлайн-търговията, лидерите очакват предложенията на Комисията за единните стандарти за авторското право;

- що се отнася до намаляването на административното и регулаторно бреме в ЕС и на национално ниво, съветът приветства намерението на ЕК да представи съобщение по въпроса;

- лидерите са доволни и от новия доклад на Комисията за търговията и инвестиционните бариери и ще очакват през юни да прегледат напредъка и да обсъдят как съюзът да задълбочи търговските и инвестиционните си отношения с ключовите си партньори.

Интересното в иначе не особено привлекателния документ от края на срещата е препоръката на Европейския съвет за засилен "партньорски натиск", който да принуди държавните и правителствени ръководители да се придържат към поетите ангажименти за развитието на единния пазар. Във връзка с това лидерите приканват Комисията да изготви прозрачни сравнителни данни на базата на изпълнението на страните-членки, а президента на Европейския съвет-да провежда редовно наблюдение на постигнатия напредък по основните предложения за единния пазар.

Преди началото на пролетната среща, по време и след края й основното послание както на лидерите на ЕС, така и на страните-членки беше, че Европейският съюз се завръща към обичайната си работа, че вече не е в кризисен режим и че оттук нататък предстои бавно, нестабилно, но все пак възстановяване. Духът на заключенията изразява именно това и затова е нужно да се повтаря редовно: "Растете, дявол да го вземе, растете!"