euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Два дни преди началото на пролетния Европейски съвет председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу отговори на писмото на 12 страни-членки от миналата седмица, в което те призовават него и председателя на Европейския съвет за спешни действия за изготвянето на план за растеж на Европа. Писмото съдържа 8 точки, които по същество представляват призив за доизграждането на единния европейски пазар. Отговорът на г-н Барозу е дълъг, подробен и конкретен, но може да бъде обобщен с една дума "прилагайте". В началото той припомня на премиерите на Великобритания, Холандия, Италия, Естония, Латвия, Финландия, Ирландия, Чехия, Словакия, Испания, Швеция, Полша, които са подписали писмото, че ЕС вече от две години има стратегия за растеж и заетост - Европа 2020, която има нужда да бъде прилагана.

За да не бъде голословен, президентът Барозу отговаря изключително подробно на повдигнатите в писмото въпроси. По отношение на единния пазар Комисията ще излезе със съобщение до летния Европейски съвет през юни, в което ще направи препоръки за това как по-добре да се използват съществуващите инструменти за подобряване и наблюдение на прилагането на единния пазар. В писмото се повдига един от много болните въпроси на единния пазар, а именно неговия четвърти стълб - свободното движение на услуги. От 2006 г. е в сила Директивата за услугите, но приложението й не е цялостно. Затова Комисията ще излезе с доклад, в който ще направи оценка на качеството на прилагане на директивата във всички страни-членки - от икономическа и правна гледна точка.

Нещо повече, предстои да се направи оценка на работата на директивата в три ключови сектора: туризма, строителството и бизнес-услугите, за да се прецени как различното европейско законодателство се прилага на практика.

По отношение на цифровия единен пазар, който е посочен като втора точка в писмото на Дванайсетте, Барозу припомня плана за действие за електронната търговия, който Комисията представи на 11 януари 2012 г. и в който се очертава потенциала на онлайн услугите за растежа и заетостта. Целта на този план е електронната търговия да се удвои до 2015 г., тъй като тя крие големи възможности за създаване на работни места и за икономически растеж. Ако 15% от продажбите се извършваха онлайн и препятствията пред вътрешния пазар се премахнат, Комисията изчислява, че това ще донесе ползи за потребителите на стойност 204 млрд. евро, което е 1.7% от европейския брутен вътрешен продукт. Освен това, интернет икономиката създава 2.6 работни места за всяко загубено "офлайн" работно място.

Също за юнския Европейски съвет е предвидено Комисията да предложи колективно управление на авторското право, целта на което ще бъде да стимулира предлагането на опростени многотериториални лицензи. Пак през януари Комисията предложи и Зелена книга, която описва сегашното състояние на картовите, интернет и мобилните разплащания в Европа. На базата на тази книга и консултациите, които тя инициира, през април Комисията ще оповести следващите си стъпки.

Действително впечатляващ е списъкът с инициативите на Комисията, особено в частта за изграждането на цифровия единен пазар. Много по-подробен от това, което повдигат в писмото си 12-те премиери, повечето от които представляват страни със силно развити електронни услуги и управление.

Една от много щекотливите точки в писмото е темата за единния енергиен пазар. По тази точка страните настояват за бързо и цялостно прилагане на Третия енергиен пакет. Отново до юни тази година Комисията обещава да публикува съобщение за състоянието на енергийния пазар - либерализация, интеграция - както и да оповести нови инициативи, насочени към напасване на пазарната архитектура и подобряване на ефективността на преносните системи. В отговора си президентът Барозу припомня, че Комисията наскоро е дала няколко страни-членки на Европейския съд за неприлагане на условията за достъп до преносните мрежи за природен газ.

8 са тези, които не са транспонирали директивите за електроенергията и природния газ от третия енергиен пакет, което е трябвало да направят до 3 март 2011 г. Една година по-късно Комисията ги дава на съд. Това са България, Кипър, Испания, Люксембург, Холандия, Румъния и Словакия, които освен всичко друго и не са информирали изпълнителния орган на ЕС за мерките, които прилагат за транспонирането им.

Изключително подробен е отговорът на Комисията и по отношение на повдигнатия в писмото на 12-те въпрос за външното измерение на растежа, а именно търговските отношения на ЕС със стратегическите му партньори. Припомня се, че ЕС приключи преговорите с Украйна по задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия, заедно със Споразумението за асоцииране. Това е първото от този вид споразумение, договорено със страна от Източното партньорство, въпреки че политическата ситуация в Украйна в момента пречи да продължи процесът на подписване и ратификация на споразумението, както стана ясно от редовната среща на върха ЕС-Украйна през декември. Дадена е и зелена светлина за започване на преговори по подобно споразумение с Молдова и Грузия, а отскоро и с Армения.

Има голяма вероятност да приключат преговорите със Сингапур и то още през първата половина на тази година, като е възможно до края на годината да приключат разговорите и с Малайзия. Миналата година влезе в сила търговското споразумение с Южна Корея, което вече дава и първи резултати. Предстои завършването на преговорите и с Индия.

По отношение на друга болна общоевропейска тема - младежката безработицата - в отговора си г-н Барозу пише, че след януарския Европейски съвет, когато темата беше обсъждана основно, вече са сформирани екипи, които трябва да идентифицират конкретни практически стъпки за намаляване на младежката безработица, включително и чрез финансова помощ от европейския бюджет. Припомня се, че наскоро Комисията представи Бяла книга за пенсиите, в която очертава приоритетите за осигуряване на адекватни и устойчиви пенсионни системи. През декември пък беше предложена поправка на директивата за професионалните квалификации, която включва въвеждането на европейска професионална карта, чиято цел е да улесни мобилността на професионалистите из ЕС.

В заключение на писмото си Жозе Мануел Барозу посочва, че са много предложенията на Комисията, които сега трябва да бъдат приложени на практика. Впрочем, такъв апел той отправи още в началото на есенния сезон. А на пресконференция по повод започващия утре Европейски съвет, шефът на Еврокомисията отново заяви, че именно икономическият растеж ще бъде основното му послание пред лидерите. Той изрази надежда със загадъчна усмивка, че на този съвет драмата ще е по-малко от обичайното, но се застрахова, че това може и да не стане, но пък "малко драма няма да навреди". Като се има предвид и какво каза германският министър на финансите Волфганг Шойбле, цитиран от Ройтерс, по-рано днес, наистина този съвет може би ще бъде лишен от драма.

Шойбле се изказа по повод очакванията, че в четвъртък и петък ще се обсъжда обединяването на ресурсите на временния спасителен фонд за еврозоната (Европейският инструмент за финансова стабилност) и на постоянния Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), което ще доведе до общ заемен капацитет за спасяване на закъсали страни от еврозоната от 750 млрд. евро. За това призоваха и страните от Г20, които искат да видят сериозен финансов принос от страна на еврозоната, за да се съгласят да увеличат вноските си в МВФ, чрез който да участват в спасителните операции в зоната на еврото. Според Шойбле обаче, като е казано, че този въпрос ще се обсъжда през март, това означава през целия месец март.

Подобни думи използва и Жозе Мануел Барозу като каза: "Вижте, все още е февруари, а утре е само 1 март. Остават повече от 30 дена". В рамките на тези 30 дена страните от еврозоната трябва да решат дали да откликнат на искането на Германия. Берлин смята да вложи в комбинирания фонд половината от своята вноска още тази година и очаква останалите страни да дадат "колкото се може повече, колкото се може по-скоро".

Президентът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер потвърди, че решение по темата едва ли ще бъде взето на срещата на върха. Той обясни, че капацитетът на спасителния фонд зависи от скоростта, с която страните изплащат вноските си. Предложението е вместо на пет транша, това да стане на два, по примера на Германия, но има страни, които още не са готови да приемат предложението. Всеки транш увеличава капацитета на фонда със 100 милиарда евро, обясни Жан-Клод Юнкер пред икономическата комисия в Европейския парламент. Така че, симптоми за драма има, но основното действие по темата ще се развие след съвета. Президентът на Еврогрупата заяви, че е уверен в щастливата развръзка.