Новият пътник във влака за Брюксел

Десислава Димитрова, March 6, 2012

За някои съвсем неизвестен, а за други леко позабравен е фактът, че бивша Югославия разполага със споразумение за партньорство с ЕС още от 1980 г. и че през юни 1990 г. Комисията предлага мерки за подобряване на отношенията, но разпадането на страната през 1991 г., последвалите войни и различните конфликти изцяло променят положението. Какво щеше да стане, ако бившите югославски републики не бяха поели по самостоятелен път можем само да гадаем, така както може да гадаем какво очаква тези от тях, които 20 години по-късно вече самостоятелно достигат различни етапи от сближаването си с днешния Европейския съюз.

Когато през декември миналата година беше официално подписан договорът за членство в ЕС на Хърватия, който трябва да влезе в сила през юли догодина, веднага се появи и въпросът накъде точно се е отправила бившата югославска република и сравнението, че в случая присъединяването на Хърватия е като да се качиш на Титаник, след като вече се е ударил в айсберга. Поредният опит за прогнози, подкрепен със солидна доза съмнения за бъдещето на процеса се появи през последните дни, след като миналия чевтъртък (1 март) между решението да отложи влизането на България и Румъния в Шенген и подписването на т.нар. фискален пакт Европейският съвет подкрепи препоръката на външните министри на ЕС Сърбия официално да получи статут на страна-кандидат за членство в Съюза.

Еуфорията, съпътстваща подобни моменти, беше охладена още в дните между даването на препоръката и обявяването на официалното решение, когато три от държавите-членки заявиха резервите си към това решение. И докато Литва и Полша бързо отстъпиха, румънската позиция до последно заплашваше да спре вече предизвестеното решение. Доколко права е Румъния точно в този момент да си спомни за влашкото си малцинство в Сърбия и криеше се ли се зад това искане реална заплаха не е толкова важно. По-важното е, че подобни пречки тепърва ще се появяват. Заради тях Македония получи статут още през 2005 и има официална препоръка за начало на преговорите, но те още не са започнали, а началото на хърватските преговори първо беше отлагано няколко пъти, а след това отне почти шест години.

Затова според някои анализатори получаването на официален статут за членство е дори по-голяма стъпка от получаването на дата за преговори.
Засега е ясно, че Брюксел може да не чака излизането на доклада по напредъка на Сърбия през есента, за да посочи дата за старт на преговорите, но и няма да се обвърже с ново решение, докато не станат ясни резултатите от президентските избори в Сърбия, които ще се проведат в края на април или началото на май. Едва след тях ще може да бъде възобновен и диалогът между Белград и Прищина, който по думите на Еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле е и основен фактор за това как ще продължи занапред процесът на интегрирането на Сърбия в ЕС.

„Преговорите между ЕС и Хърватия продължиха пет години и десет месеца, заради това, че някои реформи се случваха твърде бавно, а в случая със Сърбия колко ще продължат преговорите (след като започнат) ще зависи от ефикасността на небходимите реформи, които тя ще проведе,” обобщава ситуацията хърватският анализатор Дамир Грубиша в интервю за радио „Свободна Европа”. Директорът на Центъра за европейски проучвания в Загреб е по-скоро оптимистичен: по думите му кандидатурата на Сърбия е добър знак за стабилността на целия регион, а проблемите на ЕС идват не от силната, а от слабата интеграция вътре в съюза. Според него ролята на ЕС е да помага на по-малките страни да използват по-добре предоставените им инструменти, така че да са в по-добра позиция по отношение на по-големите играчи.

В материал със заглавие „Мъките на един кандидат” сръбското списание "Време" пропомня, че Унгария е водила преговори от 1994 до 2004, Словения от – 1998 до 2014 и прогнозира, че ако се съди тези примери, „влакът за Брюксел”, за който Хавиер Солана [върховен представител на ЕС по външната политика до декември 2009 г.] каза през 2008г. , че вече е готов да тръгне, ще пътува поне шест-седем години. А като се има предвид актуалната ситуация в Европа, дори по-дълго. Като цяло, се посочва още в статията, нашето дълго пътуване в Европа ще продължи колкото съществуването на първата Югославия – от 1918 до 1941.

Пролетен европейски съвет 2012