euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Когато Херман Ван Ромпой беше избран да заеме току-що създадения с Лисабонския договор пост президент на Европейския съвет, бях разочарована. Към онзи момент ЕС имаше нужда от силен лидер, който да отговаря на икономическата мощ на съюза и неговата все по-нарастваща роля в глобалните процеси. Уви, пирамидата по отношение на ЕС се обърна наопаки и сега ЕС трябва да отстоява икономическата си мощ, като същевременно не изгуби вече тлеещото си влияние в международен план. Оказа се, че за последните две години и половина именно човек като Херман Ван Ромпой беше нужен на съюза - кротък, балансиран, който умее да запазва хладнокръвие в трудни ситуации. А такива имаше през първия му мандат изключително много.

Първоначално съществуваха опасения, че той няма да се сработи лесно с доста по-опитния шеф на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, който през 2009 г. получи втори мандат да състави Комисия. Тези страхове бяха бързо разсеяни, след като двамата показаха добро чувство за екипност. Това донякъде стана възможно, защото Херман Ван Ромпой отказа да бъде просто говорител на страните-членки. Той се включи, макар и по-резервирано в отстояването на "общностния модел" на управление на съюза, поемаше общоевропейски инициативи и умело балансираше с 27-те.

Херман Ван Ромпой често оставя грешно впечатление - всяка негова поява и упорито четене от предварително подготвени речи, рядко откъсване от договорения сценарий създават усещането, че той е кукла на конци. В редките случаи, когато беше предизвикван, Херман Ван Ромпой показваше големия си интелект и решимост, които крие под маската на хладнокръвния и трудно поддаващ се на емоциите лидер. Най-често маската му пада по време на появите му в Европарламента. Добър пример беше защитата, която Херман Ван Ромпой организира на фискалния пакт пред евродепутатите миналия месец.

Докато разкрие всичките си качества обаче, първоначалната несигурност, която той излъчваше доведе до неприятни резултати. Така например след влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009 г. пропадна дълго планираната среща на върха ЕС-САЩ, която трябваше да се проведе в Мадрид през пролетта на 2010. От администрацията на Белия дом обаче отмениха срещата с аргумента, че все още не могат да се ориентират с кого точно Барак Обама трябва да обсъжда вече набиращата скорост дългова криза в Европа, както и основни международни проблеми.

Още с първите си действия Ван Ромпой показа амбиция - негова беше идеята да се проведат специални срещи на лидерите по конкретни теми - за външната политика на съюза, за общата енергийна политика. Именно той предложи и да се провеждат редовни срещи на върха на лидерите на еврозоната. През октомври миналата година, лидерите на ЕС се договориха, че срещите на върха на еврозоната трябва да бъдат председателствани от някого, тъй като се споразумяха такива срещи да се провеждат минимум два пъти годишно. Снощи те единодушно уважиха предложението на шефа на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер именно Ван Ромпой да заеме този пост. Сега, европейският президент ще има задачата да организира не само срещите на върха на 27-те, но и на 17-те, което е добро стратегическо решение, тъй като се предотвратява опасността от разделяне на страните на еврочленки и нееврочленки.

Както той сам каза в речта си след одобряването на кандидатурата му, "Като гарант на единството на 27-те през цялото време настоявам всички страни-членки - всички 27, дори и когато ставаше дума за 17-те от еврозоната - и всички институции да бъдат включени. Целта ми е да достигнем решения, които всеки един от нас може да подкрепи и да защити у дома. За да направим това ни е нужно време и което е по-важно - нужно ни е доверие".

Всъщност, изборът на г-н Ван Ромпой премина почти незабелязано, въпреки симптомите за завръщане към "нормалността" на срещите на върха на ЕС. Нито имаше някаква конкуренция, нито разпалено обсъждане на други кандидатури, нито пък отчитане на досега свършената работа. Очевидно е, че на лидерите не им беше до такива задачи, тъй като всеки един от тях има твърде сериозни проблеми у дома. Ако натискът върху еврозоната заради дълговата криза започва постепенно да отслабва, то той се засилва във вътрешнополитически план заради растящата безработица и недобри перспективи за икономически растеж. В някои важни страни-членки предстоят президентски избори (Франция).

Макар качествата на Херман Ван Ромпой да са безспорни, със сигурност има и по-добри кандидати. Както и по-лоши. В крайна сметка обаче, заради настоящата конюнктура лидерите заложиха на познатото и сигурното. Най-добре тази нагласа описа датският премиер Хелле Торнинг-Шмид като заяви, че той не е бил президент, който да бие лидерите по главите. Напротив, той е водил с твърда ръка кораба през бурните води и само когато много се е налагало, е прибягвал до силата. Херман Ван Ромпой не обещава промени за втория си и последен мандат. Той обещава същите похвати и същото поведение с акцент отново върху икономиката, защото "нашата икономика е нашата линия на живота".

"Без силна икономическа основа нашите социални модели и държави на благоденствието се излагат на риск и ние няма да можем да играем роля на глобалната сцена", каза още в речта си преизбраният президент на Европейския съвет. Само ден по-рано, в навечерието на пролетната среща на върха именно той пръв хвърли камъка като каза, че социалният модел на Европа не е мъртъв - силно послание, но още по-силно предизвикателство. Това е и хвърлена ръкавица към шефа на Европейската централна банка Марио Драги, който заяви наскоро в интервю за The Wall Street Journal, че европейският социален модел вече си е отишъл заради голямата младежка безработица. Херман Ван Ромпой има още две години и половина да покаже, че е прав. Всички имаме интерес от това.