Искрено и лично за новия европейски президент
Аделина Марини, November 20, 2009
Трябва да призная, че снощи като разбрах кого са избрали европейските лидери за президент на ЕС се разочаровах. Очакванията ми бяха други - не само относно личността на първия европейски президент, но и от самия му избор. Бях се настроила за дълги и мъчителни преговори, които да продължат поне цялата нощ, както се е случвало при други дори не чак толкова значими събития в Европа. Така, както целият свят вперва очи в комините във Ватикана в очакване да види какъв цвят ще бъде пушекът на конклава, който избира папата, така и на мен ми се искаше да има повече тържественост, повече напрежение.
Още повече, че буквално целият свят беше вперил очи в сградата на Европейския съвет в Брюксел в очакване да чуе заветните имена. Защото проблеми като промените в климата, Ирак, Афганистан, Кавказ, отношенията с Русия, ядрената програма на Иран, конфликтът в Близкия изток са все глобални проблеми, които често изискват бърза реакция. Вместо това, обикновено се получава, че бързата реакция е на отделни страни-членки на ЕС. Това прави Съюза интересен само като най-големия пазар в света.
По тази причина, днес се почувствах все едно за рождения ми ден съм получила вместо 
играчка, комплект дрехи - какво да ги правя? Нито мога да ги споделя с приятелчетата си навън да играем заедно на нещо, нито пък ми доставят кой знае каква радост. Това винаги е било за мен безличен подарък, вярно, практичен, но безличен.
Не познавам работата на Ерман ван Ромпой и затова не е редно да си създавам негативна представа за него преди да съм видяла как ще се представи. След близо 45 минути разговор с журналистите в Брюксел, отново съм разочарована.
Странно ми се видя, че г-н Ерман ван Ромпой ще спазва същата медийна дискретност, както досега в работата си. Как да разбирам това? Колко дискретно може да се обсъжда търсенето на компромис по позицията на ЕС спрямо ситуацията в Афганистан? Или строежа на нови селища в Източен Ерусалим? В подобен дух се изказа и баронеса Катрин Аштън като заяви, че ще продължи метода на работа на предшествениците си Бенита Фереро-Валднер и Хавиер Солана, а именно - тихата дипломация. Не че не съм съгласна, че понякога тя е за предпочитане, но малко повече подробности нямаше да са излишни.
Цялото ми усещане от прес-конференцията беше за постигане на труден компромис, когато никоя от страните не е доволна. В речта си обаче, Ерман ван Ромпой обясни, че търсенето на компромис е точно обратното - когато всички ще са доволни и няма да има победители и победени. Същевременно, той не изглеждаше най-щастливият човек, избран за първи президент на ЕС, а баронеса Аштън сопнато каза в отговор на въпрос, че е по-добре да я съдят по делата й оттук нататък, а не по липсата на практически опит в досегашната й кариера.
Но, най-голямото ми разочарование дойде от признанието, за което подозирам отдавна, че всъщност Лисабонският договор няма да направи от ЕС това, което всички очакват - по-силен, по-интегриран глобален водач или поне играч. Това стана, след като на г-н Ван Ромпой беше зададен въпросът какво е мнението му за членството на Турция в ЕС. "Личното ми мнение е подчинено на вижданията на Съвета. Няма значение какво мисля аз, защото моята роля, която ми дава Договорът, е да намирам консенсус по всички въпроси. Личните ми виждания са несъстоятелни в този случай."
Логичният следващ въпрос беше зададен от кореспондента на германската осведомителна агенция DPA: "На кого вас от четиримата, които сте се събрали тук (председателят на ЕК г-н Барозу, ротационният председател на ЕС в момента г-н Райнфелд, баронеса Аштън и г-н Ван Ромпой), трябва да се обади Барак Обама, ако иска да чуе мнението на Европа и, обратното, кой от вас ще се обади на Барак Обама, за да представи вижданията на Европа?"
Отговорът на Ван Ромпой: "С нетърпение очаквам първото обаждане".
Отговорът на шведския премиер Фредрик Райнфелд: "Нямам какво повече да добавя" (през смях)
Най-сериозен и, уви, най-реалист беше председателят на ЕК Жозе Мануел Дурао Барозу: "Но, трябва да приемем нещо, което е важно - ние сме съюз от държави, не сме една държава като САЩ, Китай или Русия и не искаме да бъдем. Така че, по дефиниця, нашата система е по-сложна от други системи, които са напълно интегрирани. Затова имаме тази двойствена легитимност, която трябва да се разбере. Така че, по някои въпроси Съветът представлява ЕС, а понякога е ЕК като наднационална институция. Някои хора не разбират наднационалните институции, но ние продължаваме да ги обясняваме".
След това откровено и вярно обяснение, вече се примирих. Искаше ми се да знам с кого ще бъде първата среща президента и външния министър, след като встъпят в длъжност на 1 декември, но си дадох сметка, че това няма никакво значение. Защото г-н Ван Ромпой ще ходи на тези срещи само и единствено, когато има какво да каже по даден въпрос. А това ще стане ясно, когато лидерите на страните-членки са постигнали консенсус по дадена тема.
Опитвам се да си обясня защо очаквах повече. Може би, защото като гражданин на малка, корумпирана, все още неопреходена държава от бившия соцлагер, в която министър-председателят дори не е чел Лисабонския договор, а финансовият министър отказва да дава интервюта със заплахата, че журналистът не си е платил осигуровките, не ми се искаше да приема, че ЕС е чисто и просто икономически съюз. Външната политика ще си остане приоритет на националните правителства, вътрешноевропейската политика отново ще е обект на напасване на национални интереси, където държава като моята винаги ще е губеща, защото просто не е равна с останалите.
Това е все едно аз да имам съдружник, който ме финансира, от когото крада пари и когото лъжа, че много работя в името на общото благо, после да поискам да сядам наравно с него на масата за преговори с друга фирма и да настоявам да взимам дейно участие в политиката на съдружието. Няма как да се случи. Може би, говори лошо за мен, че чак сега го разбрах. Но, поне си признавам.
Извън личното ми мнение, изборът на президент и външен министър на ЕС не се прие добре и от групата на Зелените и Европейския свободен съюз в Европейския парламент, според които европейските лидери са избрали хора с нисък профил за най-висшите европейски длъжности. Съпредседателят на групата Даниел Кон-Бендит добави: "Европейските лидери продължиха да отслабват европейските институции. Те последваха слабия избор на председателя на Комисията за скучен президент на Съвета и с незабележителния върховен представител за външната политика. Европа потъва надълбоко. Добрата новина е, че нещата може само да се подобряват".
От другите парламентарни групи все още няма официално изявление, но българският евродепутат от групата на Социалистите и Демократите и бивш външен министър на България Ивайло Калфин каза това, което много анализатори смееха да признаят: "Подходите, които е можел да избере ЕС са били два. Единият е да се изберат хора, които са с авторитет, познати личности, известни, които действително олицетворяват ЕС. Вторият подход е този, който е бил избран – да се изберат хора, които са се доказали, че могат да работят по трудни проблеми и да ги решават, но са сравнително неизвестни за европейската общественост, хора, които не биха засенчили националните лидери".
Така че, може би, анализаторът Марк Ленърд от Европейския съвет за външни отношения ще се окаже прав в прогнозата си от преди 2 години, а именно, че не е чак толкова лоша идеята за Европа на 2 скорости или множество съюзи в съюза.