Втората цедка на Саркози
Драгомир Иванов, March 2, 2012
Французите си остават непоправими джентълмени, дори и към своите врагове. Социалистът Франсоа Оланд, който на 22 април ще се изправи на първия тур на президентските избори срещу сегашния държавен глава Никола Саркози, описва съперника си така: "Саркози е енергичен мъж, говори повече, отколкото слуша и е преизпълнен с убеденост в собствените си позиции, дори и да ги сменя често". Особеното "ласкателство" се съдържа в най-новата книга на левия кандидат "Да променим съдбата" (Changer de destin).
Два месеца преди изборите кампанията във Франция върви с пълна пара, а претендентите Оланд и Саркози се гонят по петите. Саркози успя да стопи преднината от около 10%, която социалистът имаше през януари, и сега разликата им е в рамките на социологическата грешка. Ако се вярва на актуално проучване на института Ipsos, на първи тур Саркози ще вземе 27%, Оланд - 31.5%, а на балотажа социалистът ще спечели с 58 на сто.
Саркози започна похода си от Марсилия, единственият голям град в ръцете на неговата партия Съюз за народно движение (Union Pour Un Mouvement Populaire) и вероятно би искал да даде официален старт на кампанията си възможно най-късно, както правеше Франсоа Митеран. Наложи му се обаче да изтегли началото с месец, поради опасенията, че Оланд ще дръпне още повече напред.
Флирт с пролетариата
Засега Саркози не изневерява на риториката си, която се плъзга по ръба на популизма, но вече личи износването на арсенала. В Марсилия президентът заигра по сантименталната струна с репликите "Франция, която обичам" и сравненията с капитан, водещ страната през бурята на кризата, който "знае страданията на французите". "Не постигнахме всичко, но избегнахме катастрофата", е рефренът на тази кампания.
Пред телевизия France 2 президентът обясни, че се е поучил от грешките си
и вече ще бъде "нормален президент", който провежда директен диалог с народа си. Поуките изкристализират в няколко предложения, които са замислени да примамят ниско платените избиратели. Саркози обещава законова забрана на прословутите "златни чадъри" - компенсациите за освободени висши мениджъри, както и на добавките към пенсиите им. Така той отговаря на изострената обществена чувствителност към бившия шеф на спасената с държавни пари френско-белгийска банка Dexia Пиер Ришар, който въпреки провала прибира годишен бонус от 600 000 евро към пенсията си.
Саркози настоява общите събрания на акционерите да одобряват заплатите на топмениджмънта, а не управителните съвети, както е сега. Още едно ухажване на пролетариата: Саркози анонсира облекчения за социалноосигурителните вноски на около 7 милиона заети, чийто доход е между 1100 и 1300 евро. Годишно те ще разполагат с 1000 евро повече в портфейлите си. Мярка, която опонентът Оланд нарече "опит за потулване на истината", тъй като средствата трябва да дойдат от премахването на други премии към заплатите.
Двамата кандидати всъщност се надпреварват с радикални идеи, близки по демагогия. Социалистът Оланд иска данък от 75% за най-богатите. Саркози пък се обяви за народни допитвания за размера на помощите за безработни. Но в същото време продължава да отхвърля идеите за референдум за европейските договори.
Съревнованието в популизма и заиграването с работническата класа издават загубеното самочувствие на сегашния президент. Някогашният самоуверен Саркози, който през 2007 г. гарантираше "Аз съм се променил", днес изглежда като поизтъркано копие, загубило блясъка си. Един вид втора цедка от народния трибун със слух за тревогите на обикновените хора.
Наследството от народния трибун
Седмият президент на Петата република успя да се ожени за топмодел, забрани бурките и фамилиарничеше с диктатори, които после събаряше с военна сила. През 2007 г. Саркози говореше за покупателна сила, за нуждата "повече да работим, за да печелим повече". След петгодишния му мандат Франция остава с огромен дългов товар, стагнираща икономика и безработица от 9.7%. През януари рейтинговата агенция Standard & Poor's свали с една степен максималния кредитен рейтинг на страната от AAA на AA. Принципните икономически проблеми на Франция - например спадащата й конкурентоспособност - още са налице.
Саркози искаше от раз да реформира пенсионната система, правосъдието, 
образованието, държавната администрация и започна с всичко наведнъж, което нямаше как да не доведе до хаос. Много от промените бяха възпрени от стачки и демонстрации. Един от любимите му проекти - данък за въглеродни емисии - беше отменен от конституционния съд. Пенсионната възраст все пак се вдигна от 60 на 62 години, което повечето икономисти оценяват като положително.
Саркози искаше да скъса и с политическите нрави от миналото. Той направи социалиста Бернар Кушнер външен министър и вкара във властта хора от арабски произход - например бившия правосъден министър Рашида Дати, дъщеря на алжирка и мароканец. Но предизвика и дебат за националната идентичност и прокара забраната мюсюлманките да покриват плътно лицата си. Президентът ще се запомни и с изгонването на хиляди роми, дошли от Румъния и България.
Като бивш вътрешен министър Саркози държеше на темата за сигурността. Един от първите му закони въведе по-тежки наказания за рецидивисти. Той премахна и дългогодишната практика за амнистия на затворниците за националния празник 14-ти юли. Въпреки мерките обаче престъпленията не намаляха значително.
Във външната си политика Саркози беше по-скоро успешен. Франция пое ротационното председателство на ЕС през втората половина на 2008 г. и се справи добре. Президентът изигра водеща роля в преговорите за край на руско-грузинската война през август и подготви мирния план (т.нар. план "Медведев-Саркози" от 6 точки).
Той възстанови добрите отношения със САЩ, пострадали от разрива при Жак Ширак заради войната в Ирак през 2003 г. Париж получи адмирации и заради безкомпромисния тон в конфликта в Либия през 2011 г. и инициираната съвместно с Великобритания въздушна офанзива срещу режима на Муамар Кадафи. Френският лидер стоеше и в основата на щастливата развръзка в процеса срещу българските медици в Либия, освободени с решителната негова намеса през юли 2007 г.
Но големият въпрос е дали всичко това е достатъчно за нов кредит на доверие и готови ли са французите да му простят някои волности. Значителната пречка пред втория престой във Версай е афинитетът на Саркози към финансовата аристокрация и отношенията му със света на огромните капитали. Мнозина все още помнят ваканцията му на яхтата на милиардера Винсент Болор край Малта, веднага след като спечели изборите през май 2007 г. Саркози взе на работа в администрацията свои близки и приятели и дори се опита да уреди сина си в управата на държавната служба EPAD (Etablissement public d’aménagement de la Défense). През есента на 2009 г. 23-годишният Жан Саркози беше избран за шеф на институцията, отговаряща за развитието на финансовия и икономически център в северозападен Париж, но се оттегли след публични протести.
За подобни фриволности в съседна Германия президентът Кристиян Вулф подаде оставка, но във Франция, разбира се, традициите са други. Показателно е, че според допитванията от май 2007 г. мнозинството французи не виждаха никакъв проблем в отдъхващия на яхтата на Болор новоизбран държавен глава.
Подкрепата от Меркел
Паралелът с Германия е интересен и в аспекта на подкрепата от канцлера Ангела Меркел. В нея всъщност няма нищо учудващо. На пръв поглед френско-германският дует наистина изглежда несъвместимо: нетърпеливият и нервен французин, който често не знае къде да си дене ръцете и скача от тема в тема, срещу резервираната и на моменти мудна германка, която дълго премисля преди въобще да си отвори устата.
Но Меркел и Саркози също така си приличат. Близки по възраст двамата извървяват сходен път - от низините до върховете. И двамата не принадлежат към традиционните елити. Меркел е дъщеря на протестантски пастор, родена в Хамбург, но живяла в ГДР, която прави кариера едва след падането на Стената. Саркози, син на унгарски емигрант и потомка на солунски евреи, също не може да се похвали с трамплина на парижката висша класа.
Двамата притежават силна амбиция, те са "алфа-животни в политиката" (водачи на глутници), по определението на Frankfurter Allgemeine Zeitung. Тандемът "Меркози" възникна, едва когато и двамата осъзнаха, че само заедно могат да раздвижат ЕС. Дълго Саркози и Меркел бяха на различни позиции за спасяването на еврозоната, но в последните месеци действат все по-синхронно. Това обяснява и първоначалните сигнали от Берлин, че канцлерът ще се включи в кампанията на Саркози. От чисто германска прагматичност Меркел иска да продължи да си партнира с човек, с когото вече се е сработила.
Но Меркел очевидно проявява достатъчно нюх, за да не си отрязва пътя и към социалиста Оланд. Според Wall Street Journal нейният eкип вече е изоставил намеренията за поява на канцлера на предизборни мероприятия на Саркози. Логично е Меркел да не иска да рискува отношенията си с Оланд, който води в социологическите прогнози.
Със или без помощта на Меркел, Саркози стои пред задача от библейско 
естество: ако не да възкръсне, то поне да стори чудо. Наред с Оланд той трябва да се справи и с друг набиращ сила играч - центристът Франсоа Байру. Лидерът на Демократичното движение (Mouvement Démocrate) има всички шансове да вземе поне 10% на първия тур. Жизненоважно за Саркози е да привлече тези гласове за балотажа на 6 май. Но със сегашните му похвати чудото изглежда голяма мъчнотия.