euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Първият за годината Европейски съвет, посветен на растежа и заетостта, ще се проведе на фона на общата стачка в белгийската столица. Освен, че създава директни затруднения за пристигането на лидерите, стачката буквално онагледява дилемата, пред която са изправени повечето европейски страни - как да постигнат икономически растеж и заетост в условията на тежки бюджетни ограничения и пазарен натиск.

Протестът, първият в подобен мащаб от 20 години насам, е насочен срещу плановете на белгийското правителство за бюджетни съкращения на стойност 11,3 милиарда евро. Брюксел е в процедура по свръхдефицит и ЕК предупреди, че страната може да не изпълни целта да ограничи дефицита си до 3% от БВП в рамките на тази година. Публичният дълг на Белгия е сред най-високите в еврозоната, като се очаква да достигне 97% от БВП тази година. Освен това, синдикатите се опасяват, че страната може да бъде подложена на натиск да премахне индексирането на заплатите. Това е една от мерките, предвидена в пакта "Евро+", с цел изравняване на нивото на заплатите с производителността и повишаване на конкурентоспособността.

В навечерието на Европейския съвет френският президент Никола Саркози обяви пакет от мерки за насърчаване на заетостта и растежа. Само няколко дни по-рано, в общо послание до лидерите на ЕС Саркози и германският канцлер Ангела Меркел представиха подробно вижданията си какво трябва да се направи на европейско ниво за насърчаване на растежа и заетостта. В същия дух са и мерките в „германски стил”, обявени от Никола Саркози, които включват подкрепа за малкия и средния бизнес и либерализиране на пазара на труда.

Планът предвижда намаление на осигуровките на работещите на стойност 13 милиарда евро. За сметка на това, от октомври ДДС се повишава от 19,6 на 21,2%, увеличава се данъкът върху доходите от лихви и дивиденти, както и върху продажбите, а от август предстои въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Той ще бъде в размер на 0,1% и ще няма да се отнася до облигациите, подобно на предложения от ЕК. Предложението, за което Франция и Германия лобират от доста време среща силен отпор както на ниво ЕС, така и на световно ниво.

"Това, което искаме, е да създадем ударна вълна и да дадем пример, че няма никаква причина защо тези, които спомогнаха за кризата не трябва да платят за възстановяване на финансите", заяви Саркози, цитиран от ВВС. Очаква се данъкът да донесе приходи от около 1 милиард евро, което да помогне за намаляване на бюджетния дефицит, каза още президентът. Той обеща още промени в трудовото законодателство, които да позволят компаниите и синдикатите да се договарят за плащането и условията на труд на местно ниво. Това означава, че прословутата 35-часова работна седмица във Франция вече не е „свещената крава” в трудовото законодателство. Мерките за насърчаване на заетостта включват задължение на компаниите с над 250 служители да наемат млади хора в рамките на 5% от персонала си. Саркози обяви още създаването на държавна инвестиционна банка с капитал 1 милиард евро, която да кредитира малки и средни предприятия.

Никола Саркози, който в събота стана на 57 години, обявяви новите мерки само часове, след като получи официално подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел за кампанията си за втори президентски мандат. Според проучванията Саркози сериозно изостава от съперника си - социалиста Франсоа Оланд. Възгледите на Оланд за решаване на кризата, обаче, (намеса на ЕЦБ и създаване на еврооблигации) не са по вкуса на г-жа Меркел, затова е обяснимо желанието й Саркози да остане на власт още един мандат. Първият тур на изборите за президент на Франция е на 22 април, а вторият на 6 май.

Срещата на върха в Брюксел за пореден път ще се занимава и с Гърция. На фона на блокиралите преговори с частните кредитори за преструктуриране на гръцкия дълг The Financial Times съобщи за германски план Атина на практика да бъде лишена от бюджетен суверенитет. Според изданието, планът предвижда европейски комисар по бюджета да има право налага вето на решенията на гръцкото правителство за данъците и бюджетните разходи, в замяна на втория спасителен заем от ЕС и МВФ. Финансовият министър Евангелос Венизелос коментира, цитиран от вестника, че подобно предложение би изправило Гърция пред избора "финансова помощ" или "национално достойнство". Освен приключването на сделката по дълга, ЕС и МВФ са поставили пред Атина и други условия, за да получи втория заем, пише още The Financial Times. 10-те страници с искания включват съкращаване на 150 хиляди работни места в публичния сектор в рамките на три години и намаляване на дефицита за 2012г. с още 1% от БВП.

Очаква се лидерите на ЕС да одобрят договора за Европейския механизъм за стабилност, който беше променен, за да бъде активиран спасителния фонд с година по-рано от предвиденото - от юли 2012 г. Промените в договора дават възможност в определени случаи решението за отпускане на спасителна помощ да се взима с квалифицирано мнозинство от 85%, вместо с единодушие, както и осигуряват връзка на спасителния механизъм с новия Договор за стабилност, координация и управление на еврозоната (т.нар. фискален пакт). На днешната среща вероятно ще стане ясен окончателният текст на Договора, както и кои страни са готови да го подпишат.