ЕКОФИН може да принуди страна да поиска финансова помощ, само че тайно
Ралица Ковачева , January 24, 2012
Министрите на финансите от ЕС обсъдиха новите предложения за засилване на икономическото управление в еврозоната, представени от Европейската комисия на 23 ноември 2011 година. С предложенията ЕК цели надграждане на законодателния пакет за икономическото управление на ЕС, приет в края на миналата година. euinside вече публикува подробен анализ на нововъведенията, който можете да прочетете тук.
Първото предложение на ЕК е за засилване на надзора на бюджетните политики в еврозоната и изисква от страните да въведат дългови спирачки в конституциите си, да правят бюджетните си планове въз основа на независими прогнози и да ги изпращат в Брюксел до 15 октомври за оценка от Комисията. Ако е необходимо, ЕК може да поиска изготвянето на нов проектобюджет. По отношение на това предложение датското председателство на ЕКОФИН постави въпроса дали изискването за предоставяне на бюджетните планове да важи за всички страни в еврозоната, както предлага ЕК или само за страните, които се намират в процедура по свръхдефицит.
Повечето министри подкрепиха предложението всички страни да предоставят предварително информация за бюджетите си, но поискаха Комисията да направи разграничение между тези, които спазват правилата и тези, които ги нарушават. Например, страните, които не са в процедура по свръхдефицит мога да получат облекчени срокове или облекчени изисквания към съдържанието на предоставяната информация. Повечето министри подчертаха, че така страните с добра бюджетна дисциплина ще бъдат стимулирани да продължат да я съблюдават.
По-интересни бяха обсъжданията по второто предложение на Комисията, 
което дава право на Съвета да препоръча на затруднена страна-членка да поиска финансова помощ. Еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен аргументира нуждата от подобна мярка с „предишен опит”. Няма да цитирам конкретни страни, но опитът ни показва, че отлагането на искането на финансова помощ създава прекомерен пазарен натиск и оскъпява спасителната програма, обясни комисарят. Не е трудно да си спомним, например, случая на Ирландия, която отказваше да поиска спасителен заем и беше подложена на силен политически натиск да го приеме, за да се предотврати разпространението на кризата навътре в еврозоната.
Повечето страни подкрепиха и това предложение, но подчертаха, че ако Съветът реши да препоръча на страна-членка да поиска спасителна помощ, това трябва да става в пълна конфиденциалност, докато решението за отпускането на заема не бъде взето и от спасителния фонд. Причината е, че временният фонд EFSF взима решението да отпусне спасителна помощ отделно, според определени условия и собствени правила за гласуване. Някои министри изтъкнаха, че докато Съветът може да реши по този въпрос с квалифицирано мнозинство, спасителният фонд решава с единодушие, така че може да възникне ситуация, в която Съветът препоръчва помощ, но фондът не е способен да я отпусне.
Този проблем ще бъде решен след влизането в сила на постоянния фонд, Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). На заседанието си в понеделник (23 януари) финансовите министри от ЕС одобриха промяна в договора за ЕМС, според която при извънредни обстоятелства фондът ще може да решава с мнозинство от 85%, а не с обичайното единодушие. Конкретните случаи, при които може да се използва гласуването с квалифицирано мнозинство ще бъдат ясно и конкретно описани, обясни еврокомисарят Оли Рен. Предстои договорът да бъде ратифициран от страните-членки, за да може ЕМС да започне да функционира от юли т.г.
Обсъждането на новите предложения е свързано с преговорите по т.нар. фискален пакт, така че текстовете няма да бъдат завършени преди текстът на договора да е готов. Според г-н Рен, преговорите по него са почти приключили. Очаква се договорът да бъде окончателно одобрен от лидерите на ЕС на Европейския съвет на 30 януари и подписан през март. На базата на чл. 136 от ДФЕС, предложенията на Комисията относно бюджетната дисциплина в еврозоната ще се смятат за приети от Съвета, ако е налице квалифицирано мнозинство сред 17-те страни от еврозоната, след консултации с Европейския парламент.
И докато новите предложения на ЕК очевидно срещат широка подкрепа в Съвета на финансовите министри, точно обратното е отношението на Европейския парламент. По време на първото обсъждане на документите в комисията по икономически въпроси депутатите изразиха сериозни съмнения в демократичната легитимност на предлаганите промени. Те дават твърде много власт на Европейската комисия, без тя да е подотчетна на никого и за сметка на ограничаване правомощията на националните парламенти, аргументираха се депутатите. Икономическата комисия ще продължи обсъждането в края на февруари, когато ще бъдат представени докладите на Jean-Paul Gauzès (ЕНП, Франция) за наблюдението на страните със спасителни програми и на Elisa Ferreira (Социалисти и демократи, Португалия) за засиленото бюджетно наблюдение в еврозоната.