euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Спасителната помощ вече ще струва на страните от еврозоната бюджетната им власт и правото на глас в Съвета. Това предвиждат новите предложения на Европейската комисия за засилване на икономичекото управление в еврозоната, с които се допълва и надгражда пакета за икономическото управление на ЕС. Първото предложение е за засилване на надзора на бюджетните политики в еврозоната и изисква от страните да въведат дългови спирачки в конституциите си, да правят бюджетните си планове въз основа на независими прогнози и да ги изпращат в Брюксел до 15 октомври за оценка от Комисията. Ако е необходимо, ЕК може да поиска изготвянето на нов проектобюджет.

Всяка страна ще получи оценката на Комисията, а при поискване ЕК ще представи оценката си пред националните парламенти. След като оцени всички бюджетни планове, Комисията ще направи обща оценка на положението в еврозоната като цяло. Заедно с националните бюджети, общата оценка ще бъде обсъдена от Еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната). Интересно е да се отбележи, че на всеки етап от изготвянето и оценката на бюджетните планове изрично е записано, че информацията трябва да е публична. Предвижда се особено засилен наздор на страните в процедура по свръхдефицит. По силата на промените, приети в пакета за икономическото управление, страните от еврозоната ще бъдат обект на финансови санкции на по-ранен етап от процедурата, които ще се приемат с т.нар. обърнато мнозинство от Съвета.

Истинските нововъдения обаче, са в предложението за засилване на икономическия и фискалния надзор на страни, заплашени от сериозна финансова нестабилност. За разлика от досега, Комисията няма да чака страна в риск да поиска спасителна програма, а сама ще преценява дали една страна трябва да бъде поставена в специален режим на засилено наблюдение. В подобен режим в момента се намира Италия, например.

„С новите правила Комисията ще има по-големи надзорни права, така че да не се изправим отново пред ситуацията грешките в една страна-членка да заплашват стабилността на еврозоната като цяло”, заяви председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.

На базата на оценката на Комисията, ако финансовата ситуация на въпросната страна се отразява на еврозоната като цяло, Съветът може да реши (с квалифицирано мнозинство) да препоръча на въпросната страна да поиска финансова помощ и да подготви коригираща програма. При това, гласът на въпросната страна няма да се взима предвид при гласуването. Това на практика означава, че останалите 16 страни-членки могат да я принудят да поиска спасителна помощ.

Другото нововъведение е, че страна, получила финансова помощ ще остане под засилено наблюдение, докато върне поне 75% от спасителния си заем. Пост-програмното наблюдение може да бъде удължено с решение на Съвета.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу обясни, че както и досега националните парламенти ще имат последната дума за бюджетите на страните-членки. Новото е, че Комисията има право на мнение и може да изисква промени, опита се Барозу да представи нещата в по-мека светлина. Дори извади и добра новина като каза, че „националните парламенти за първи път ще имат цялата информация за всички други страни в еврозоната.” Както заяви и в речта си в Берлин на 9 ноември, шефът на Еврокомисията призова да не се противопоставя националната демокрация на европейската, защото двете трябва да се допълват. „В противен случай ние ще предадем значителен, реален суверенитет на пазарите и финансовите спекуланти, които не подлежат на никакъв демократичен контрол.”

Въпреки това, той беше подложен на силен натиск от страна на журналистите, които питаха дали Европейската комисия има законното, дори моралното право, да налага определени фискални и икономически политики на страните-членки. Барозу видимо се ядоса от тези въпроси и повтори два пъти, уточнявайки, че внимателно мери думите си: „Без силно управление в еврозоната ще бъде трудно, ако не невъзможно, да се запази общата валута”.

Но, както каза председателят на ЕК, „по-голямата бюджетна дисциплина - и отговорност - трябва също да отворят пътя за по-голяма финансова стабилност”. Затова Комисията представи Зелена книга за възможностите за въвеждане на еврооблигации, наречени от ЕК „облигации за стабилност.” Очаквайте скоро подробният анализ на euinside по темата.