Евродепутати: ЕК ще контролира националните бюджети, но кой ще контролира ЕК?

Ралица Ковачева, January 11, 2012

Икономическата комисия в Европейския парламент (ЕП) проведе първото си обсъждане по предложенията на Европейската комисия (ЕК) от 23 ноември 2011, с които се допълва и надгражда пакетът за икономическото управление на ЕС. Както euinside писа, едното предложение е за засилване на икономическия и фискалния надзор на страни, заплашени от сериозна финансова нестабилност, а другото - за засилване на надзора на бюджетните политики в еврозоната.

Дискусията съвпада с преговорите по междуправителствения договор за засилен икономически съюз (чийто текст междувременно претърпя трета редакция), в които участват и трима представители на ЕП (Elmar Brok - ЕНП, Германия, Roberto Gualtieri - Социалисти и демократи, Италия и Guy Verhofstadt - АЛДЕ, Белгия. Неслучайно и някои евродепутати повдигнаха въпроса как новите предложения на ЕК се вписват в подготвяното споразумение и дали няма в крайна сметка правилата да станат твърде сложни и объркани. Други, напротив, видяха в предложенията възможност за синхронизиране на междуправителствения договор с общностното законодателство.

„Много от това, което е предложено в международния договор може да бъде направено чрез „Пакет 6” и тези два текста. Ние трябва да интегрираме колкото е възможно повече от елементите на международния договор в тези два нови текста”, заяви докладчикът по предложението за наблюдение на страните със спасителни програми Jean-Paul Gauzès (ЕНП, Франция). Това мнение беше подкрепено от мнозинството от изказалите се евродепутати.

Тяхното основно притеснение, обаче, е свързано с демократичната легитимност на някои от предлаганите промени. С тях се възлагат широки надзорни права на Европейската комисия, без обаче да се решава проблемът с нейната отчетност.

„Това, което правим сега, е да дадем на една наднационална институция, а именно Комисията, наднационални правомощия да минава през главата на избрани правителства и парламенти, без самата тя да се отчита пред никого, освен правителствените и държавни ръководители”, заяви депутатът от Зелените Philippe Lamberts. Единственото място, което може да даде нужната демократична легитимност на процеса е Европейският парламент, заяви депутатът: „Не ни харесва централизиран орган да диктува на страните-членки без самият той да се налага да носи последиците от своя избор, включително губейки постовете си”. Колегата му Sven Giegold (Германия) го подкрепи с думите, че не е убеден в нуждата от даване на засилени правомощия за наблюдение на една институция, която вече се е провалила в тази задача.

Вероятно тепърва ще има горещи спорове между евродепутатите и по въпроса за спирането на средствата от европейските структурни фондове на страните, нарушаващи бюджетната дисциплина. Elisa Ferreira (Социалисти и демократи, Португалия), която е докладчик по темата за засилване на надзора на бюджетните политики в еврозоната, остро възрази срещу предложението. Според нея, да се отнемат европейски средства от страни, изпитващи икономически трудности и борещи се да повишат конкурентоспособността си е нелогично и политически несправедливо. Carl Haglund (АЛДЕ, Финландия) обаче възрази с аргумента, че ако не можеш да спазваш правилата, не можеш да получаваш и средства. Той подчерта, че е много важно да се прави разлика между страните с икономически проблеми и тези, които не спазват правилата.

По повод целесъобразното използване на европейските средства, испанският евродепутат от АЛДЕ Ramon Tremosa i Balcells заяви, че е необходимо да се гарантира, че разходите за инфраструктура са внимателно анализирани. Той даде пример с Испания, където при население 45 милиона души има 52 търговски летища, при това само шест от тях не са губещи. В същото време в Германия при 82 милиона души население има само 29 търговски летища. Високоскоростните железопътни линии в Испания също са губещи, каза депутатът. Затова той ще предложи изменение към предложенията на ЕК, с което да се изисква анализ на ползите и разходите в бъдещите бюджети на всички страни-членки, включително на някои големи региони със системно значение за Европа.

Докладите на Jean-Paul Gauzès за наблюдението на страните със спасителни програми и на Elisa Ferreira за засиленото бюджетно наблюдение в еврозоната ще бъдат официално представени пред икономическата комисия на 29 февруари.

Дълговата криза в еврозоната