euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейският съвет трябва да изпрати силни сигнали за повече растеж и заетост. Това е основното послание на Франция и Германия в съвместното им писмо, публикувано от EurActiv, до колегите им по повод предстоящия на 30 януари Европейски съвет, както и за пролетния на 1 и 2 март. Една от големите новини в това писмо е призивът им за данъчна координация, чиято основна цел е стимулирането на икономическия растеж.

Както се превърна вече в традиция, Берлин и Париж излизат със съвместни идеи преди голям съвет, които обикновено определят насоката на разговорите. Този път обаче, тези идеи са в допълнение на преговорите по фискалния пакт, който също ще бъде водеща тема на срещата на върха в понеделник. Темата за икономическия растеж и безработицата досега все оставаше встрани от дневния ред на лидерите, които бяха принудени да вървят една крачка след пазарите, настояващи за бързо и дълготрайно решение на дълговата криза в еврозоната.

Икономическите анализатори отдавна предупреждават, че мерките за бюджетна дисциплина сами по себе си няма да решат настоящия икономически проблем, тъй като е необходимо икономиката да може да се развива, а европейските институции неколкократно повдигаха темата за растежа и миналата година включително. През изминалата есен беше неколкократно натъртено, че не е нужно да се изобретяват нови мерки, а просто да се прилагат старите. Точно това предлагат и Франция и Германия в своето писмо, в което призовават, по-специално на пролетната среща на върха, да се потърсят начини за по-бързото прилагане на целите от текущата десетгодишна стратегия на ЕС за растеж "Европа 2020". Иска се и ускоряване на прилагането на договореното миналата пролет в пакта "Евро+".

Четирите основни цели на пакта, одобрен на пролетния Европейски съвет през 2011 са насърчаване на конкурентоспособността, заетостта, устойчивостта на публичните финанси и стабилността на финансовия сектор. Впрочем, в процеса на писане на пакта за финансова дисциплина (фискалния пакт) неколкократно беше споменат и пакта "Евро+", по който България също е страна. Според вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, който участва в съвета на финансовите министри в понеделник и вторник (23 и 24 януари), България най-вероятно ще се присъедини към фискалния пакт, но, по думите му, пактът "Евро+" вече е с третостепенно значение - теза, често застъпвана от българския финансов министър.

Както изглежда, за Германия и Франция този пакт все още има значение, вероятно защото той обръща внимание именно на развитието на икономиката, докато фискалният пакт се фокусира върху фискалната страна и то основно в еврозоната.

6 мерки за засилване на растежа

Под заглавие в повелително наклонение "Начини за излизане от кризата - засилване на растежа сега!", двете страни предлагат шест мерки: европейски усилия за борба с безработицата, по-специално младежката; разработване на адекватни инструменти за финансиране на фирмите в Европа; по-добро използване на европейските фондове; завършване на рамката за финансова регулация; общоевропейски усилия за модернизиране на държавните администрации; подобряване на достъпа до пазари на трети страни. Както вероятно прави впечатление, тези мерки са дълбоки и всеобхватни.

По първата мярка за борба с безработицата се предвижда Комисията да представи подробен анализ на състоянието на пазара на труда в страните-членки, в който да бъдат посочени слабостите и да бъдат дадени конкретни предложения. Германия и Франция очакват този анализ да предостави и сравнение на системите за квалификация и обучение между страните-членки. Прави впечатление, че двете страни поставят сериозен акцент върху общоевропейските усилия за справяне с безработицата в контекста на отпадащи ограничения на вътрешния пазар на труда. Едно от предложенията им е Европейският съвет да се съгласи на общоевропейско ниво да бъде приет "Европейски план за чиракуване", тъй като се смята, че това е младежки тип заетост, който трябва да бъде насърчаван.

Освен това се предлага да се мисли за начини за подобряване на трансграничното търсене на работа, което е сериозна крачка напред към отварянето на пазара на труда, ограничаван доскоро от по-развитите и по-стари страни-членки спрямо новите. Препоръчва се в писмото страните-членки да разгледат начини за намаляване на данъчното бреме върху труда с цел стимулиране на търсенето на работна ръка и за създаване на заетост. В този смисъл, двете страни очакват на съвета в понеделник лидерите да вземат решение за организирането на специален социален форум през първата половина на годината.

За пореден път се казва, че малките и средни предприятия (МСП) са гръбнака на европейския икономически успех. И точно в тази втора точка са и едни от най-интересните идеи във френско-германското писмо. Предлага се Европейският съвет да поиска бързото прилагане на предложенията на Комисията за рискови инвестиции. Става дума за национални инструменти, чиято цел е да се насърчава този тип финансиране на нови фирми с подкрепата на Европейския инвестиционен фонд. Изисква се още страните-членки да приемат нов регламент за създаване на "Европейски фонд за рискови инвестиции". За този тип финансиране говори и българският евродепутат г-жа Надежда Нейнски по време на дискусията на euinside през ноември "Икономическото управление на ЕС - политическият път напред". Тя сподели опита си като президент на Съюза за малки и средни предприятия към Европейската народна партия (ЕНП).

Третото любопитно предложение е свързано с по-доброто използване на еврофондовете. Френско-германското писмо препоръчва създаването на фонд за насърчаване на растежа и конкурентоспособността в страните със спасителни програми, както и в други страни, изправени пред сериозни структурни предизвикателства. Предложението на този етап е фондът да се финансира с 25% от средствата, подлежащи на автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент за 2011 г. Това са поетите от националните бюджети ангажименти за съфинансиране по оперативните програми, средствата по които не са използвани и затова ЕК периодично ги "освобождава от ангажимент". Според Париж и Берлин фондът трябва да бъде управляван от Комисията в тясна връзка с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Дейностите на фонда се предлага да бъдат ограничени до проекти, които ще имат ясни цели, може да бъдат идентифицирани и приложени през 2012. Идеята е с пари от този фонд да бъдат финансиране малки и средни предприятия, както и инвеститори при по-изгодни условия (вероятно чрез посредничеството на търговски банки).

Нещо повече, предлага се, освен използването на средства от този фонд, да се прибегне и до експертната помощ на ЕИБ, както и директни финансови инструменти от съществуващите европейски фондове за финансиране на проекти в приоритетни сектори, които Комисията ще определя на базата на критерия за принос към растежа и конкурентоспособността. Даден е и краен срок (началото на февруари) да бъде направено съответното предложение за регламент на Комисията. Препоръчва се да бъде направена оценка на съществуващите оперативни програми, финансирани от структурните фондове и ако е необходимо, те да бъдат ревизирани с цел да се подобри ефекта им върху растежа и конкурентоспособността. Това е доста важна точка, тъй като може да доведе до прехвърлянето на средства от някои оперативни програми към други. Важно е да се отбележи, че оперативните програми се определят от всяка страна-членка и се одобряват от ЕК.

Четвъртата точка също е доста интересна, тъй като се препоръчва европейските институции да се договорят за постигането на програма за регулация на европейския финансов пазар като се вземат предвид последиците от това върху финансирането на реалната икономика, МСП и домакинствата в допълнение към действията на централните банки. Очевидно е, че двете страни са стигнали до извода, че прекомерната регулация върху финансовия сектор води до свиване на кредитирането, особено за МСП и домакинствата, което пречи на реалната икономика да расте. Точно тук анализаторите разпознаха опит за смекчаване на правилата за банкова регулация, известни като Базел ІІІ. Така, както е записано в писмото се посочва, че Германия и Франция се придържат към "договорената времева рамка за нови регулаторни положения, които може да имат отрицателен ефект върху заемния капацитет на банките и напълно уважаваме преходните периоди, които бяха предоставени" за избягването на отрицателния ефект върху заемния капацитет.

Все пак се препоръчва новите правила за капиталови изисквания (именно Базел ІІІ) да вземат предвид спецификата на европейските банкови системи и тяхната водеща роля за финансиране на икономиката, особено по отношение на заемите за МСП.

Данъчна координация

Големият ужас на много от малките или недоразвити страни-членки на ЕС вече е ясно разписан в немско-германското предложение. "Европейските институции и страните-членки трябва да ускорят процеса на данъчна координация с цел стимулиране на растежа, премахване на препятствията пред функционирането на единния пазар и предотвратяване на данъчните измами, както и вредните данъчни практики". Двете държави бръкват още по-дълбоко в раната като препоръчват ускоряване на преговорите по предложенията на ЕК за директива за данък върху енергията, Общата консолидирана данъчна основа и Общата система за данък върху финансовите транзакции. Германия и Франция ще представят до края на февруари предложения за сближаване на корпоративните си данъци.

Париж и Берлин от доста време подготвят изравняване на корпоративния данък помежду си и очевидно целта е да дадат пример на партньорите си в ЕС като започнат от себе си. До момента много страни-членки изразиха съпротива срещу данъка върху финансовите транзакции, сред които и България, както и опасения от Общата консолидирана данъчна основа, която на този етап от предложението на Комисията е доброволна, за което euinside подробно писа и провокира разгорещени дебати.

Последните две точки в писмото са не по-малко интересни, въпреки че на този етап не се предвиждат конкретни мерки, освен Комисията да направи анализ на това доколко добре функционират държавните администрации в страните-членки и особено тези в еврозоната. Целта на този анализ ще бъде да се види как може да се подобри ефективността на публичния сектор. Двете страни очакват от Съвета на 30 януари да изразят политическата си воля за стимулиране на свободната търговия с трети страни на базата на принципа на реципрочността, точно както е заложен в търговската стратегия на Комисията.

Съвсем в духа на френско-германското писмо в понеделник се очаква шефът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу да представи специално за Съвета предложения за икономически растеж. Любопитно е, че в деня на публикуването на френско-германското писмо, г-н Барозу е казал, че предложенията на Комисията ще се фокусират върху младежката заетост и подпомагането на малкия бизнес. Темата за икономическия растеж и заетостта беше основна и в серията от мини срещи на върха между лидерите на Германия и Италия, Великобритания и Италия, а също и по време на посещенията на президента на ЕС Херман Ван Ромпой в Рим и Мадрид преди седмица.