България е против нови европейски данъци

Ралица Ковачева, October 3, 2011

Българският парламент* не одобрява предложението на Европейската комисия да реформира системата на собствените ресурси в европейския бюджет като въведе данък върху финансовите транзакции (ДФТ) и европейски данък върху добавената стойност (европейски ДДС).

Това „би довело до допълнително данъчно бреме за гражданите и бизнеса в ЕС и би породило негативни настроения към ЕС сред европейските данъкоплатци”, смятат българските народни представители от парламентарните комисии по бюджет и финанси и по европейските въпроси. На съвместно заседание те са обсъдили предложението на ЕК за новата Многогодишна финансова рамка (МФР) 2014-2020 г. Според българските народни представители, „изместването на фокуса от брутния национален доход към допълнителни данъци при формирането на вноската към бюджета на ЕС, няма да се отчита реалното икономическо развитие на държавите-членки”.

Както euinside писа, Комисията предложи от 2014 година в ЕС да бъде въведен данък върху финансовите транзакции (ДФТ), приходите от който да се разпределят между бюджета на ЕС и страните-членки. Според EК новият данък би могъл да представлява източник на собствени ресурси за европейския бюджет. Българската позиция, обаче е, че "нов ДФТ би довел до загуба на конкурентни предимства на финансовите институции в рамките на ЕС, както и до неконкурентност на европейските финансови пазари като цяло и преместване на сделките в други региони. За страните с недостатъчно развит пазар на акции и облигации, каквато е България облагането с нови данъци допълнително ще затрудни развитието им и ще намали алтернативните възможности на фирмите за достъп до финансиране".

България изрази отрицателно отношение и към друго предложение на ЕК - за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. То е било отхвърлено от Комисията по европейски въпроси в НС с мотива, че „идеята за по-нататъшна консолидация на данъчните системи на държавите-членки не следва да води до допълнителна административна и финансова тежест за гражданите и бизнеса. Потенциалните промени не следва да оказват негативно влияние върху предвидимостта, стабилността и конкурентоспособността на бизнес средата”. Според информацията на комисията, срещу предложението са се обявили още седем национални парламента (Холандия, Швеция, Словакия, Румъния, Полша, Малта, Ирландия).

Макар да имат възражения към приходната част, депутатите са съгласни с разходната. Според тях ключовите политики в МФР, включително и за България са Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика, контрола на външните граници и управление на нелегалната миграция, както и Политиката за добросъседство и развитие. България смята, че е необходимо да се увеличат средствата за политиката на сближаване „с акцент върху стимулиране изграждането на базисна инфраструктура”. Специално за „регионалния и пътния сектор може да се разсъждава по посока инвестиции в малко на брой, но значими и мащабни проекти,” се казва в становище на Комисията по европейските въпроси за бъдещето на Кохезионната политика.

Според Министерството на финансите средствата по кохезионната политика трябва да бъдат увеличени, но „максималният праг на финансиране от 2.5% от БНД [брутен национален доход] е твърде нисък”. България смята, че включването на т. нар. „региони в преход” не трябва да става „за сметка на намаление на средствата за най-слабо развитите региони.”

Темата за следващата МФР, както и съпротивата срещу идеите за обща консолидирана данъчна основа беше повдигната многократно по време на дискусията, която euinside проведе в София на 2 юли във връзка с реформата на икономическото управление като част от проекта European Parliament on your websiDe.

Дебатите по следващата многогодишна финансова рамка на ЕС 2014-2020 ще бъдат отворени с голяма конференция в Брюксел на 20 и 21 октомври. В събитието ще участват представители на европейските институции, на националните парламенти, анализатори и представители на неправителствените организации и бизнеса. еuinside също ще бъде там и ще проследи дискусиите, които след това трябва да бъдат продължени и на национално ниво. Преговорите по бюджета ще продължат до края на 2012, когато се очаква да бъде постигнато споразумение, за да може през 2013-а година бюджет 2014-2020 да бъде окончателно приет.

*Изразеното чрез двете комисии становище на българския парламент по МФР ще бъде изпратено на Европейската комисия и Европейския парламент в рамките на политическия диалог.

България: Хоризонт 2020