euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В продължение на ангажимента, поет на Европейския съвет на 9 декември, страните от еврозоната потвърдиха намерението си да осигурят 150 милиарда евро от общо 200 млрд. допълнителни ресурси на МВФ под формата на двустранни заеми. Останалите 50 млрд. трябва да бъдат предоставени от страните извън еврозоната. Размерът на сумите е определен на квотен принцип, като най-голям ще е приносът на Германия (41,5 млрд евро), Франция (41,4 млрд. евро), Италия (23,5 млрд евро) и т.н.

На 19 декември финансовите министри от ЕС са провели конферентен телефонен разговор, от който е станало ясно, че Чехия, Дания, Полша и Швеция, които не са членове на еврозоната, също са изразили желание да дадат финансов принос. По данни на The Wall Street Journal сумите са: Чехия (3.3 млрд. евро), Дания (5.3 млрд.), Полша (6.3 млрд.) и Швеция (6.8 млрд. евро). Обединеното кралство обяви официално, че ще определи размера на вноската си в началото на следващата година, в рамките на Г20. Според The Wall Street Journal британският принос възлиза на близо 31 милиарда евро.

В съобщение преди разговора на финансовите министри българското министерство на финансите обяви, че „България ще потвърди принципната си позиция, че няма да участва във финансирането на програми за подпомагане на финансово недисциплинирани държави”. На пресконференция след разговора, като причина България да не желае да дава средства за МВФ финансовият министър е изтъкнал, че фондът "не е изиграл добра роля за преодоляване на финансовата криза". Другата причина, често изтъквана от българското правителство е, че не е редно финансово дисциплинирани страни като България да подпомагат финансово недисциплинирани.

Според българския финансов министър, Полша и Дания участват в събирането на средствата, защото първата страна все още е председател на ЕС, а от началото на 2012 председателството се поема от втората. Според mediapool Дянков нямал обяснение за поведението на Чехия, но обещал да попита.

Евродепутатът Ивайло Калфин (Социалисти и демократи/Коалиция за България) критикува българската позиция, с аргумента че „тук не става въпрос за конкретни суми и за харчене на пари, които нямаме. Тук става въпрос за спазване на европейски принципи и влагане на средства от резерва и гаранции, които ще останат ликвидни и нискорискови активи на страната.” Още повече, България дължи солидарност на европейските данъкоплатци:

„Данъкоплатците на други страни отделят средства, за да се развива България по-бързо и българското селско стопанство да бъде субсидирано. Солидарността предполага съвместно участие в решаването на проблемите – всеки според възможностите си. Иначе и германци, холандци и т.н. могат да ни кажат: 'Ами, да сте си развивали държавата като нас, да не сте съсипвали предприятията, да не сте си опропастили земеделието, да сте инвестирали в инфраструктура и в конкурентни предприятия – както сме правили ние. Или поне – както са правили други страни от Източна Европа, които ви изпревариха значително през последните 20 години'.“

И най-вече, България има интерес от решаването на кризата в еврозоната: „Това не са похарчени пари – те са собственост на държавата и могат да ни осигурят много по-голям ресурс при необходимост. Това е инвестиция в стабилността на еврозоната и ЕС, а следователно и в българската стабилност.”

Що се отнася до аргументите на българската позиция, не за първи път финансовият министър обвинява МВФ за кризата в Европа. Още на 14 октомври в интервю за БГНЕС Дянков коментира: „Защото видяхме кои са най-големите виновници за тази криза – МВФ и голямата грешка, която направиха преди две години и сега всички страдаме.” Грешката, за която говори, е спасяването на Гърция, осъществено от ЕС и МВФ.

В същото интервю Дянков казва още: „Смятам, че бъдещето на България е в еврозоната. Но това, което става през последните 2 години променя темпа, с който ние бихме искали да влезем в еврозоната. Докато през 2009 г. като влязох като нов финансов министър виждах, че колкото по-бързо, толкова по-добре, просто, за да намали лихвите в България. Сега ние сме в изчакващо положение, просто защото в момента еврозоната е по-зле финансово и фискално, отколкото сме ние и някои други страни като Швеция и Чехия. Следователно е по-добре да изчакаме да видим какъв ще е новият финансов мир, който ще се установи около еврозоната и кога. Напоследък трябва да призная, че положението в еврозоната с всеки изминал ден става все по-лошо и по-лошо.” В решаващите дни преди Европейския съвет на 9 декември той дори „заложи” на 60% вероятност от разпадане на еврозоната. За сравнение, Полша, която също не е член на еврозоната, застъпи коренно различна позиция- ние ще помогнем, защото искаме еврозоната да реши проблемите си, защото и ние искаме да станем член на еврозоната и да просперираме.

По-нататък в интервюто министърът казва още, че пактът „Евро плюс” е „отживелица и едва ли някой ще се върне към него”. Да припомня - пактът беше приет през март 2011 година и към него освен страните от еврозоната се включиха още 6 страни, сред които и България. И тогава, както и сега, нямаше предварителни публични дебати около българската позиция, така че едно по същността си добро решение остана неаргументирано и оплюто. Но така или иначе, по силата на пакта „Евро+” страните поемат ангажименти да предприемат определени мерки по отношение на конкурентоспособността, заетостта, публичните финанси и финансовата стабилност, отвъд договореното на европейско ниво.

Аргументът на Симеон Дянков да „отпише” пакта „Евро+” е, че вече се обсъжда фискалният пакт, приет на Европейския съвет на 9 декември. Но твърдението му е повече от странно, защото в проекта за същия този фискален пакт е записано, че „договарящите се страни се ангажират да работят съвместно за икономическа политика, която насърчава растежа чрез засилена конвергенция и конкурентоспособност и която подобрява функционирането на Икономическия и паричен съюз. За тези цел те ще предприемат всички необходими действия, включително чрез пакта "Евро+". Ангажиментите на страните по пакта „Евро+” следва да са отразени в Националните програми за реформи и Конвергентните програми (за страните от еврозоната - Програми за стабилност) и се оценяват от Европейската комисия и Съвета в рамките на Европейския семестър. На европейско ниво непрекъснато се водят дискусии как ангажиментите на страните-членки по пакта да се направят по-конкретни и по-обвързващи. Честно казано, това никак не ми звучи като „отживелица”.

Припомням всичко това, за стане ясно, че българската позиция в конкретния случай не просто отразява празната държавна хазна, а липсата на всякакво отношение към Европа и ЕС от страна на правителството, извън еврофондовете. Претендиращата за дясна партия ГЕРБ подкрепя определени позиции на европейско ниво само защото такива са нарежданията от централата на ЕНП. А за пред българската публика се представят евтини популистки аргументи и еврокритични тези, които със сигурност ще допаднат на пенсионерите със замразените пенсии и на съкратените работници.

И не само, оказва се, защото първата реакция на местни политици и икономисти още след решенията на 9 декември беше именно тази - само да не се дават пари на МВФ! Случката силно ми напомни онази, когато след дълъг пазарлък Бойко Борисов склони България да участва във Фонда за подпомагане на бедните държави по света да се борят с климатичните промени с (цели) 20 000 евро на година. И ако, да речем, е трудно да се намерят достатъчно икономически издържани аргументи за това защо България трябва да допринесе с пари най-бедните държави в света да не бъдат заличени от лицето на земята заради нарастващото ниво на световния океан, от суша или глад, то в случая със спасяването на еврозоната страната ни има реален икономически интерес.

Похвално е да се пестят парите на данъкоплатците. Но какво да кажем за бизнеса, който търгува с еврозоната? А дали наистина се пестят пари на данъкоплатците? Кое е по-добре - парите да отидат по сметката на МВФ за спасяване на еврото или в бюджета на МВР?