euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След напрегнати седмици на преговори, на 17 март Съветът за сигурност на ООН одобри резолюция, с която разрешава употребата на сила в Либия с цел защита на мирното население, особено в източния либийски град Бенгази, където полковник Муамар Кадафи заплаши, че ще щурмува града и няма да "прояви милост" към бунтовниците. Резолюция 1973 беше одобрена с гласове "въздържал се" на Китай, Русия, Бразилия, Германия и Индия, които преди това бяха против военна намеса в Либия. Освен това, Съветът упълномощи налагането на зона забранена за полети, която включва забрана на абсолютно всички полети с изключение на онези, които са с хуманитарни цели.

Резолюцията призовава още Арабската Лига, която беше първата международна организация, одобрила налагането на ограничителната въздушна зона, да сътрудничи с останалите членки на световната организация при предприемането на нужните мерки. Именно това беше едно от трите условия, които Западът постави, за да се намеси в Джамахирията: очевидна нужда от намеса, съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН и регионална помощ.

През последните дни привържениците на военната намеса засилиха натиска си като дори обвиниха международната общност в бездействие на фона на продължаващото влошаване на обстановката в страната, след като лидерът й Муамар Кадафи не просто отказва да се оттегли, но и засилва военния си отговор срещу разбунтувалите се либийци. С помощта на армията, Кадафи успя да си възвърне няколко ключови града, превзети преди това от опозицията и достигна почти до Бенгази. Тогава отправи и заплахата си, че армията ще "мине врата по врата" и няма да прояви милост. Само онези, които доброволно оставят оръжието ще бъдат пощадени, закани се още либийският лидер.

Според съобщения на западни медии, либийският национален съвет, припознат от Европейския съюз като легитимната власт в страната, отдавна призовава за военна намеса, но американският президент Барак Обама е предпазлив, заради което отнася множество критики и у дома. Най-яростни застъпници на преките действия са британския премиер Дейвид Камерън и френския президент Никола Саркози, които бяха и в основата на договарянето на общата европейска позиция.

Европейският съюз побърза да приветства резолюцията на ООН. В изявление президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой и Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността баронеса Катрин Аштън отново призовават полковник Кадафи незабавно да сдаде властта, а Либия бързо да започне демократичен преход на базата на широк диалог. Двамата подчертават важната роля на Арабската лига и арабските партньори на Европа. "Тяхното сътрудничество е съществено и тяхната роля е ясно призната в резолюцията. Ние трябва да се постараем да продължим да се координираме тясно, заедно с ООН, Арабската лига, Африканския съюз и международните партньори."

Съединените щати също приветстваха резолюцията. Малко след одобрението й постоянният представител на Вашингтон в Съвета Сюзън Райс заяви, че документът представлява добра основа за предприемане на необходимите действия Кадафи да бъде принуден да спре насилието срещу собствения си народ. Тя обаче отказа да навлезе в подробности по планираното американско военно участие. Още миналата седмица стана ясно, че НАТО концентрира в централната част на Средиземно море военноморски "активи". Генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен отказа да коментира какви точно са те, но каза, че целта им е Алиансът да "бъде максимално подготвен за всякакви случаи".

В отговор на въпрос, свързан с аргумента на въздържалите се страни, че тази резолюция само ще изостри вместо да смекчи условията на място, посланик Райс каза: "Нашият отговор е, че Съветът днес действа в отговор на силната молба на Лигата на арабските страни. Тази резолюция беше подкрепена от африканските членове на Съвета, от Ливан, от голямо мнозинство в Съвета, които се съгласиха, че ситуацията е станала толкова тежка, че предвиденото в [предходната] резолюция 1970 са недостатъчни и че хората в Либия са под непосредствена заплаха и продължаващ риск от насилие".

Предвид горчивия опит особено на Съединените щати в Ирак и на НАТО в Афганистан, Западът беше твърдо решен да не бъдат предприемани действия без изричното съгласие на Съвета за сигурност на ООН, без подкрепата на Арабската лига и на Африканския съюз. Другата причина за желанието на Европейския съюз и САЩ подкрепата за намеса в района да бъде максимално широка е, че двата блока вярват, че демократичното "събуждане" в Северна Африка и Близкия изток не бива да бъде подкопавано от съмнения, че бунтовете са организирани отвън.

Британският премиер Дейвид Камерън свика незабавна среща на кабинета, на която бяха обсъдени следващите стъпки. По-късно пред парламента г-н Камерън посочи, че Великобритания ще изпълни своята част като ще участва в налагането на забранената за полети зона с разполагането на самолети за наблюдение, цистерни за зареждане във въздуха и бойни самолети. Спешно заседание на кабинета има и във Франция.