euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Преди месец България преживя терористична атака, която я извади от унеса на провинциалното блаженство, че глобалният тероризъм подминава нашите ширини. Атентатът на 18 юли в Бургас шокира не само страната, но и половината свят, който още по-ужасено погледна към Близкия изток, където от година и половина все ври и кипи. Покушението срещу израелски туристи, при което загина и български шофьор от мюсюлманско вероизповедание, се вписа в набиращата сила ескалация около Иран, а официалните израелски представители още в първите часове обвиниха Техеран и подкрепяната от него радикална ливанска групировка "Хизбула". Иранците не останаха длъжни и на свой ред посочиха - чрез изявлението на посланика си в ООН Мохамед Казаи пред Съвета за сигурност - че Израел сам е организирал терористичния акт на летище "Сарафово".

Че в Близкия изток мирише на барут, не е никаква новина, но този път ситуацията носи изключително взривоопасен заряд, за който бомбата в Бургас може да се окаже подхвърлена запалена клечка. В опит да изясни многопластовите измерения на близкоизточния театър и ефектите от експлозията край летище "Сарафово", euinside се обърна към двама влиятелни специалисти, наблюдаващи случващото се от различни позиции и ъгли.

Представяме мнението на г-жа Йехудит Барски, директор на отдела за Близкия изток и международния тероризъм към влиятелния Американски еврейски комитет. Звеното наблюдава екстремистките организации в Близкия изток и изготвя редовни доклади за ситуацията там. Г-жа Барски, магистър по международни отношения и близкоизточни науки от Университета в Ню Йорк, е асоцииран изследовател към Института за проучване на близкоизточната политика във Вашингтон. Второто мнение е на проф. Узи Раби, директор на Центъра за близкоизточни и африкански изследвания "Моше Даян" към Университета в Тел Авив. Проф. Раби е специалист по модерна история на обществата и политиката в Близкия изток и Персийския залив, чест коментатор в израелските и чуждите медии за събитията в региона.

Йехудит Барски: Техеран представлява различни типове заплаха

euinside: Госпожо Барски, според някои изследователи взривът в Бургас, насочен срещу цивилни, маркира повратен момент, тъй като повечето атентати в миналото бяха насочени срещу "твърди мишени" - израелски посолства и институции зад граница. Кой има най-голяма изгода от атентата?

Йехудит Барски: През последните 6 месеца видяхме опити за атаки срещу Израел и западни дипломатически мисии по света, зад което личеше връзката с Иран и неговите пълномощници. Говоря за частите "Ал кудс" на Иранската ислямска революционна гвардия и "Хизбула", както и техни симпатизанти и вербувани от тях лица. Сред целите, които те бяха избрали, имаше все пак и "меки мишени" като синагоги и еврейски училища. Един от осуетените удари беше например срещу синагога в Кения в началото на юли. През януари пък беше предотвратено покушение срещу равин и учител в еврейско училище в Азербайждан. Атаката в Бургас също се възползва от "мека мишена" - израелски туристи, посещаващи България. Разликата този път е, че за съжаление успя.

euinside: Доколко това е провал за израелското разузнаване? И какво говори взривът за българските тайни служби и тяхната благонадеждност сред западната антитерористична общност?

Йехудит Барски: Наистина не мога да кажа какво Израел е доловил или не преди атаката, нямам и информация за израелските разузнавателни дейности. Но това беше много усъвършенствана и сложна атака, която България никога преди не е преживявала. Българското правителство все пак бързо започна разследване за разкриване на извършителите, а западните служби и Израел предложиха подкрепата си. Сега е важно сътрудничеството и координацията между българските, израелските и западните антитерористични служители да продължи за пълното разнищване на атентата и предотвратяване на бъдещи атаки, които може би са планирани в България или в други държави.

euinside: Израелският премиер Бенямин Нетаняху обвини Иран, че е организирал взрива чрез "Хизбула", Техеран отхвърля обвиненията. Какво виждаме, задава ли се удар срещу Иран?

Йехудит Барски: Предишните предотвратени атаки и успелият атентат в България издават реакцията на Иран към засиления натиск, резултат от икономическите санкции и особено на новите петролни ограничения, които наскоро влязоха в сила. Те са и отговор на задънените преговори по иранската ядрена програма във формата 5+1 [петте постоянни членки на Съвета за сигурност САЩ, Китай, Русия, Великобритания, Франция плюс Германия - бел.ред.].

Израелските изявления трябва да бъдат разбрани в контекста на иранското участие в предишните опити за атаки. Тогава официалните израелски представители също публично подчертаха участието на Иран. Тези становища имат за цел да обърнат внимание на Иран и "Хизбула" и всеки, който би си сътрудничил с тях, че са наблюдавани. Изявленията на премиера Нетаняху, министъра на отбраната Ехуд Барак и президента Шимон Перес служат и като предупреждение да възпрат Иран и неговите заместници от осъществяване на бъдещи атаки.

euinside: Според статия във в. "Аарец", излязла в първите дни след атентата, премиерът Нетаняху и военният министър Барак горят от нетърпение да изпратят израелските въоръжени сили на мисия срещу ядрените обекти на Иран. Очаквате ли все пак да се стигне до подобен развой преди президентските избори в САЩ през ноември?

Йехудит Барски: Въпросната статия в "Аарец" изразява лично мнение, с което не бих се съгласила непременно, като се опирам на продължаващите усилия на Израел да работи заедно със САЩ и международната общност по въпроса за ядрените стремежи на Иран. Тероризмът освен това не е същият тип заплаха за сигурността, както ядрените мощности. Значителното международно сътрудничество трябва да се приложи и на полето на контратероризма, а има и много държави, които не признават виновниците за последните нападения (Иранската революционна гвардия, нейните части "Ал кудс" и "Хизбула") за терористични организации. Тези две теми демонстрират, че Иран представлява различни типове заплаха не само за Близкия изток, но и за света.

По отношение на желанието на Иран да развие ядрени способности най-важните въпроси са: Правят ли САЩ и международната общност нещо, за да спрат Иран от сдобиване с ядрени мощности? И ще направят ли нещо, преди да се затвори "прозорецът от възможности", за да възпрат Иран?

Усилията на САЩ и международната общност до този момент доведоха до мащабни икономически санкции срещу Иран, наред със съобщенията за употреба на кибероръжия, които забавят иранския процес. В медиите се появиха и противоречиви съобщения за това кога точно Израел ще види сгодна възможност, за да спре Иран от достигането на критичната точка [след която ядрената му програма ще е вече независима от външния натиск - бел. ред.]. Възможно е това да се случи (или да не се случи) около времето на президентските избори в САЩ, но те със сигурност са едно от политическите съображения, които Израел взема под внимание, когато определя момента за усилието си да спре Иран.

euinside: Изглежда, че режимът в Сирия наближава последните си дни. Преди месец опозицията предприе мащабна битка за Дамаск, междувременно основните бойни действия се прехвърлиха в най-големия град Алепо, а висши военни и чиновници бягат един след друг. Като че ли международната общност не иска да се намесва, а по-скоро да изчака, като остави сирийците сами да си решат конфликта. Виждате ли възможност Башар ал Асад да избегне съдбата на Кадафи?

Йехудит Барски: Сирийският президент Башар ал Асад най-вероятно е получил няколко предложения за убежище за себе си и семейството си от своите арабски съюзници. Но явно не е приел нито едно от тях. Той най-вероятно си вярва, че неговата сирийска армия и съюзниците му, включително снайперистите от Иран и "Хизбула", които служат заедно с военните му, ще спечелят гражданската война и той ще запази контрол върху Сирия или части от нея.

euinside: Как смяна на режима в Дамаск ще се отрази на арабско-израелския конфликт и бъдещата роля на Иран и "Хизбула"?

Йехудит Барски: Зависи от това дали Сирия ще си остане национална държава или ще се раздели по религиозни или сектантски линии. Доколкото мнозинството сирийци са сунити, логично е те да играят голяма роля в следващото сирийско правителство. Значително е и присъствието на сирийския клон на "Мюсюлманското братство" - сунитско ислямистко екстремистко движение - в бунтовническата Свободна сирийска армия. Вероятно сирийските "Братя" и други сунитски екстремисти ще получат силни позиции в ерата след Асад, заради подкрепата си за бунтовническата армия. Възможно е Иран и "Хизбула" да продължат да подкрепят анклави на поддръжници на Асад и територии с алевитско население. Във всички тези сценарии Сирия ще си остане нестабилна държава в обозримо бъдеще.

euinside: Кой е основният дефицит в западния подход - както на САЩ, така и на Европа - към Близкия изток и т.нар. Арабски революции?

Йехудит Барски: Властва погрешното разбиране, че организирането на изборна кампания и провеждането на избори автоматично води до демокрация. Демокрацията обаче е система, чиито правила трябва да се преподават и усвояват като част от ценностите на гражданското общество. А това е задача, която изисква значително време и усилия.

В Близкия изток антидемократичните партии като ислямистите се опитват да използват изборите за собствените си цели. Те твърдят, че се придължат към демократичните ценности, но след първите избори започват да подкопават крехката демократична инфраструктура, вече не искат да има се провеждат избори, а резултатът е феномена на ненасилствен държавен преврат, осъществен чрез демократични средства. Една личност, един вот - но само веднъж.

Професор Узи Раби: Нетаняху и Барак искат удар по Иран, но без открита ескалация

euinside: Професор Раби, кой според Вас стои зад атентата в Бургас

Проф. Узи Раби: Предполагам, че нападението в Бургас е операция, подпомогната от Иран. Удобният момент и късметът често играят голяма роля в тези операции и е възможно атаката в Бургас по-скоро да е сгоден случай, отколкото обмислена ескалация. От тази гледна точка не е изключено Иран и "Хизбула" да са променили тактиката си и да са се насочили спрямо цивилни ("меки") цели, а не към официалните мишени, по простата причина на целесъобразността: по-лесно е да атакуваш цивилни. Вярвам обаче, че атаката в Бургас е част от сенчестата война между Иран и Израел и че Иран търси начини да удари Израел в отговор на израелските многостранни атаки срещу иранската ядрена програма (смъртта на учените, кибервойната, гранични атаки чрез бунтовнически малцинства).

euinside: Доколко терористичният удар е провал за израелското разузнаване?

Проф. Узи Раби: Разбира се може да кажете, че Бургас е провал за разузнаването. Но аз мисля, че това е несправедлива оценка. Невъзможно е да спрете всяка атака преди тя да се случи. Особено нападения срещу израелски туристи в чужбина. Ами ако следващата стъпка на Иран е да вземе на прицел неизраелските еврейски общности извън страната? Носи ли израелското разузнаване отговорност и за предотвратяването на тези атаки? Отворените общества са уязвими към тероризма. Дори и най-бдителните демократични общества, които имат най-добрите разузнавателни служби и разчитат на международно сътрудничество, са уязвими към добре планираните и добре извършени атаки. Тази в Бургас може да не е била добре планирана или извършена, но късметът и изненадата често са важни елементи от подобни атентати.

Държавите от ЕС посветиха значителни усиилия да облекчат пътуванията през националните граници, да поощрят търговията и увеличат възможностите за работа. Терористите намират начини да се възползват от тази отвореност.

euinside: Според израелския премиер Бенямин Нетаняху ролята на Техеран е очевидна. Иран категорично отрича замесеност. Как тълкувате тази риторика, задава ли се наистина удар срещу Иран?

Проф. Узи Раби: Изявленията на Нетаняху след атентата бяха предназначени да обслужат стратегическа цел - поддържането на консенсуса за продължаваща изолация на Иран, както и опит да осветлят модела на иранското поведение, което игнорира или се надсмива над международните норми. Тъй че, те може би са част и от усилията да се подготви обществеността - както в Израел, така и зад граница - за съответен израелски отговор.

euinside: Действително ли Нетаняху и военният министър Ехуд Барак във всеки момент могат да наредят удар срещу иранските ядрени обекти?

Проф. Узи Раби: Твърде е възможно Нетаняху наистина да вярва, че стратегическата обстановка е толкова благосклонна, колкото никога досега, че да заповяда атака срещу Иран, въпреки риска от координиран международен военен отговор от Техеран и съюзниците му и възможността за широко международно осъждане. Мисля, че Нетаняху и Барак ще положат всички усилия да го сторят до ноември [когато са президентските избори в САЩ - бел.ред.], но без открита ескалация в конфликта. Но е трудно да се предскаже какво може да се случи между Израел и Иран (открито или тайно) до ноември. Освен това, ако Иран напредне с ядрената си програма, Израел може да стане по-агресивен и склонен към поемане на по-голям риск.

euinside: В картината е важно и случващото се в Сирия. По всичко личи, че режимът на Башар ал Асад е на края на силите си, но все още не се предава. Ще избегне ли Асад съдбата на Муамар Кадафи?

Проф. Узи Раби: Ако не настъпи промяна от страна на международната общност, мисля, че патовото положение в Сирия ще продължи. Асад все още разполага с достатъчно военна сила, за да удържа тънката примка върху властта. Статуквото може да се задържи за неопределено дълго време, ако не се случи промяна в отношението и действията на международната общност. Вярвам, че Асад ще предприеме всички усилия, за да се спаси от съдбата на Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин. Русия изглежда вероятното му убежище.

euinside: Какво следва след падането на режима му? И как смяната ще въздейства на арабско-израелския конфликт и властовата проекция на радикалните ислямистки актьори като Иран, "Хизбула" и палестинските "Хамас" и "Ислямски джихад"?

Проф. Узи Раби: Сирия изглежда ще бъде нестабилна за дълъг период от време. Съмнявам се, че който и да дойде на власт след Асад в Сирия, ще може да упражнява по-голяма регионална проекция на власт. Възможно е антиизраелските радикални групи да използват нестабилността в Сирия, за да заплашват Израел и да извършват нападения по протежение на израелската граница със Сирия. Тези операции ще са несиметрични и най-вероятно ще разчитат на неконвенционална тактика и оръжия, подобни на използваните от "Хизбула" в южен Ливан, "Хамас" и други групи в Газа и по Синайските възвишения.

euinside: Къде греши Западът в отношението си към Близкия изток и т.нар. Арабски революции?

Проф. Узи Раби: В Близкия изток и следреволюционните арабски държави изглежда, че Западът не беше инвестирал достатъчно пари в групи на гражданското общество. В Близкия изток трябва да "плащаш, за да играеш" и докато Западът плащаше, за да играе с някой от режимите (на Али Салех в Йемен и Хосни Мубарак в Египет), нямаше много влияние сред гражданските организации. Когато Западът започна да налива пари в тях, почувства, че може да работи с тях, но не ще е в състояние да повлияе на бъдещите събития. Западът може и трябва да разпознае и подкрепи групите, които смята, че може да бъдат жизнеспособни алтернативи на много по-радикални религиозни организации, които се появяват, за да спечелят влияние в хаоса, последвал бунтовете в региона.