euinside

EN | BG

• EN | BG
• Subjects
• About us
• Projects
• Copyright

Една от кориците на руското списание "Профиль" от миналия септември почти пророчески описва днешния дипломатически блокаж около Сирия. Известният руски арабист, бивш премиер, външен министър и шеф на разузнаването Евгений Примаков показва знака на победата, а голямото заглавие гласи: "Няма да предадем Сирия!". Над него стои още една констатация: "Русия трудно се разделя с бившите приятели на Съветския съюз".

В началото на тази седмица г-н Примаков защити в статия за държавния вестник "Российская газета" руското вето върху проекторезолюцията на Съвета за сигурност на ООН за край на насилието в Сирия. Според него сирийските събития не се вписват в представата за "Арабската пролет" и не са народни демонстрации срещу авторитарни режими, а въоръжени действия срещу властите. Дипломатът допълва, че скоро ще разберем "кой им даде оръжие и ги подтикна да го използват" и отбелязва, че "Сирия стана жертва най-вече заради близостта си с Иран”.

Подгрята от сирийските поръчки за руския военнопромишлен комплекс и от апетита на руските енергийни гиганти към залежите в Сирия, позицията на Русия, заедно с тази на Китай унищожи мъчителните опити на ООН да отвърне, поне на вербално ниво на масовите кръвопролития в арабската република. Френският президент Никола Саркози нарече резултата от вота “скандал”, а американският държавен секретар Хилари Клинтън коментира по време на кратката си визита в София: "Това, което се случи в ООН, беше пародия. Страните, които отказаха да подкрепят плана на Арабската лига носят пълната отговорност за подкрепата на бруталния режим в Дамаск".

На Конференцията по сигурността в Мюнхен, където темата покори всички дискусии, носителката на Нобелова награда за мир - йеменската активистка Тавакул Карман отбеляза: "Асад извършва престъпления, подкрепян от Русия и Китай". Директорът на правозащитната организация Human Rights Watch Кенет Рот добави, че действията на Пекин и Москва са обезмислили Съвета за сигурност, а американският сенатор Джо Либерман гневно коментира, че китайците и руснаците са застанали "на грешната страна на историята". Критичният отзвук се усети дори сред арабските демонстранти, които наред със сирийските посолства по света, вече започнаха да атакуват и руските.

Силната международна рекация изглежда подтикна Москва да опита да компенсира щетите от ветото си. Външният министър Сергей Лавров се срещна в Дамаск с Башар ал Асад и опита да влезе в ролята на негов говорител като обяви, че сирийският президент е готов на диалог с всички политически сили, в това число и с опозицията. Оповестено беше също, че преди визитата Лавров е разговарял по телефона с генералния секретар на Арабската лига Набил ал Араби, пред когото посочил, че арабската наблюдателна мисия в Сирия трябва да се запази и дори разшири.

Нежеланата война

Съветът за сигурност всъщност доста се постара да преодолее руско-китайската неотстъпчивост по въпроса за Сирия. Военната опция за намеса в страната беше категорично отхвърлена, а текстът на резолюцията до последно беше смекчаван в опит да спечели подкрепата на Москва и Пекин. "Целта ни е да избегнем всяка чужда интервенция, особено военна", подчерта секретарят на Арабската лига Набил ал Араби. Преди гласуването и Хилари Клинтън също даде да се разбере, че не иска повторение на либийския сценарий и нарече тази възможност "погрешна аналогия".

За разлика от Либия, Сирия е по-гъсто населена, а битките между режима и опозиционерите се водят най-вече в жилищни райони, което прави въздушните атаки твърде рисковани. Не бива да се забравя, че при далеч по-благоприятни условия въздушната операция в Либия продължи цели 6 месеца.

В добавка - Европа е заета със своята дългова криза, а в САЩ апетитът за нови авантюри в Близкия изток е твърде малък и американският интерес сега е фокусиран върху Иран.

Дяволът в детайлите на проваления вот

Дяволът в детайлите на проваления вот обаче е скрит в препратката от резолюцията към плана на Арабската лига от 22 януари за решаване на конфликта в Сирия. Макар че проекторезолюцията на СС боравеше със стандартни фрази за "дълбоката загриженост за влошаващата се ситуация" и призив за незабавно спиране на насилието, тя препоръчваше това да стане в съотвествие с препоръките на арабската организация при това "без отлагане".

Така, без да призовава формално за смяна на властта в Сирия, същината на документа беше да подкрепи арабския проект, основан на опита от решаването на конфликта в Йемен. Планът предлага Асад да предаде властта на вицепрезидента Фарук ал Шараа, а до 2 месеца да се сформира правителство на националното единство. В края на януари Дамаск официално отхвърли тези идеи.

Дори обаче да съществуваше вероятност замисълът на Арабската лига да влезе в действие, някои недостатъци в него допускат възможност баасисткият клан да запази влиянието си и в бъдещата сирийска власт. По подобен начин се развиха нещата в Йемен, където бившият президент Али Салех и висшите му чиновници бяха освободени от наказателна отговорност.

Въпреки недостатъците си, предложената резолюция на ООН даваше шанс за внушителен международен натиск над режима в Дамаск. Тя можеше да изпрати важен сигнал до сирийците, но и до всички живеещи в подтисничество, че все пак е възможен широк международен консенсус срещу един насилнически режим.

Щети и възможности

Провалът в Съвета за сигурност не е само за сметка на няколко разочаровани западни дипломати. Руско-китайското вето нанесе нов тежък удар върху значението и благонадеждността на Съвета за сигурност и на цялата ООН.

"Ветото е разрешително за Асад да върши още по-лоши неща. Навлизаме в нова фаза, в която ще има много повече насилие, отколкото виждаме сега", предрича пред The New York Times eкспертът от Международната кризисна група Питър Харлинг.

Мрачен сценарий чертае и специалистът по Близкия изток и преподавател по политически науки в Университета "Джордж Вашингтон" Марк Линч в коментар за сп. Foreign Policy. Според него руско-китайското вето засилва вероятността Сирия да затъне още по-дълбоко в граждански конфликт, подхранван от оръжейни доставки и помощи за враждуващите страни. Реши ли международната общност да въоръжи бунтовническата Свободна сирийска армия, Сирия ще попадне в патово положение, от което няма бърз изход. "Сирия може да се завърти в регионален вихър, по подобие на Ливан от 80-те - проточена и яростна гражданска война", смята г-н Линч.

И все пак дипломатическите опции още не са изчерпани. В София г-жа Клинтън посочи, че "при наличието на неутрален Съвет за сигурност ние трябва да удвоим усилията си извън ООН с онези съюзници и партньори, които подкрепят правото на сирийския народ на по-добро бъдеще". Според държавния секретар на САЩ е нужно засилване на дипломатическия натиск върху режима на Асад и убеждаване на хората около сирийския президент, че той трябва да се оттегли, като така отвори път пред правителство, представляващо всички сирийци. Г-жа Клинтън изтъква и необходимостта от допълнителни регионални и национални санкции.

Някои европейски държави вече сигнализираха готовност да продължат натиска за нова резолюция - подобно е намерението на германското външно министерство. Говорител на британския премиер Дейвид Камерън пък посочи, че Лондон търси нови начини за затягане на натиска върху Дамаск. Един от вариантите е това да стане чрез Общото събрание на ООН, където за решение е достатъчно обикновено мнозинство и никоя страна-членка няма вето.

Засега не остава нищо друго, освен да се чака. Ако обаче в ООН се повтори резултатът от 4 февруари, провалът ще е грандиозен и ще засегне цялата международна система за сигурност. Тогава ООН просто ще трябва да се разпусне. Сега тя е на ръба на обезсмислянето.