euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

От няколко дена съм раздвоена в мнението си за решението на лидерите на Европейския съюз, които се събраха на извънреден Европейски съвет заради Либия в петък, 11 март. Там, въпреки разногласията, 27-те държавни и правителствени ръководители в крайна сметка излязоха с общи заключения, в които заявяват твърдо, че полковник Кадафи трябва незабавно да сдаде властта, че режимът му вече е изгубил всякаква легитимност и вече не може да бъде посредник за Европейския съюз. Нещо повече, Съюзът "приветства и поощрява временния преходен национален съвет, базиран в Бенгази, когото смята за политически посредник", се посочва в заключителния документ.

Един път, но кой да е шофьорът?

След 20 години преход в страните от Централна и Източна Европа демокрацията в България на практика не се е състояла. Впрочем, и стремежът към демокрация тук не беше толкова силен, колкото в други държави от същия регион. Това, което Европа не видя или така и не се заинтересува да види, е на какви псевдодемократични сили възлага тук доверието си да извършат прехода към свободна, пазарноориентирана и демократична държава. В момента резултатите в България са отчайващи - буксуващи с години реформи, недобри икономически перспективи, застаряващо население, нова вълна от силна емиграция навън, липса на добре подготвени политически водачи, никаква алтернатива.

Именно от тази гледна точка ми се стори някак прибързано решението на Европейския съюз да подкрепи либийския национален съвет, който се състои до голяма степен от бивши членове на кликата на Муамар Кадафи. Хора, които решиха в началото на протестите да се разграничат от досегашния си лидер и да преминат в опозиция. Под силния натиск на Франция и Великобритания, които излязоха с общо предложение до колегите си в навечерието на извънредния Съвет, Европейският съюз все пак реши да подкрепи тази алтернатива на диктаторския режим. Европейският парламент също настояваше за това преди срещата на лидерите.

Съвсем логично, колегите в Брюксел зададоха на пресконференцията в петък въпроса на какво основание Европейският съвет е решил да се довери на либийския национален съвет, въпреки че в него участват много хора от режима. На това президентът на Съвета Херман Ван Ромпой отговори, че е имал кратка среща с делегация на преходния либийски съвет. Такива срещи са имали още върховният представител за външната политика Катрин Аштън, френският президент Никола Саркози и други лидери. "Те взеха смелото решение да се отделят от Кадафи и някои от тях дори рискуват живота си. Разбира се, времето ще покаже, но ние трябва да действаме логично. Според нас, Съветът е посредник, на който можем да се доверим", заключи Ван Ромпой.

Разбира се, чисто стратегически Либия е важна за Европейския съюз по много причини - суровини, имиграция, сигурност. Здравият разум показва, че ЕС трябва да постъпи точно така, както направи - да подкрепи първата възможна алтернатива, за да спечели време за прегрупиране на силите и за да избегне влошаване на ситуацията. Междувременно, за военни действия вече има готовност, а в Съвета за сигурност на ООН се водят ожесточени дебати по въпроса за налагането на зона забранена за полети.

В подкрепа на "здравия разум" лидерите на ЕС посочват в заключенията си, че "всички страни в региона трябва да предприемат или ускорят политическите и икономически реформи. Съюзът ще подкрепя всички стъпки към демократична трансформация, политически системи, които позволяват мирна промяна, растеж и просперитет, както и по-пропорционално разпределение на ползите от икономическото представяне". Точно тази формулировка обяснява защо личните чувства, с които започнах тази статия, са без значение.

Както България на практика разполага с формална основа, която дава възможност гражданите да избират компетентно управление, което да ги води напред, така и хората в Либия биха имали тази възможност, ако тръгнат по пътя на демократичната трансформация. Докъде ще стигнат е техен избор. Това е философията, която стои зад трудното решение на европейските лидери в петък.

Грешките около българската позиция

България, впрочем, беше един от противниците на това Европейският съюз да подкрепи преходния либийски съвет. Премиерът Бойко Борисов обясни, че членове на този съвет са сред мъчителите на българските медици, държани в затвор в Бенгази в продължение на 8 години по обвинение в умишлено заразяване на близо 400 либийски деца със СПИН. Обвинение, което впоследствие стана ясно, че е неоснователно. По тази позиция, обаче, бяха допуснати две много сериозни грешки. Едната от самия български министър-председател, а другата – чрез тълкуването на някои медии.

Според EUobserver например, натискът на френския президент Никола Саркози за признаване на либийските бунтовници е предизвикал гнева на България, тъй като според София ключови членове на либийския преходен съвет са били тясно свързани с мъчението на шестимата български медици, държани в плен в страната през последното десетилетие. Цитатът на г-н Борисов, който изданието използва, разкрива и първата грешка на премиера: "Аз обясних [на европейските лидери], че представители на съвета в Бенгази са хората, които измъчваха българските медици в продължение на осем години и което ни струваше близо 60 милиона долара".

Ако наистина е казал това на френския лидер, министър-председателят очевидно е забравил, че именно Саркози допринесе за освобождаването на медиците, а на Либия бяха платени много повече пари - близо 400 милиона долара (по около милион на заразено дете) от Катар. Парите, за които г-н Борисов говори, около 60 милиона долара, са всъщност отписан либийски дълг към България.

EUobserver съобщава още, че румънският президент Траян Басеску също е изразил съмнения относно легитимността на бунтовниците по време на дискусиите в Европейския съвет, което е предизвикало гневните изблици на Саркози, а канцлерът Меркел се е наложило да призове за спокойствие. Тук е и грешката, която допуска изданието като посочва, че Румъния и България са недоволни от френската съпротива двете страни да се присъединят към Шенгенското пространство на сигурност.

Безспорно и двете страни се стремят към Шенген и са недоволни не само от френската съпротива, но и от връзващото ръцете коалиционно споразумение на правителството в Холандия. Факт е обаче, че, за разлика от Румъния, България има сериозни причини да се съмнява в успеха на преходния либийски съвет, съставен от хора участвали пряко в най-тежката заложническа драма на България.

Пактът за демократично развитие на Южното Средиземноморие

Покрай изковаването на европейската позиция за събитията в Либия се получи известен резонанс в системата на европейското единство, но в крайна сметка прочитането на заключенията от специалния Съвет за Либия, които впрочем са неочаквано дълги (6 страници), навежда на мисълта, че въпреки силния натиск от страна на отделни страни-членки, все пак е постигнат синхрон като са отчетени общо взето исканията на основните играчи.

Макар това да не е била основната тема, в заключенията е записано, че в средносрочен план Европейският съвет (страните-членки) призовава за ново партньорство с региона и затова "широко приветства" съвместното съобщение на Комисията и Върховния представител за "Партньорство за демокрация и споделен просперитет" с Южното Средиземноморие, базирано на диференциран и базиран на поощренията подход - точно както е записано и в инициативата на Комисията. "Това партньорство трябва също така да се основава на дълбока икономическа интеграция, по-широк пазарен достъп и политическо сътрудничество", се посочва още в заключенията като се призовава и за нови предложения за реформа на Европейската политика на съседство.

В документа е отбелязано още, че страните-членки са особено и пряко загрижени от миграционните движения, които "изискват нашата конкретна солидарност". Европейският съюз и страните-членки са готови да предоставят необходимата помощ, съобразно развитието на ситуацията. Освен това всички страни-членки са приканени да предоставят допълнителни ресурси, включително човешки, за Frontex (Европейската агенция за граничен контрол).

Духът и тонът на заключенията отразяват и засилената координация между Европейския съюз и НАТО, чиито министри на отбраната също заседаваха по Либия в четвъртък. В крайна сметка обаче, всичко зависи от решенията, които Муамар Кадафи и привържениците му ще вземат на фона на засилващия се натиск върху президента на САЩ Барак Обама за предприемане на по-твърди действия. Той обаче, по всичко личи, е склонен да остави този въпрос в ръцете на Европа, която е и най-близо до ситуацията. Нещо, което също трябва да говори много на европейските лидери. Очевидно е, че САЩ вече не могат, не искат или не смятат, че трябва да бъдат глобален жандарм, особено в съседството на Европа. Така че, сбогом илюзии, време е, който иска демокрация, да си я заработи сам. ЕС винаги е на среща да помогне, но не и да свърши цялата работа.