Саркози: Националните лидери трябва да взимат решенията в Европа
Ралица Ковачева, December 3, 2011
Французите трябва да чуят истината. А истината е, че трябва да се променим, всички заедно. Това послание отправи френският президент Никола Саркози в ключовата си реч в Тулон, от която се очакваше да разберем визията на Франция за бъдещето на Европа. И я разбрахме ясно и недвусмислено. Убедена съм, че „истината” на Саркози не се е харесала както на много от сънародниците му, така и на европейските институции - Парламентът и Комисията, защото основната теза на Саркози беше, че властта в ЕС трябва да принадлежи на националните лидери, които са демократично избрани да взимат решенията.
Но преди да стигне до там, Никола Саркози като един изключителен оратор и истински французин поднесе истината на сънародниците си по един зрелищен и театрален в добрия, чисто драматургичен смисъл на думата начин - с дълга прелюдия за причините за кризата, за грешките допуснати в миналото, като не пропусна да изтъкне достойнствата на Франция, водещата й роля в света и жертвите, направени от френския народ.
„Но сега страхът се върна”, внезапно смени тона Сакрози, за да внесе 
нужната доза драматизъм. Страхът, който разрушава доверието и парализира икономиката. „Страхът, че Франция губи контрол върху съдбата си”. За да прогоним този страх, трябва да кажем истината. А истината е, че не можем да продължаваме по същия начин, каза Саркози. И веднъж стигнал до „тънката струна” и приковал емоционално публиката, Саркози изброи трудните решения, които Франция трябва да вземе.
Франция трабва да намали дефицита си, защото така ще намали влиянието на пазарите и ще си върне контрола върху съдбата си. Десетилетия наред харчим прекалено много и често лошо, призна Саркози, а държавата дава не на тези, които имат нужда, а на тези, които протестират повече. И ключовото - нашият социален модел се нуждае от финансова реформа, защото не можем да поддържаме досегашния модел на социална защита, което неизбежно ми припомни репликата на Де Гол „Как се управлява държава, в която има 246 вида сирене?!”
За сметка на това, каза Саркози, трябва да се работи повече и по-добре, да се учи повече и по-добре, да се инвестира повече и по-добре. Защото е по-добре вместо да намаляваме пенсиите, да работим по-дълго; вместо да печелим по-малко - да работим повече. Пенсионната реформа не може повече да се отлага, предупреди президентът: „В този свят и изправени пред тези предизвикателства, с тези демографски тенденции, пенсионна възраст от 60 години и 35 часа [работна седмица] бяха сериозни грешки, чиито тежки последствия сега плащаме и които трябва да поправим.”
Но Франция трабва да направи всичко това не сама, а заедно с останалите, защото е толкова ангажирана със света, икономиката й е толкова свързана с глобалната, че „няма разлика между вътрешна политика и външна политика, между национална политика и Европейска политика.” Но в никакъв случай това не означава загуба на суверенитет, подчерта Саркози - Европа означава не по-малко, а повече суверенитет, защото суверенитетът се упражнява заедно с останалите. Така френският президент отговори в прав текст на един от най-актуалните въпроси в последно време - дали „повече Европа”, повече интеграция означава загуба на национален суверенитет. Това зависи най-вече от решението дали повече интеграция означава повече правомощия на европейските институции. А тук Саркози беше непреклонен:
„Европа има нужда от повече демокрация”, а „по-демократична Европа е Европа, където политиците са тези, които решават”. Да построим Европа отново не означава да вървим към наднационалност, не означава да подновим старата вражда между европейските нации и Европейския парламент. „Кризата наложи лидерите да поемат по-голяма отговорност, защото само те имат демократичната легитимност да взимат решения”. И това трябва да продължи да бъде така: „Интеграцията на Европа ще върви по междуправителствен път, защото Европа трябва да направи стратегически политически избори”. Още повече, казва Саркози „в еврозоната трябва да решим да отидем без страх към повече решения с квалифицирано мнозинство.” Подобно предложение за отказ от принципа на единодушие в Съвета вече направи председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.
„Европа вече не е избор. Тя е необходимост. Но кризата разкри слабости и противоречия. Европа трябва да бъде преосмислена. Тя трябва да бъде променена”, заяви Саркози. Това, от което има нужда Европа е „повече дисциплина, повече солидарност, повече отговорност,” скрепени с нов европейски Договор. За такъв договор настояват Франция и Германия. На Германия именно беше посветен един от най-силните моменти в речта на Саркози. Той припомни индиректно, че в основата на Европейския съюз лежи идеята за мир между Франция и Германия, които „след толкова много трагедия, решиха да обединят съдбата си, да гледат заедно в бъдещето. Връщане от тази стратегия би било непростимо.”
Защото, ако Франция и Германия са единни Европа е единна и силна, ако са разединени - цяла Европа е разделена и слаба. Саркози призова за разбиране към германската позиция за кризата в еврозоната, намеквайки за германските страхове от инфлация: „Всеки си има история, всеки има своите рани. Когато говорим за валута, Германия помни своята история. Ние трябва да разберем и да уважаваме това”.
В демонстрация на това разбиране Саркози заяви, че „ЕЦБ е независима и ще остане такава”, но индиректно призова банката да действа. ”Аз съм убеден, че пред риска от дефлация, който заплашва Европа ЕЦБ ще действа. Тя ще реши кога и с какви средства. Това е нейна отговорност.”
Да, има Европа на две скорости или две Европи, както ги описа Саркози: „В Европа има Европа на 27-те и има и Европа на еврото.” Какво ще остане в Европа, ако еврото изчезне, ако сърцето на европейската икономика се срине, попита риторично френският президент. Затова „трябва да е абсолютно сигурно, че всички страни от еврозоната ще се подкрепят взаимно”, а случаят Гърция няма да се повтори. Затова Франция иска правителство на еврозоната, в което да участват лидерите на страните-членки и създаването на Европейски валутен фонд.
Но, „ако искаме повече солидарност, имаме нужда от повече фискална дисциплина” - трябва да обсъждаме фискалните си политики, не за да са еднакви, а за да се сближават, вместо да се отдалечават едни от други, обясни Саркози. Трябва да има по-автоматични, по-бързи и по-строги санкции за тези, които не спазват ангажиментите си, заяви Саркози. Това е промяна във френската позиция, очевидно в подкрепа на германското настояване. „Сближаването трябва да е паролата на еврозоната”, заяви Саркози, не само във фискалната област, но и в икономиката като цяло. „Ако разликите в стандартите на живот, производителността, конкурентоспособността между страните се увеличават, еврото ще се окаже рано или късно твърде силно за едни и твърде ниско за други и еврозоната ще се разпадне”.
Във визията си за Европа Саркози не се ограничи само до бъдещето на еврозоната. Френският президент заяви, че Европа не може да продължава да толерира социалния и данъчен дъмпинг между страните-членки - не може парите, с които Европа подпомага някои страни-членки да догонят останалите да бъдат използвани за намаляване на данъците и нечестна конкуренция. Той засегна и друга гореща европейска тема, по която в последните месеци се водят остри спорове между отделните страните-членки от една страна и между държавите и европейските институции, от друга. Европа не може да продължи да прилага принципа на свободно движение и да не контролира външните си граници, обяви Саркози: „Шенген трябва да бъде преосмислен”.
Той не пропусна да постави и друг френски приоритет, на фона на започналите вече дебати за следващия седемгодишен бюджет на ЕС. „Европа трябва да защити своята обща селскостопанска политика, защото в един свят на оскъдни ресурси, хранителната сигурност е много важен елемент на независимостта.” Така Саркози отговори на тезата, поддържана най-вече от Великобритания, че бюджетът за общата селскостопанска политика трябва да бъде значително намален, а средствата да се насочат към кохезионната политика, иновации и стимулиране на растежа.
Ден след Саркози, идеите си за промени в европейските договори и визията 
си за Европа представи и германският канцлер Ангела Меркел. А на 5 декември двамата ще се срещнат, за да стиковат позициите си преди Европейския съвет в края на седмицата. На него се очаква президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой да представи предложението си за бъдещото управление на еврозоната, включително вариантите за промени в Европейските договори.