euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Въпреки демонстрираното сближаване между Никола Саркози и Ангела Меркел, френската заемна цена се отдалечава от германската. Разликата между доходността на френските и германските държавни облигации е нараснала два пъти от само от началото на октомври досега, отбелязва The New York Times. Германският Bund се приема за базова стойност и показва инвеститорски риск, близък до нулата. Колкото по-голяма е разликата спрямо него, толкова по-висока е цената, която съответната страна плаща, за да набира пазарно финансиране и съответно толкова по-рискова се приема тя от инвеститорите. Именно страхът, че Франция може да се окаже следващата жертва на дълговата криза, всъщност е основният двигател на последните политически събития в еврозоната. Никола Саркози е готов на всичко, за да компенсира нарастващия спред (разлика) с Германия, израз на пазарното недоверие към Париж, с политически (и политикански) средства.

В Париж всичко е спокойно

Според есенната икономическа прогноза на ЕК, Франция ще приключи годината с ръст на икономиката от 1,6%, бюджетен дефицит от -5,8% и безработица от 9,8%. Следващата година растежът ще е на ниво средното за еврозоната от 0,6%, а дефицитът ще остане над 5% в рамките на следващите две години. Франция, подобно на повечето страни в ЕС е в процедура по свръхдефицит и срокът да го коригира е 2013 година, но както е видно от прогнозата - няма да успее да го спази. Еврокомисарят Оли Рен коментира, че Комисията е доволна от мерките, приети от Париж през август, но ще са необходими допълнителни консолидационни усилия през 2013 година.

Френският дълг ще нарасне от 85,4% от БВП тази година до близо 92% през 2013. Според ЕК причината за увеличението са гаранциите, осигурявани от Франция за спасителния фонд EFSF, двустранните заеми за Гърция и участието в капитала на постоянния Европейски механизъм за стабилност (ЕМС). Ако погледнем препоръките на ЕК към Франция в рамките на Европейския семестър, там също основната препоръка е свиване на дефицита. Страната има много работа и по отношение на данъчната система, и на пазара на труда, но като цяло няма основания за паника.

Банковата бомба

Очевидно не съмненията във френската икономика са причината за недоверието на пазарите и терзанията на Елисейския дворец. „Бомбата” може да избухне в банковата система, която е уязвима от турбуленциите в еврозоната. Френските банки държат големи количества дълг на периферните икономики в еврозоната и не само. The New York Times цитира доклад на инвестиционна банка, според който измежду всички европейски банки, именно френските са с най-големи експозиции към Италия. Те държат държавни облигации в размер на над 100 милиарда долара, както и 300 милиарда частен дълг - заеми към частни компании и лица. Изданието отбелязва, че зависимостта на френските банки от ситуацията в Италия продължава да е голяма, въпреки усилията на френските банки в последните месеци да се разтоварят от италианските си задължения. Проблемът става още по-сериозен, предвид силната зависимост на френските банки от краткосрочно финансиране, което ги прави уязвими при евентуално замразяване на кредитните пазари в резултат на италианските проблеми, отбелязва The New York Times.

Затова ужасът, който преследва французите, е че евентуално влошаване на ситуацията в Италия може да наложи оказването на държавна помощ на банките. Спомнете си настояването на Никола Саркози рекапитализацията на банките, договорена на Европейския съвет на 26 октомври, да бъде извършена директно с пари от спасителния фонд, а не с национални средства. Или си представете какво ще стане, макар европейските лидери да обещаха, че гръцкият случай е изключение, ако се наложи да бъде отписан и част от италианския дълг, подобно на договореното за Гърция? Все пак, ако гръцкият дълг е 350 милиарда евро, италианският е близо 2 трилиона евро.

А ако Италия поиска спасителен заем? Иновативните механизми да се осигури допълнително финансиране на спасителния фонд EFSF, договорени на 27 октомври, досега не срещат бурен инвеститорски интерес, което означава, че може в крайна сметка да се наложи учеличаване на гаранциите на страните от еврозоната, колкото и лидерите да се опитват да го избегнат. А това буквално ще взриви френските публични финанси и със сигурност ще отнеме кредитния рейтинг ААА на Франция, което само по себе си ще създаде проблем за функционирането на спасителния фонд, който разчита на най-високия кредитен рейтинг на 6 страни от еврозоната и най-вече на Франция и Германия, за да набира пазарно финансиране.

Политическото мюре* "Европа на две скорости"

На този фон изобщо не е изненадващо поведението на Никола Саркози, който, за да защити страната си от натиска на пазарите, се опитва да отвлече вниманието от Париж като внуши, че коренът на проблема е другаде и е достатъчно да се отсече опашката на гущера. Разграничаването на Париж от "проблемните страни" започна от заплахата, предизвикана от Гърция, волното или неволно напускане на еврозоната да стане възможно. И стигна до директно предложение за двускоростна Европа, със силно интегрирано ядро (еврозоната) и по-конфедеративна периферия (останалите 10 страни). Успоредно с това вървят упорити слухове, че еврозоната може и да остане в намален състав, като се отърве от неспособните да следват темпото на останалите. Дори се появиха списъци на оставащите (Германия, Франция, Австрия, Белгия, Финландия, Люксембург, Холандия, Словакия, Словения и Естония) и изгонените (Гърция, Португалия, Ирландия, Италия, Испания, Кипър и Малта). Както виждате, разделението е директно по оста север-юг.

Подобна позиция, обаче, не се споделя петимно от Берлин. Разговорите за по-голяма интеграция в еврозоната вървят от доста време, но Германия, за разлика от Франция, винаги е поддържала позицията, че ЕС не бива да се разделя на две. За експортна страна като Германия разрушаването на единния пазар би било пагубно и в този смисъл Германия има много по-близка позиция до тази на Великобритания - страната, която най-силно протестира срещу узурпирането на властта в ЕС от една формално обособена институционализирана еврозона, която ще има повече гласове в Съвета и ще може да налага решения на останалите 10 страни.

Отделно, има разлика във визията на двете страни за самото управление на еврозоната: докато Франция си представя по-скоро еврозоната като отделна формация и открай време натиска за формален президент и собствени институции, Германия по-скоро иска засилена роля на европейските институции за поддържането на дисциплината и координацията на политиките. По думите на германския финансов министър Волфганг Шойбле, страните от еврозоната трябва да предадат част отговорностите си за бюджета и фискалната политика на европейските институции. Медиите упорито цитират анонимни дипломати в Брюксел, че Германия все повече е склонна да приеме френската визия за двускоростна Европа, но на този етап официалната германска позиция не намеква за това.

Известно е, че близката връзка между Меркел и Саркози, наричани от медиите Меркози, съвсем не е идилична и безпроблемна. Макар да излизат с общи инициативи, двете страни водят тежки преговори, свързани с взаимни компромиси и политически пазарлък. Така че е прибързано да се смята, че Меркел задължително е съгласна с всяко изявление на Саркози. Все пак, той е притиснат от времето. Догодина го очакват избори, а президентът и партията му се ползват с рекордно ниска подкрепа в страната си. Проучване показа, че французите вярват повече на канцлера Меркел, отколкото на собствения си президент. Саркози едва ли е вдъхновен от съдбата на колегата си Берлускони и макар да споделя страстта му към хубавите жени, едва ли би искал да сподели политическия му крах.

Колко основателни са страховете на Саркози стана ясно миналата седмица, когато рейтинговата агенция Standard & Poor’s понижи "погрешка" френският кредитен рейтинг. Само за няколко часа инвеститорите панически разпродадоха огромни количества френски дълг, а лихвите по 10-годишните облигации достигнаха 3.46%. Увеличението спрямо германските облигации беше с 21 базисни пункта до 168. Френското правителство реагира гневно и започна разследване, но това едва ли ще заличи щетите от "грешката". Случаят ясно показва колко изтъняло е доверието на пазарите по отношение на Франция (и дали S&P не се опита да провери именно това?), а помним, че точно "липсата на доверие" взе главата на няколко правителства в еврозоната досега. Париж, обаче, макар да е склонен да поучава другите, че връщането на доверието става със стабилни финанси и провеждане на реформи, засега предпочита тактиката на отвличане на вниманието, вместо решаване на проблемите.

На този фон, наддаването за съдбата на еврозоната продължава с главоломна скорост. От едната страна са финансовите пазари, които вече еднозначно показаха, че оценяват еврото чрез стабилността на всяка страна поединично. От другата страна са политиците, които се конкурират с идеите си за политическа промяна. До края на годината ще са ясни първите конкретни предложения за управлението на еврозоната на страните-членки, разбирай - Франция и Германия. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу също се включи в наддаването с ясна заявка за засилена роля на европейските институции (очаквайте отделен анализ по темата скоро). Паралелно с това, страните извън еврозоната, начело с Великобритания, Швеция и Полша готвят контрастратегия на отделянето на 17-те. Според председателя Барозу, не става въпрос за овладяване на властта. Дали?

*мюре - примамка, използвана при лов