euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Има нещо незавършено в Европа. Това, което липсва е политически съюз, който трябва да създадем стъпка по стъпка.

С тези думи германският канцлер Ангела Меркел се обърна не просто към съпартийците си по време на конгреса на християндемократите в Лайпциг, а към цяла Европа. Моментът е ключов - еврозоната се тресе, говори се за формално отделяне на еврозоната от ЕС, бъдещето на целия съюз се поставя под съмнение. От доста време идеята, че е назрял моментът за политически съюз, който да подкрепи валутния и икономически съюз се носи като подводно течение из европейските политически дебати, но малцина я изричат гласно. Е, Ангела Меркел го направи.

Пред съпартийците си тя описа една нова реалност, пред която Християндемократическият съюз, Германия и цяла Европа са изправени: Арабските революции, набиращите мощ нови глобални сили като Китай, Индия и Бразилия, дълговата криза, която тресе не само Европа, човечество, достигнало 7 милиарда души. На този фон, макар Германия да е „котвата на стабилността” и „двигателят на растежа в Европа”, няма как гласът й да бъде чут, освен в общия европейски глас. Германия не може да бъде силна без Европа, защото Европа е в основата на германския просперитет, подчерта Ангела Меркел и добави: „60% от нашия износ е за Европейския съюз. 9 милиона работни места зависят директно от еврото”.

Отговорността ни не свършва до границите на държавата, а продължава отвъд тях, заяви канцлерът Меркел. И не от чувство за вина - да, призна тя, по ирония на съдбата именно Германия наруши Пакта за стабилност и растеж и го направи по-слаб, но това не е причина сега да приемем неразумни решения. Например еврооблигациите, които според г-жа Меркел „няма да ни отведат до едно разумно бъдеще на Европа, Европа, която мисли за утрешния ден”.

И ако мисълта за утрешния ден беше фокуса на цялата реч на г-жа Меркел, отправната точка беше днешният. „Болезнената истина е, че [...] Европа преживява един от най-тъмните си часове, може би най-тъмният час след Втората световна война”. И определено не става дума само за финансовите трудности: „Какво всъщност означава тази дългова криза? Тя означава, че ние, хората живеем за сметка на бъдещето си, което е факт не само в сферата на финансите, а и в много други сфери. Навсякъде виждаме поведение, което не може да продължава още дълго [...] Навсякъде откриваме мисленето, че утрешният ден не съществува [...] Виждаме глобална финансова икономика, където всичко има цена, но все по-малко стойност”.

Затова не става дума просто да решим проблема с дълговете (което е „единственият начин!”), а да продължим, да довършим започнатото: „Работата на нашето поколение е да завърши Икономическия и валутен съюз и за създаде политически съюз стъпка по стъпка”. Но първата стъпка трябва да е „пробив към нова Европа”, в която помощта върви заедно с отговорността, а просперитетът - с дисциплината и правилата.

„Трябва да развием структурата на Европейския съюз, което означава: не по-малко Европа, а повече Европа; което означава Европа, конструирана така, че еврото да има бъдеще”.

Трябва да се промени финансовото управление в много европейски страни, те трябва да направят повече за своята конкурентоспособност, напомни канцлерът. И поиска гаранции: автоматични санкции, така че когато някой наруши Пакта за стабилност и растеж, да има реални права за намеса, включително чрез съдебна процедура срещу такива страни. Трябва да променим слабостите на Лисабонския договор, така че да има споделена отговорност, заяви Меркел.

И сякаш в отговор на критиците си, Германия направи първата стъпка към тази споделена отговорност. Защото ясната и еднозначна заявка за политически съюз означава едно - промени в германската конституция. Тема, която доскоро беше табу и за самата Ангела Меркел. Нейният финансов министър Волфганг Шойбле, обаче, отдавна подготвя почвата като в последната година често говори за нуждата от прехвърляне на повече правомощия на Брюксел по отношение на фискалните и икономически политики на страните от еврозоната. За целта освен германската конституция ще трябва да се промени и Лисабонският договор, при това не козметично, както стана със създаването на Европейския механизъм за стабилност (постоянният спасителен фонд на еврозоната).

През декември ще разберем първите идеи на президента на еврозоната Херман Ван Ромпой за бъдещото управление на 17-те. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу вече ясно заяви, че то трябва да бъде в рамката на съществуващите институции и не бива да разделя Европейския съюз на две скорости. Такава засега е и германската визия, за разлика от френската, но дали изобщо е възможно решение, от което всички да са доволни? Това не изглежда толкова важно в момента, най-важното е бързината. Затова и Германия ще настоява за „бързо споразумение по структурите за фискален съюз”, по думите на Волфганг Шойбле. А като казва бързо, Германия има предвид наистина бързо - до края на 2012 година.