euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На класика на германския романтизъм Хайнрих Хайне принадлежи станалият пословичен стих: "Замисля ли се нощем за Германия, сън не ме лови".

Онази Германия, заради която Хайне се облива в сълзи през 1843 г., е доста различна от днешната. Но напоследък федералната република дава достатъчно основания за безсъние. И ако дори и бюргерите вече се кахърят за отъняващия си джоб, то дваж по-големи са опасенията на останалите европейци от странното германско поведение в разгара на еврокризата.

От Рим до Лондон и от Лисабон до Атина вестниците напоително цитират една история от детството на Ангела Меркел, която тя самата разказва през 2000 г.: "В спортните занимания в училище ми трябваха 45 минути преди да скоча от триметровия трамплин в басейна. Хвърлих се едва в последната минута, когато вече биеше звънецът за края на часа. Смела съм в решаващия момент. Но се нуждая от значително време за подготовка и се опитвам възможно най-добре да обмисля нещата предварително. Не съм спонтанно смела".

Училищната случка е красноречиво описание за сегашната инатлива нерешителност на канцлера - тъкмо когато мнозина очакват от нея повече отговорност, а не удобното прикриване зад другите еврочленки. На пръв поглед Меркел наистина проявява опърничавост - не е съгласна да се емитират еврооблигации, а Европейската централна банка (ЕЦБ) да получи повече правомощия.

Битка без финал на хоризонта

За разлика от френския си партньор Никола Саркози, Меркел предпочете суховатото сравнение с маратонското бягане. В програмната си реч пред Бундестага на 2 декември тя разби на пух и прах надеждите на онези (болни) оптимисти, според които спасението на еврото е близо. "Не този, който е най-бърз на старта има най-големи шансове за успех, а онзи, който знае за какво да внимава по целия пробег". С тези думи Меркел обеща дълга и потна битка, чийто финален рунд все още никак не се вижда.

Целта на Ангела Меркел е да върне доверието на финансовите пазари в еврозоната като направи от Европа фискален съюз на стабилността. Инструментите, които канцлерът предлага, са:

- окончателни и безкомпромисни критерии за стабилност, нова европейска "дългова спирачка". Меркел иска обвързващи пределни граници (лимити), без "никакво политическо пространство за маневри";

- строг контрол на бюджетната дисциплина - от Европейската комисия;

- автоматични санкции и право на решителна намеса от ЕК върху националните бюджети в случай на нарушения на критериите за стабилност;

- изправяне на страните-нарушителки пред Европейския съд в Люксембург.

По двата спорни въпроса - за ЕЦБ и евробондовете - Меркел остана непреклонна, макар че наблюдатели видяха все пак признаци на отстъпчивост. Канцлерът за пореден път наблегна върху независимостта на ЕЦБ и основната й задача да гарантира ценовата стабилност. Според Spiegel Online, това не означава, че Меркел е против ЕЦБ да продължи да изкупува облигации на застрашените държави, ако ситуацията го изисква. Въпросът е обаче това решение да не изглежда взето под политически натиск. Още повече, че Париж открито лобира за край на "догмата за ЕЦБ".

За единните еврооблигации вероятно ще се стигне до споразумение - Германия да отстъпи, в замяна на съгласието за промяна в договорите за ЕС. Пред Бундестага Меркел все пак увери, че няма да влезе в подобна сделка. Но от средите на нейния Християндемократически съюз (ХДС) се чуват други мнения. "За евробондовете е нужно наличие на железни и неуязвими процедури срещу дефицит. Когато всички наши искания за бюджетна дисциплина и контрол наистина бъдат приложени с обвързващи договори, тогава вече можем да говорим и за общите облигации", казват източници от ХДС пред Spiegel Online.

Тежка се очертава битката за промяна на договорите за ЕС. Спорен е най-вече въпросът как да се процедира. Нужно ли е свикване на Конвент на ЕС или промяната може да се извърши с експресна процедура, както иска германското правителство? В обкръжението на Меркел развиват още един сценарий: ако съпротивата срещу измененията на договорите се засили, ще се напишат нови договори в рамките на еврозоната, към които могат да се присъединят и други държави, например Полша.

Вътре в Германия също се заформя мощен отпор. Коалиционният партньор на Меркел - свободните демократи - категорично отхвърлят еврооблигациите. Против идеята застана и лидерът на побратимения Християнсоциален съюз (ХСС) и премиер на Бавария - Хорст Зеехофер. Той неофицално се жалвал пред близки сътрудници, че в битката срещу кризата Меркел трябвало да прави компромиси, които противоречат на принципите на ХСС.

Опозицията директно постави под съмнение маратонските способности на Меркел. След канцлерската реч шефът на парламентарната група на Зелените, Юрген Тритин, иронично подметна, че маратонското бягане на Меркел още не е започнало. "Тя тепърва обмисля дали да извади маратонките си от шкафа", каза бившият министър на екологията.

Еманципацията на Берлин

Речта на Меркел все пак има ясен подтекст: който не се подчини на тактиката на Берлин, ще остане насред пътя. Който издържи, ще се промъкне - заедно с Германия и Франция - до заветната цел. Меркел казва, че всеки е поканен да се включи. Никой не иска разцепление, най-малко пък тя, затова ще направи всичко, за да го предотврати.

Остава да виси обаче въпросът за германската отговорност и нейното възприятие. Години наред, още от ерата на Хелмут Кол, Европа беше свикнала с една Германия, която винаги е готова да уреди всеки конфликт - като бръкне в джоба си. По всичко личи, че сега Берлин е сменил принципа за финансова помощ - първо трябва да пестите, после ние контролираме и чак тогава ви спасяваме.

Ролята е необичайна както за Европа, така и за самата Германия. На този фон е разбираемо, че немалко германци искат Берлин да поеме водачеството на ЕС като много-много не се съобразява с желанието на останалите членки.
Разбира се, не всички в Германия споделят тази теза. Най-малкото, защото тя спестява част от истината - че германската икономика също носи вина за драмата на еврозоната. В крайна сметка, Германия не може сама да измъкне европейската бричка от тресавището. Но и не бива да потъва в онова, което австриецът Зигмунд Фройд нарича Realitätsverlust - загуба на чувството на реалност, симптом, лежащ в основата на неврозата и психозата.