Ван Ромпой: Еврозоната има 17, повтарям 17 страни

Ралица Ковачева, November 16, 2011

Първо еврозоната, после останалите десет - с това ясно послание президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой определи като приоритет най-напред да се решат спешните проблеми на еврозоната. "В края на краищата, напълно нормално е тези, които споделят обща валута да взимат някои решения заедно. Съществуващият договор дава възможност за това със специална глава, съзържаща 'разпоредби специално за страните, чиято валутута е еврото' и други разпоредби, където само членовете на съвета от еврозоната могат да гласуват."

Но, подчерта Ван Ромпой, става дума за "засилване на сътрудничеството между 17-те - повтарям между 17, не повече, не по-малко." А дали това засилено сътрудничество ще създаде двускоростна Европа? "Има силно преувеличено говорене за това. Нека де-драматизираме този дебат", призова Ван Ромпой. И е прав, от гледна точка на факта, че дебатите изглеждат закъснели спрямо реалността и самият Ван Ромпой е олицетворение на това - освен президент на Европейския съвет той е и неформален президент на еврозоната, според решенията на евролидерите от 27 октомври. А вече имаме и прецедента срещи на върха само на лидерите на еврозоната, отделно от Европейския съвет, в който участват лидерите на всички 27 страни-членки.

Въпреки това, активно се обсъжда как еврозоната да се управлява още по-централизирано и ефективно. И това бъдещо управление трябваше да бъде разисквано в Европейския парламент, с участието на президента Ван Ромпой, председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и президента на еврогрупата Жан-Клод Юнкер. С изявлението си пред депутатите Ван Ромпой даде основания за много интересни дебати, защото постави някои изключително спорни въпроси.

Президентът беше натоварен от евролидерите да проучи възможните стъпки "за засилване на икономическото сближаване в еврозоната, подобряване на фискалната дисциплина и задълбочаване на икономическия съюз", включително, ако се налага и чрез договорни промени. Първите му идеи ще чуем през декември, а окончателния доклад ще е готов март или юни догодина. Макар формулирани като въпроси и теми за проучване, набелязаните от Ван Ромпой идеи вече бяха предложени по един или друг начин от Франция и Германия през последната година. Това, което можем да очакваме от предложението на Ван Ромпой, е в следните посоки:

Засилването на икономическото сближаване включва надграждане на макроикономическото наблюдение; подсилването на Пакта "Евро +", тъй като в момента ангажиментите по него са твърде общи и няма механизъм за контрол; засилено сътрудничество в определени области, които са от съществено значение за конкурентоспособността. Кои са те също можем да се ориентираме от Пакта за еврото.

Подобряването на фискалната дисциплина е свързано с въпроса (ако изобщо все още това е под въпрос) дали трябва да се отиде по-далеч по отношение автоматизма на санкциите, заложени в процедурата по свръхдефицит. Тук също се крият познати идеи: политически санкции като лишаване от право на глас, спиране на структурните фондове или други плащания и право на един централен орган да се намесва в националните бюджетни процедури. Последното ще бъде предложено от Европейката комисия още до края на месеца.

Задълбочаването на икономическия съюз пък повдига болезнената тема за хармонизацията в данъчната и дори в социалната сфера, оспорваното предложение за "споделяне на задлъжнялостта", а именно - еврооблигациите и нови регулации за финансовия сектор.

По повечето от тези въпроси Европейският парламент неведнъж е изразявал ясна позиция и затова очаквах депутатите да зададат конкретни въпроси, които да доизяснят посоката и степента на промените. Това обаче, не се случи. Преобладаващата част от изказванията отново акцентираха върху нуждата от прилагането на общностния метод (т.е. ролята на институциите) и критикуваха страните-членки, най-вече Франция и Германия. С изключение на лидера на ЕНП Joseph Daul, който заяви, че е било грешка създаването на паричен съюз без необходимото управление, но сега страните-членки се опитват да поправят тази грешка:

"Когато къщата гори, пожарникарите се хващат за работа. А ние никога не критикуваме пожарникарите! Като бивш доброволец, аз никога не бих го направил." Той обаче призова справянето с кризата да не създава ново разделение в Европа, като всички участници в пакта "Евро+" бъдат включени в решенията за управлението на еврозоната. "Не създавайте различни играчи в еврозоната+, не изключвайте страните, които загряват да излязат на терена. Не ги изключвайте от стратегическите решения, взети в съблекалнята!"

Възможността страните, ангажирани в пакта "Евро+" да участват в процеса на взимането на решения би била добър компромис за страни като Полша, които активно работят за това да имат право на глас, когато решенията на еврозоната ги засягат. Това обаче, не важи за Великобритания, която не е член на пакта, но също лобира активно сред страните извън еврозоната, за да намали негативните последици от бъдещото институционализиране на еврозоната.

Българският евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ Илиана Иванова също коментира, че "страните, които не са част от еврозоната трябва да участват наравно с останалите държави при вземането на решения за бъдещето на Съюза и не трябва да бъдат изолирани от процесите". Според нея "това е пътят, който трябва да следва Европа, за да избегне две скорости."

Лидерът на либералите Guy Verhofstadt заяви, че е необходим "истински икономически и фискален съюз" и направи доста конкретни предполежения, някои от които в синхрон с идеите, представени от Херман Ван Ромпой. Например правила за сближаване между страните от еврозоната с минимални и максимални икономически стандарти и засилване на санкциите в Пакта за стабилност, които да се налагат с решение на Комисията, а не на страните-членки. За повече автоматизъм в санкциите говори както президентът Ван Ромпой, така и германският канцлер Ангела Меркел.

Както обикновено, Guy Verhofstadt заяви, че единственото решение на кризата са еврооблигациите и обърна внимание на предложението, направено от германски икономисти, за създаване на общ европейски фонд, който да обедини дълговете, надхвърлящи 60% от БВП и успоредно с това да приложи схема за намаляването на задлъжнялостта на страните, които не са в спасителни програми. Еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен също коментира, че предложението си струва да му се обърне внимание. еuinside ще ви го представи скоро.

Социалистите и Зелените излязоха с обичайната си позиция, че това, което е нужно на Европа в момента са инвестиции и растеж. Гърция и Италия имат нужда от инвестиции, за да се възстановят, това трябва да обсъждаме днес, а не промени в Договора, които Ангела Меркел иска, заяви лидерът на социалистите Martin Schulz. "Имаме нужда от Кейнс в Брюксел", подкрепи го съпредседателят на Зелените/ЕСА Daniel Cohn-Bendit.

Президентът на еврогрупата Жан-Клод Юнкер повдигна друг, много важен въпрос, на който депутатите не обърнаха внимание - работата по новите дейности на спасителния фонд EFSF и специално дискусиите да се промени правилото за гласуване с единодушие. Докато имаме единодушие, ние не сме гъвкави и не можем да реагираме, заяви Юнкер. Тези обсъждания, обаче, се водят между финансовите министри от еврозоната и фонда, така че няма много публична информация по въпроса. Очаква се до края на ноември новите функции на фонда да бъдат изяснени и одобрени от Еврогрупата, за да започнат да се изпълняват от началото на декември.

Самият Юнкер изрази разочарованието си, че дебатът не се е провел по същество. Вие упреквате лидерите, че преследват свои национални гледни точки, но същото виждам и в тази зала, това Европейският парламент ли е или продължение на национални политически дебати, попита в прав текст Жан-Клод Юнкер.

Дълговата криза в еврозоната