euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Икономическият и валутен съюз най-сетне ще ходи на двата си крака, вместо да куца", с тези думи председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обясни пробива, по думите му, постигнат късно на 24 март на Европейския съвет в Брюксел за реформата на еврозоната. Лидерите на 27-те са одобрили окончателен вариант на Пакта за еврото плюс, както вече ще се казва пактът за еврото, а също и подробностите около Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) или постоянният спасителен фонд на еврозоната, който ще започне да функционира от юли 2013-та година.

Еврозонски Франкенщайн?

След близо година опити да се реформира Пактът за стабилност и растеж и еврозоната, в частност, за да се избегне ефектът на доминото при силен пазарен натиск, Европейският съюз изобрети нещо като нова структура, закрепена върху старата. Изграждането на новата-стара структура започна постепенно. Първо се създадоха новите механизми за регулация и надзор над финансовата система. След това беше въведен Европейският семестър, чиято основна функция е да следи от зародиш развитието на бюджетните политики на страните-членки, както и тяхната икономическа политика. Накрая, като се тръгна от идеите за създаването на Европейски валутен фонд, се създаде спешно временен спасителен фонд за еврозоната, който трябваше да спре кървенето в периферните икономики, а сега вече от 2013-та година на негово, но не съвсем, място ще се появи постоянният Европейски механизъм за стабилност.

А отгоре над всичко това ще бъде шапката, наречена Пакт за еврото плюс, която представлява пакет от насоки, които трябва да бъдат следвани от страните-членки на еврозоната и онези, които се присъединят към него, за да се гарантира известна цялостност в икономическите усилия и да се избегне някоя страна да предприеме конкурентен дъмпинг като например намали пенсионната взраст, за да спре социалното недоволство като за сметка на това завиши задлъжнялостта си. Или пък увеличи заплатите, без да подплати това с необходимата конкурентоспособност и съпоставима производителност.

Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу не скри задоволството си, независимо от късния час, в който той застана пред журналистите заедно с президента на Европейския съвет - Херман Ван Ромпой (повече от час след полунощ българско време). "През последните 12 месеца ние направихме огромни стъпки към по-силно икономическо управление. [...] Така че, в момента постигнахме една от много важните цели за онези, които искаха по-силна Европа - а именно да довършим валутния съюз като го направим истински икономически съюз". Според г-н Барозу, постигнатото е било възможно заради осъзнаването колко взаимосвързани са европейските икономики.

Шефът на Комисията допълни, че с почти изцяло завършилия процес на реформа, ЕС изпълнява и ангажиментите си към останалия свят, Г20 в частност. Той припомни, че на срещата на върха в Торонто, ЕС е обещал фискална координация, финансови инструменти, финансов ремонт и управление, "така че Европа може да каже, че е изпълнила своята част от сделката за глобалното управление".

Президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой от своя страна съобщи, че към Пакта за еврото плюс са се присъединили шест държави: Дания, Полша, Латвия, Литва, България и Румъния. Само няколко часа преди Съвета, българският премиер Бойко Борисов изненада депутатите в Народното събрание, както и цялото общество, като обяви, че България се присъединява към Пакта за еврото. В съобщение на правителствения пресцентър се посочва следното:

"Българската подкрепа е принципна, като на държава, чието присъединяване към еврото предстои. Страната ни вече е постигнала част от мерките заложени в пакта и се нарежда сред държавите с най-малък дълг в ЕС. Въпреки икономическата и финансова криза България има най-ниски данъци сред страните в ЕС. По време на разговорите на срещата на върха на страните-членки на Европейския съюз, ще бъде изразена българската позиция в защита на националните интереси, запазвайки постигнатите до момента конкурентни предимства".

От съобщението на Министерския съвет не става ясно кои точно мерки, заложени в пакта е постигнала България, а и все още не са излезли пълните заключения от Европейския съвет, за да можем да видим конкретните параметри на постигнатото споразумение.

Херман Ван Ромпой обаче прочете част от тях, засягащи окончателното споразумение по създаването на постоянния спасителен фонд. Договореното от лидерите се различава малко от предварителното споразумение, постигнато между финансовите министри в началото на седмицата, обясни президентът на Европейския Съвет. 500 млрд. евро ще бъдат достъпни за кредитиране с кредитен рейтинг ААА, а временният фонд ще има ефективен заемен капацитет от 440 мрд. евро. Те ще бъдат на разположение от месец юни. "ЕСМ ще има уставен капитал от общо 700 млрд. евро. От тях 80 млрд. ще бъдат под формата на вноски на страните-членки на еврозоната, които ще започнат да се плащат от юли 2013-та година на пет равни годишни вноски", прочете Херман Ван Ромпой от заключенията. Останалите 620 мрд. евро, както euinside вече писа, ще бъдат под формата на гаранции на страните-членки.

Европейски медии коментираха, че постигнатото споразумение снощи е резултат от натиска на Германия капиталът на постоянния фонд да не се плаща наведнъж, което е силно критикувано от германската опозиция.

Ирландия беше свалена от дневния ред

Независимо, че присъстваше в програмата за обсъждане от лидерите на Европейския съюз, темата за предоговарянето на лихвата по заема на Ирландия беше свалена от дневния ред на срещата. В отговор на въпрос на журналист, Херман Ван Ромпой обясни, че до седмица се чакат резултатите от стрес-тестовете на ирландските банки, които са важни, за да се преценят последиците от прилаганата от правителството програма. Когато излязат резултатите с решение по въпроса може да се заемат и министрите на финансите на ЕС, добави президентът на ЕС.

На специалния Съвет на еврозоната на 11 март, Гърция успя да договори по-изгодни условия по спасителния заем от ЕС и МВФ, но тъй като Ирландия категорично отказва да се съобрази с изискването да повиши ставката на корпоративния си данък, на новия премиер Енда Кени беше поставен краен срок до Съвета на 24 и 25 март да даде отговор. Очевидно, г-н Кени е спечелил още малко време.

Португалия не е проблем

Другата интересна новина от пролетния Европейски съвет е, че Португалия ще продължи да изпълнява поетите фискални ангажименти, независимо какво ще е следващото правителство. Както знаете, в навечерието на съвета премиерът-социалист Жозе Сократиш подаде оставка, след като парламентът отхвърли четвъртия поред пакет бюджетни съкращения. По думите на Жозе Мануел Барозу (бивш десен министър-председател на Португалия), Жозе Сократиш е уверил колегите си, че независимо от състава на бъдещото правителство в Лисабон, поетите ангажименти ще бъдат спазени.

Казусът с Португалия е изключително интересен, тъй като очевидно има консенсус сред всички големи парламентарно представени партии относно фискалните цели за следващите две години. Различия има по конкретни мерки. И въпреки силната подкрепа от страна на еврозоната и европейските институции, пакетите с реформи не могат да минат в парламента. Това отново прави актуален въпросът защо тогава да има предсрочни избори, както euinside писа преди Съвета.

Очакваме да излязат заключенията след края на пролетния съвет, за да напишем по-подробно какво точно са се разбрали лидерите на 27-те за икономическото управление.